Направо към съдържанието

Елен Сиксу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Елен Сиксу
Hélène Cixous
френска философка и писателка
23 септември 2011 г.
Родена
5 юни 1937 г. (87 г.)
Националност Франция
Учила вПарижки хуманитарен факултет[1]
Философия
РегионЗападна философия
Епохасъвременна философия
ШколаФренски феминизъм
Интересилитературна теория
ПовлиянаЖак Дерида, Зигмунд Фройд, Жак Лакан
Литература
Жанровероман, есе, драма
Награди„Медиси“ (1969)
ПовлиянаЗигмунд Фройд, Жак Лакан, Жак Дерида
Уебсайт
Елен Сиксу в Общомедия

Елен Сиксу (на френски: Hélène Cixous, френско произношение: [elɛn siksu]) е френска професорка, феминистка писателка, поетеса, авторка на театрални пиеси, философ, литературна критичка и реторик.[2]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 5 юни 1937 година в Оран, Алжир в еврейско семейсъво. Баща ѝ Жорж Сиксу е лекар, който умира от туберколоза в 1948 година.

Основни трудове

[редактиране | редактиране на кода]
  • Смехът на Медуза (на български в сб. Времето на жените, С., 1997), на френски, Le Rire de la Medusa (1975), l'Arc
  • Истории (1975)

Влияния

[редактиране | редактиране на кода]

Сред известните имена, оказали влияние върху Елен Сиксу, са Жак Дерида, Зигмунд Фройд, Жак Лакан и Артур Рембо.

Отношения с Жак Дерида

[редактиране | редактиране на кода]

Съвременници и приятели до смъртта на Дерида, интелектуалците Дерида и Сиксу са израснали и двамата във френски еврейски семейства в Алжир и споделят „принадлежност, изградена на изключването и непринадлежността“ – неалжирци, отречени от Франция, техният еврейски произход е акумулиран или не толкова явен. Книгата на Сиксу Портрет на Жак Дерида като млад еврейски светец засяга тези въпроси.

Чрез деконструкцията Дерида въвежда термина логоцентризъм, който все пак не е създаден от него, но това е концепцията, която обяснява как езикът се опира на йерархична система от ценности, които остойностяват изговорените думи за сметка на писаното слово в Западната култура. Тази идея за бинарни опозиции е съществена за позицията на Сиксу по отношение на езика.

Сиксу и Люс Иригаре комбинират идеята на Дерида за логоцентризма и лаканианските символи на желанието и създават термина фалологоцентризъм. Този термин се фокусира върху социалната структура на езика и бинарните опозиции, които са централни за означаването в езика, при което фалическото се привилегирова и жените са дефинирани само с техните липси, тук логиката не е А-B, а А (мъжко) и ¬A или не-A (женско).

Идеи

[редактиране | редактиране на кода]
Текстът се основава на следните опозиции
По-висш по-нисш
Активност Пасивност
Слънце Луна
Култура Природа
Ден Нощ
Баща Майка
Глава Сърце
Понятен Чувствен
Логос Патос
Форма Материя
Изпъкнал Вдлъбнат
Стебло Равнина
Потенция Фертилност
Мъж Жена

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]

Художествена проза

[редактиране | редактиране на кода]
  • Le Prénom de Dieu (Grasset, 1967)
  • Dedans (Grasset, 1969)
  • Le Troisième Corps (Grasset, 1970)
  • Les Commencements (Grasset, 1970)
  • Neutre (Grasset, 1972)
  • Tombe (Seuil, 1973, 2008)
  • Portrait du Soleil (Denoël, 1974)
  • Révolutions pour plus d'un Faust (Seuil, 1975)
  • Souffles (Des femmes, 1975)
  • Partie (Des femmes, 1976)
  • La (Gallimard, 1976)
  • Angst (Des Femmes, 1977)
  • Anankè (Des femmes, 1979)
  • Illa (Des femmes, 1980)
  • Limonade tout était si infini (Des femmes, 1982)
  • Le Livre de Prométhéa (Gallimard, 1983)
  • Déluge (Des femmes, 1992)
  • Beethoven à jamais ou l'Existence de Dieu (Des femmes, 1993)
  • La Fiancée juive de la tentation (Des femmes, 1995)
  • Osnabrück (Des femmes, 1999)
  • Le Jour où je n'étais pas là (Galilée, 2000)
  • Les Rêveries de la femme sauvage (Galilée, 2000)
  • Manhattan (Galilée, 2002)
  • Tours promises (Galilée, 2004)
  • Rencontre terrestre (avec Frédéric-Yves Jeannet, Galilée, 2005)
  • L'amour même: dans la boîte aux lettres (Galilée, 2005)
  • Hyperrêve (Galilée, 2006)
  • Si près (Galilée, 2007)
  • Cigüe: vieilles femmes en fleurs (Galilée, 2008)
  • Philippines: prédelles (Galilée, 2009)
  • Ève s'évade: la ruine et la vie (Galilée, 2009)[3]
  • Double Oubli de l'Orang-Outang (Galilée, 2010)[4]

Есеистика

[редактиране | редактиране на кода]
  • L’Exil de James Joyce ou l'art du remplacement (Grasset, 1968)
  • Prénoms de Personne (le Seuil, 1974)
  • La Jeune Née (U.G.E., 1975)
  • Le Rire de la Méduse (L'Arc, 1975 – rééd. Galilée, 2010)
  • La Venue à l’écriture (U.G.E., 1977)
  • Entre l’écriture (Des femmes, 1986)
  • L'Heure de Clarisse Lispector (Des femmes, 1989)
  • Karine Saporta, en collaboration avec Daniel Dobbels et Bérénice Reynaud, (éditions Armand Colin, 1990) ISBN 978-2200372064.
  • Hélène Cixous, photos de racines (avec Mireille Calle-Gruber, Des femmes, 1994)
  • Voiles (avec Jacques Derrida, Galilée, 1998)
  • Portrait de Jacques Derrida en jeune saint juif (Galilée, 2001)
  • Le Voisin de zéro: Sam Beckett (Galilée, 2007)
  • Abstracts et brèves chroniques du temps. I. Chapitre Los (Galilée, 2013)
  • Ayaï ! Le Cri de la littérature (Galilée, 2013)

Пиеси

[редактиране | редактиране на кода]
  • La Pupille (Cahiers Renaud-Barrault, 1971)
  • Portrait de Dora (Des femmes, 1975)(Mise en scène, scénographie, décor et costumes de Simone Benmussa. Création au Théâtre d'Orsay, Paris (saison 195/76). – Londres 1979.
  • La Prise de l'école de Madhubaï (Avant-Scène, 1984)
  • L’Histoire terrible mais inachevée de Norodom Sihanouk, roi du Cambodge (Théâtre du Soleil, 1985; nouvelle édition corrigée 1987)
  • L’Indiade, ou l’Inde de leurs rêves, et quelques écrits sur le théâtre (Théâtre du Soleil, 1987)
  • Les Euménides d’Eschyle (traduction, Théâtre du Soleil, 1992)
  • La Ville parjure ou le réveil des Erinyes (Théâtre du Soleil, 1994)
  • Et soudain, des nuits d'éveil (Théâtre du Soleil, 1997)
  • Tambours sur la digue, sous forme de pièce ancienne pour marionnettes jouée par des acteurs (Théâtre du Soleil, 1999)
  • Rouen, la Trentième Nuit de Mai '31 (Galilée, 2001)
  • Les Naufragés du fol espoir (Théâtre du soleil, 2010)

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ 097966487 // Система за университетска документация на Франция.
  2. ↑ Bertrand Leclair, Hélène Cixous, Encyclopædia Universalis.
  3. ↑ Marine Landrot, Eve s'évade Архив на оригинала от 2016-08-13 в Wayback Machine., рец. в Telerama.fr, 12/09/2009.
  4. ↑ Откъс от Double Oubli de l'Orang-Outang, сайт на изд. Galilee.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hélène Cixous в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Елен_Сиксу&oldid=12106813“.