Марбургски университет

Марбургски университет
Philipps-Universität Marburg Schola Marpurgensis
Основан	1527 г.
Вид	държавен
Финансиране	335,6 млн. евро
Ректор	Катарина Краузе
Преподаватели	2657
Администрация	1794
Студенти	26 726
Местоположение	Марбург, Федерална република Германия
Членство	Асоциация на европейските университети
Сайт	www.uni-marburg.de
Местоположение в Марбург50.810833, 8.773611
Марбургски университет в Общомедия

Марбургският университет (на немски: Philipps-Universität Marburg) в гр. Марбург, провинция Хесен, Германия, основан през 1527 г. от ландграф Филип I, е най-старият протестантски университет в света.

История

При неговото основаване на 1 юли 1527 г. в университета са преподавали 11 професори на 84 студенти. След 2 години към него е открито първото студентско общежитие в Германия.

След като през 1624 г. Марбург става част от ландграфство Хесен-Дармщат, Марбургският университет е слят с Гисенския за периода 1625-1649 г., след което е закрит. Открит е отново на 24 юни 1653 г.

След анексията на провинция Хесен от Прусия 1866 г. (тогава с 264 студенти и 51 професори) добива статута на пруски университет и започва постепенно да се разраства до Първата световна война – през 1887 г. броят на студентите за пръв път достига 1000 души, през 1909 г. – 2000, а през 1908 г. за пръв път са приети жени. След 1960 г. университетът продължава да се разраства.

Днес се числи към средноголемите университети в Германия и е известен с академичната си традиция в естествените науки, преди всичко химия, биология, както и медицина и психология.

Галерия

• 
  Старият университет
• 
  Старият ботанически институт
• 
  Факултет по стопански науки
• 
  Институт по психология
• 
  Музей за изкуство и културна история
• 
  Факултет по география
• 
  Музей по минералогия
• 
  Библиотека на Факултета по икономика
• 
  Институт на науките за духа – по-ниският корпус: Педагогика и социология, по-високият корпус: Исторически науки
• 
  Биомедицински изследователски център
• 
  Биологически факултет
• 
  Факултет по фармация
• 
  Централна университетска библиотека
• 
  Университетска клиника

Факултети

• 01. Юридически науки
• 02. Икономически науки
• 03. Обществени науки и философия
• 04. Психология
• 05. Евангелистка теология
• 06. История
• 09. Германистика
• 10. Чуждоезични филологии
• 12. Математика и информатика
• 13. Физика
• 15. Химия
• 16. Фармация
• 17. Биология
• 19. География
• 20. Медицина
• 21. Педагогика

В хода на Болонския процес университетът преструктурира системата на преподаване, така че специалностите, в които дотогава се е придобивала квалификацията диплома респективно магистратура, се заменят постепенно от бакалавърски (на английски: Bachelor) и магистърски (на английски: Master) програми.

Личности

Марбургски студент ок. 1700 г.

• Адолф Бутенант, химик, Нобелов лауреат
• Борис Пастернак (1890-1960), писател, Нобелов лауреат
• Георг Витиг (1897-1987), химик, Нобелов лауреат
• Дени Папен (1647-1712), математик, изобретател (парна машина)
• Емил фон Беринг (1854-1917), физиолог, Нобелов лауреат
• Карл Циглер (1898-1973), химик, Нобелов лауреат
• Ото Льови, фармаколог, Нобелов лауреат
• Ото Хан (1879-1968), химик, Нобелов лауреат
• Роберт Бунзен (1811-1899), химик, открива заедно с Густав Кирхоф спектралния анализ
• Фердинанд Браун, физик, Нобелов лауреат
• Фридрих Карл фон Савини (1771-1861), юрист и основател на Германската историческа школа
• Ханс Емил Фишер, химик, Нобелов лауреат
• Юлиус Велхаузен (1844-1918), ориенталист и библеист

Външни препратки

• Сайт на Марбургския университет
• Студентски карцер (днес музей)