Жорж Кангилем
| Жорж Кангилем Georges Canguilhem | |
| френски философ | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 11 септември 1995 г.
Мари льо Роа, Франция |
| Учил в | Екол нормал (Париж) |
| Философия | |
| Регион | Философия на науката |
| Школа | рационализъм, витализъм, антипозитивизъм |
| Интереси | Философия на науката, философия на биологията, философия на медицината |
| Повлиян | Клод Бернар, Анри Бергсон, Гастон Башлар |
| Повлиял | Пиер Бурдийо, Жил Дельоз, Мишел Фуко, Луи Алтюсер, Жак-Ален Милер |
Жорж Кангилем (на френски: Georges Canguilhem) е философ и медик, който специализира епистемология и философия на науката (в частност биология).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 4 юни 1904 г. Приет е в Екол нормал на ул. „Улм“ в Париж през 1924 г. като част от клас, който включва Жан-Пол Сартр, Реймон Арон и Пол Низан. Дипломира се през 1927 г. и след това преподава в различни лицеи из цяла Франция, а докато преподава в Тулуза, изучава медицина.
Получава докторска степен по медицина в Университета на Страсбург през 1943 г., в разгара на Втората световна война. Кангилем е активен участник във Френската съпротива, докато работи като лекар в Оверн. Използва псевдонима „Лафон“.
До 1948 г. заема професорско кресло по философия в Страсбург. Седем години по-късно вече е професор в Сорбоната и наследява Гастон Башлар като директор на Института по история на науките, позиция, която заема до 1971 г.
Умира на 11 септември 1995 г.
Идеи
[редактиране | редактиране на кода]Фуко пише в неговия увод към Нормално и патологично на Кангилем (превод от английската статия):
| „ | Оставете настрана Кангилем и вече няма да може да разбирате добре Алтюсер, алтюсеризма и една цяла поредица от дискусии, които са се състояли между френските марксисти, няма да можете повече да схванете какво е специфично за социолози като Бурдио, Кастел, Пасеро и това, което силно ги маркира в социологията, ще изпуснете целия аспект на теоретичната работа направена от психоаналитиците, в частност последователите на Лакан. По-нататък в цялата дискусия на идеи, които предшестват или следват движението от 1968 г. е лесно да се намери мястото на онези, които отблизо или отдалеч, са били обучавани от Кангилем. | “ |
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Essai sur quelques problèmes concernant le normal et le pathologique (1943), препубликувана под заглавието Le normal et le pathologique, augmenté de Nouvelles réflexions concernant le normal et le pathologique (1966).
- La connaissance de la vie (1952).
- La formation du concept de réflexe aux XVII et XVIII siècles (1955).
- Du développement à l’évolution au XIX siècle (1962).
- Etudes d’histoire et de philosophie des sciences (1968).
- Vie et Régulation, articles contributed to Encyclopaedia Universalis (1974).
- Idéologie et rationalité dans l’histoire des sciences de la vie (1977).
- La santé, concept vulgaire et question philosophique (1988).
- На български
- Нормално и патологично, УИ, 1995
- За него
- Мишел Фуко, „Въведение“ към Нормално и патологично на Кангилем.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Centre Georges Canguilhem ((fr))
- Georges Canguilhem, 1904 – 1995, некролог от Дейвид Мейси, Radical Philosophy, Jan/Feb 1996 ((en))
- Georges Canguilhem Архив на оригинала от 2011-10-06 в Wayback Machine., биография от Джим Маршал, Университет на Оукланд, Encyclopedia of Philosophy of Education, 30.08.1999 ((en))
|
