Направо към съдържанието

Университет Париж-VIII

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Университет Париж-VIII
Université Paris-VIII
Девизна френски: Université-Monde
на български: Университетът свят
Основан1969 г.
ВидДържавен университет
ПрезидентДаниел Тартаковски
Преподаватели644 (към 2013 г.)
Студенти22 632 (към 2013 г.)
МестоположениеСен Дени, Франция
ЧленствоUniversité Paris Lumières, Académie de Créteil, Campus Condorcet
Сайтuniv-paris8.fr
Карта Местоположение
Университет Париж-VIII в Общомедия

Университетът Париж-VIII: Венсен-Сен Дени (на френски: Université de Vincennes à Saint-Denis) е френски държавен университет, един от 13-те университета, наследници на Парижкия университет. Днес университетът е самостоятелна обществена институция, която е част от Université Paris Lumières. Занятията в повечето бакалавърски програми се провеждат на френски.

Университетът е основан като отговор на събитията от май 1968-а. Този отговор има две съставки: от една страна, представлява реакция на симпатия към студентските искания за повече свобода, но от друга, е и жест към движението на студентите извън центъра на Париж, и по-специално на онези от Латинския квартал, където се провеждат улични боеве през 1968 г.

Входът на Университет Париж-VIII

История

[редактиране | редактиране на кода]

Новата експериментална образователна институция е основана във Венсен на 1 януари 1969 г. с названието Centre Universitaire Expérimental de Vincennes (C.U.E.V.). През 1971 г. придобива пълноправен университетски статут е прекръстена на Université Paris VIII.[1] След като се премества през 1980 г. в Сен Дени, университетът се превръща в най-големия образователен и изследователски център в областта на хуманитаристиката в региона Ил дьо Франс.

Бурни години

[редактиране | редактиране на кода]

Веднага след откриването си университетът се превръща в обединителен център на революционерите от 1968-а, като почти веднага е окупиран от радикални студенти и така става сцена на яростни сблъсъци с полицията.

Бързо университетът се прочува с радикалния си философски департамент, отначало само свързван, а след това и реално оглавен от Мишел Фуко, който в този момент от живота си е войнствено настроен, участва в студентската окупация и хвърля гранати по полицаите, обкръжили университета. Но истински скандал е предизвикан не толкова около този инцидент с Фуко, а покрай един от другите преподаватели по философия, дъщерята на Жак Лакан Жудит Милер, която не само е член на комунистическата партия, като повечето от преподавателите в университета, но и маоистка. Милер е уволнена от френския министър на образованието, след като заявява в радио интервю, че университетът е капиталистическа институция и че тя ще се опита да влоши функционирането му, доколкото може.

Развитие след 80-те години

[редактиране | редактиране на кода]

След вълненията в края на 60-те години университетът се пренастройва към основното русло на академичния живот във Франция, развивайки нови департаменти и назначавайки нови професори. През 1980 г. по нареждане на Алиса Соние-Сеите, министър за висшето образование, университетът се премества в предградието Сен Дени. Преместването става срещу желанието на студентите и преподавателите, които цели четири години се опитват да договорят връщане на университета във Венсан.

След преместването си Университетът Париж-VIII разгръща капацитет от 24 хиляди студента. Превръща се в международно значимо академично средище главно заради департаментите си по политически науки, кино, информационни науки и джендърни изследвания.

Партньорства

[редактиране | редактиране на кода]

Университетът Париж-VIII има договори за сътрудничество с различни университети из целия свят, сред които Калифорнийския университет в Бъркли, Филмовата академия в Пекин, Бостънския университет и Берлинския университет.[2]

Президенти на университета

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1971 (при учредяването): Бернар Моргенбесер
  • 1971 (март-юни): Мишел Бо
  • 1971 – 1976: Клод Фриу
  • 1976 – 1980: Пиер Мерлен
  • 1981 – 1986: Клод Фриу
  • 1987 – 1991: Франсин Демишел
  • 1991 – 1996: Ирен Сокологорски
  • 1997 – 2000: Рено Фабр
  • 2001 – 2006: Пиер Люнел
  • 2006 – 2012: Паскал Бинцак
  • 2012 – 2016: Даниел Тартаковски
  • От 2016: Аник Алегр

Почетни доктори на университета

[редактиране | редактиране на кода]

Именити преподаватели

[редактиране | редактиране на кода]

Философия

Психоанализа

Политология и международни отношения

  • Жосуе де Кастро
  • Масри Феки

Икономика

  • Костас Вергопулос

Информационни науки

Психология

Хипермедии, нови медии и киберкултура

  • Жислен Аземар
  • Клод Балц
  • Жан Клеман

Антропология

Социология

Изкуства

Етномузикология

  • Джована Марини

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Paris VIII: History // www.univ-paris8.fr. Архивиран от оригинала на 2014-10-15. Посетен на 2014-08-29.
  2. ↑ Paris-VIII in figures // www.univ-paris8.fr. Архивиран от оригинала на 2014-10-15. Посетен на 2014-08-29.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Образование“         Портал „Образование“          Портал „Франция“         Портал „Франция“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Университет_Париж-VIII&oldid=12116643“.