Направо към съдържанието

Социология

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Социология (на латински: socium – общество, на латински: socius – „обществен“ и на старогръцки: λόγος – „наука“, „мисъл“) е науката, която изучава обществото, неговите социални групи, тяхното възникване, движение и развитие, изучава закономерностите на създаването и развитието на общностите и социалните системи, също и личността в рамките на общността и обществото, както и спецификата на развитието на обществото (и различните общества).

Тя изучава социалните правила и процеси, които свързват и разделят хората не само като индивиди, но и като членове на асоциации, групи и институции. Тя използва количествени и качествени методи за изследване, статистическа обработка на данни и други. Резултатите от социологическите изследвания намират приложение в различни сфери – маркетинг, реклама, политика, здравеопазване, образование и други.

История на социологията

[редактиране | редактиране на кода]

Мисленето относно социалното предхожда съществуването на самата дисциплина, социалният анализ има произход в западната философия и може да се проследи до времето на Платон.

Думата социология (в случая на френски: sociologie) е за първи път изкована през 1780 г. от френския есеист Еманюел Жозеф Сийе (1748 – 1836) в непубликуван ръкопис[1], като по-късно социологията е развита от френския философ Огюст Конт, който за пръв път използва термина „социология“ в книгата си „Курс по позитивна философия“ (1838). Конт се опитва да обедини история, психология и икономика в едно научно разбиране за социалната реалност.

Макар че Конт се смята за „баща на социологията“[2], академичната дисциплина е установена формално от друг френски мислител Емил Дюркем (1858 – 1917), който развива позитивизма в голям детайл. Той публикува „Правила на социологическия метод[3], създава първия департамент по социология в Университета в Бордо, а през 1896 г. създава списанието „L'Année Sociologique“. Той допринася и за концепцията за структурния функционализъм.

Позитивизъм и антипозитивизъм

[редактиране | редактиране на кода]

В самото начало, научният подход, като зададен от Огюст Конт, е емпиричният; той трябва да уподоби социологията на естествените науки и така да я еманципира от философията. Този позитивизъм е продължен по-късно от Емил Дюркем, докато реакцията срещу социалния позитивизъм започва с Хегел, чиято диалектика като заета по-късно от Маркс става основа за това, което Маркс посочва като необходимост за социологията, а именно не простото документиране на фактите и явленията в социума, но тяхната критика, тоест Маркс желае да замести позитивизма с критическия анализ.

Епистемология /онтология

[редактиране | редактиране на кода]

Степента, в която дисциплината трябва да се води научно, остава съществен спор по отношение на основните онтологични и епистемологични въпроси. Противоречията продължават да са яростни върху въпроса за това как да се наблегне или интегрира субективността, обективността, интерсубективността и прагматизма в осъществяването на теория и изследвания.

Виж основни статии Социология на културата, културология и културни изследвания.

Културната социология използва критически анализ на думите, артефактите и символите, които си взаимодействат с формите на социалния живот, независимо дали в субкултурите или в по-голям мащаб – обществата. За Зимел културата се отнася до „култивирането на индивиди чрез посредничеството на външни форми, които са били обиктифицирани през хода на историята[4].

Икономическа социология

[редактиране | редактиране на кода]

Терминът „икономическа социология“ е използван за първи път от Уилям Стенли Йевънс през 1879 г., а по-късно е изкован в работите на Дюркем, Вебер и Зимел между 1890 и 1920 г.[5]. Така възниква икономическата социология като нов подход за анализ. При Маркс историческият материализъм има за цел да демонстрира на едно фундаментално ниво как икономическите сили влияят на структурата на обществото, а „За разделението на обществения труд“ на Дюркем и максвеберовата „Икономика и общество“ са публикувани през 1922 г. Икономическата социология е понякога синонимична на социоикономиката. Все пак в повечето случаи социоикономиката се фокусира по-скоро върху социалното влияние върху различни икономически промени.

Компютърна социология

[редактиране | редактиране на кода]
Диаграма на социална мрежа, състояща се от индивиди (на диаграмата като „възли“), свързани от различни специфични видове отношения.

Социолозите все по-често използват изчислително-интензивни методи, за да анализират и моделират математически социалните явления[6].

  1. Des Manuscrits de Sieyès. 1773 – 1799, Том I и II, публикувани от Christine Fauré, Jacques Guilhaumou, Jacques Vallier и Françoise Weil, Paris, Champion, 1999 и 2007. Виж също Christine Fauré и Jacques Guilhaumou, Sieyès et le non-dit de la sociologie: du mot à la chose, в Revue d’histoire des sciences humaines, бр. 15, ноември 2006: Naissances de la science sociale.
  2. Dictionary of the Social Sciences: Comte, Auguste
  3. Gianfranco Poggi (2000). Durkheim. Oxford: Oxford University Press
  4. Levine, Donald (ed) 'Simmel: On individuality and social forms' Chicago University Press, 1971. pxix
  5. "Principles of Economic Sociology by Richard Swedberg – An extract Архив на оригинала от 2010-02-13 в Wayback Machine.". Линк от 2 декември 2009
  6. Bainbridge, William Sims (2007). "Computational Sociology". in Ritzer, George. Blackwell Encyclopedia of Sociology. Blackwell Reference Online