Юрген Хабермас

Юрген Хабермас Jürgen Habermas
германски философ и социолог
Юрген Хабермас в дискусия на Мюнхенското училище по философия, 2008 г.
Роден	18 юни 1929 г. Дюселдорф, Ваймарска република
Религия	атеизъм
Националност	Германия
Учил в	Марбургски университет Гьотингенски университет Бонски университет Цюрихски университет
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Съвременна философия
Школа	Критическа теория
Интереси	Политическа философия, епистемология
Повлиян	Мартин Хайдегер, Дьорд Лукач, Ханс-Георг Гадамер
Повлиял	Аксел Хонет
Научна дейност
Област	Социология
Работил в	Хайделбергски университет Гьоте университет Франкфурт на Майн Институт „Макс Планк“
Публикации	„Теория на комуникативното действие“ (1981)
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Юрген Хабермас в Общомедия

Юрген Хабермас (на немски: Jürgen Habermas) е германски философ и социолог в традицията на критическата теория.

Биография

Хайделберг, април 1964, чествания на Макс Вебер. Отпред вляво е Хоркхаймер, вдясно – Адорно, а Хабермас е на заден план, вдясно – прокарва ръка през косата си.

Роден е на 18 юни 1929 г. в Дюселдорф. Следва в Гьотинген, Цюрих и Бон. През 1961 г. се хабилитира в Марбург и непосредствено след това с помощта на Гадамер получава извънредна професура по философия в Хайделбергския университет, където преподава до 1964 г. От 1964 до 1971 г. е професор по философия и социология в Университета „Йохан Волфганг Гьоте“ във Франкфурт на Майн, след което отива в Щарнберг близо до Мюнхен, където заедно с Карл Фридрих фон Вайцзекер ръководи Института „Макс Планк“. През 1981 г. Хабермас публикува основното си произведение „Теория на комуникативното действие“, в което разгръща понятието за „независимия дискурс“. През 1983 г. се връща обратно във Франкфурт на Майн, където остава до пенсионирането си през 1994 г.

Работите му се занимават с основите на обществената теория и епистемологията, анализът на развитото капиталистическо индустриално общество и демокрацията и принципите на правото в критичен социално-еволюционен контекст, както и със съвременната (особено германска) политика.

Отличия и награди

• 1974: Награда „Хегел“ на град Щутгарт
• 1976: Награда „Зигмунд Фройд“ за научна проза на град Дармщат
• 1980: Награда „Теодор Адорно“ на град Франкфурт на Майн
• 1980: Почетен доктор на Новото училище за социални изследвания в Ню Йорк
• 1985: Награда „Братство Шол“ за книгата Die neue Unübersichtlichkeit
• 1986: Награда „Готфрид Вилхелм Лайбниц“
• 1987: Награда „Зонинг“ на Копенхагенския университет
• 1995: Награда „Карл Ясперс“
• 1999: „Хесенска културна награда“
• 1999: Награда „Теодор Хойс“
• 2001: „Награда за мир на немските книгоразпространители“
• 2003: „Награда на принца на Астурия“ в раздел Социални науки
• 2004: Награда на Киото (50 млн. йени)
• 2005: „Холбергова награда“ (520 хил. евро)
• 2006: Награда „Бруно Крайски“ за политическа книга
• 2006: Награда на Северен Рейн-Вестфалия
• 2008: Европейска награда за политическа култура на фондация „Ханс Рингиер“ (50 хил. евро)
• 2008: Награда „Жем Брюме“ за поддържане на правата на човека (36 хил. евро)
• 2009: Почетен гражданин на град Щарнберг
• 2011: Награда „Виктор Франкъл“
• 2012: Награда „Георг Аугуст Зин“
• 2012: Награда „Хайнрих Хайне“ на град Дюселдорф
• 2012: „Мюнхенска почетна културна награда“
• 2013: „Награда „Еразъм““ (150 хил. евро)
• 2013: Награда на община Касел
• 2015: Награда „Клуге“

Библиография

Корица на „Структурни изменения на публичността“

• Хабермас, Юрген. Структурни изменения на публичността: Изследвания върху една категория на буржоазното общество. Прев. [от нем.] Стилиян Йотов. София: Център за изследване на демокрацията: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1995. ISBN 954-07-0772-2
• Хабермас, Юрген. Философия на езика и социална теория: Избрани студии. Състав., [предг.] Красимир Стоянов; Прев. от нем. Стилиян Йотов. София: ЛИК, 1999. ISBN 954-607-285-0.
• Хабермас, Юрген. Философският дискурс на модерността: Дванадесет лекции. Прев. [от нем.] Ренета Килева-Стаменова. Плевен: ЕА, 1999. ISBN 954-450-111-8
• Хабермас, Юрген. Морал, право и демокрация. Състав., прев. [от нем.] Стилиян Йотов. София: Дом на науките за човека и обществото, 1999. ISBN 954-9567-05-2
• Хабермас, Юрген. Бъдещето на човешката природа. Прев. [от нем.] Стилиан Йотов. [Ст. Загора]: Идея, 2004. ISBN 954-8638-28-2
• Хабермас, Ю., Постнационалната констелация: Полит. есета. Прев. Владимир Теохаров. [София]: Издателска къща КХ – Критика и Хуманизъм, 2004. ISBN 954-587-098-2
• Борадори, Джована. Философия по време на терор: Диалози с Юрген Хабермас и Жак Дерида. Прев. Константин Янакиев. София: Издателска къща КХ – Критика и Хуманизъм, 2004. ISBN 954-587-105-9
• Хабермас, Юрген, Ратцингер, Йозеф. Диалектика на секуларизацията: За разума и религията. Прев. от нем. Георги Каприев. София: Изток-Запад, 2006. ISBN 954-321-196-5
• Хабермас, Ю. За конституцията на Европа. Опит. Прев. Стилиян Йотов. София: Издателска къща Критика и хуманизъм, 2011. ISBN 978-954-587-161-0
• Хабермас, Ю. Комуникативният разум: подстъпи: 5 в 1; прев., състав. Стилиян Йотов. София: Издателска къща КХ – Критика и Хуманизъм, 2021. (Делото на Юрген Хабермас / Жан-Марк Дюран-Гаслен: с. 185-274) ISBN 978-954-587-241-9
• Хабермас Ю., Едно ново структурно изменение на публичността, София: Критика и хуманизъм, 2023, ISBN 9789545872556

За него

• Около Хабермас — нормативността в модерните общества и идеята за справедливостта. Състав., [предг.] Ивайло Знеполски. София: Дом на науките за човека и обществото, 2000. ISBN 954-9567-07-9
• Йотов, Стилиян. Хабермас и претенциите на автономията. „Агата-А“, 2006.

Външни препратки

• Юрген Хабермас: Човешкото достойнство като източник на самоуважение - лекция на Юрген Хабермас (Със съкращения от сп. Новое время, 23 ноември 2009 г.) Архив на оригинала от 2016-08-20 в Wayback Machine.
• ((de)) Биография на Хабермас на сайта Lebendiges Museum Online
• Попиванов, Борис. „Политическият отговор на Хабермас“, в. „Култура“, бр. 14, 15 април 2005