Индуизъм

Част от серията статии за
Индуизъм
История Божества Секти Митология
Вярвания и обреди
Дхарма Карма Прераждане Артха Кама Самсара Мая Йога Бхакти Мокша Пуджа Мандир Вегетарианство
Писания
Веди Упанишади Рамаяна Махабхарата Бхагавад гита Пурана други
Свързани теми
Индуизъм по страна Гурута и светци Реформи Аюрведа Календар Критика Празници Речник Джьотиша

Индуизмът е религия, разпространена главно в Индия и Непал. Тя обхваща широк кръг различаващи се едно от друго направления от народния индуизъм и ведизма до бхакти и вайшнавизма. Всички те са обединени от споделени концепции, разпознаваеми ритуали, обща космология и текстова основа, поклонения на общи свещени места. Индуизмът включва различни деноминации, всяка от тях със сложно многообразие на вярвания и практики.

Индуизмът понякога е определян като най-старата религия в света, а някои последователи и изследователи го наричат Санатана Дхарма (на санскрит: सनातन धर्म, „Вечният закон“), появила се преди самото човечество. Повечето учени обаче разглеждат индуизма като сливане или синтез на разнородни индийски култури и традиции с различни корени и без индивидуален основоположник. Този синтез на индуизма започва да се формира между V век пр. Хр. и III век, след епохата на Ведите.

В демографско отношение индуизмът е третата най-разпространена религия в света след християнството и исляма с около 1 милиард последователи, приблизително 828 милиона от които живеят в Република Индия. Други значителни индуистки общности живеят в Непал (23 милиона), Бангладеш (14 милиона) и Индонезия (3,3 милиона, главно на остров Бали). По-малки групи има в Мавриций, Фиджи, Гаяна, Тринидад и Тобаго, Суринам и сред индийската диаспора по света.

В основата на индуизма се намират множество религиозни текстове, които се разделят на две групи – шрути („чути“) и шмрити („запомнени“). Те разглеждат въпроси на теологията, философията и митологията и съдържат указания за практикуването на дхарма, религиозния живот. Сред тези текстове най-важни, авторитетни и древни са Ведите. Други основни текстове са Упанишадите, „Пурана“ и епосите „Махабхарата“ и „Рамаяна“, сред които особено значение има „Бхагавад гита“, трактат в поетична форма, включен в „Махабхарата“.

Наименование

Наименованието „индуизъм“ произлиза от индоарийската и санскритска дума „синдху“ (буквално „река“, „море“), индоарийското име на река Инд в северозападната част на Индийския субконтинент. Първото писмено споменаване на индуси е в персийски надписи от VI век пр. Хр., говорещи за хората отвъд река Инд, като смисълът му е чисто географски, а не религиозен. За първи път за „индуси“ в религиозен смисъл се говори в книгата на китайския пътешественик от VII век Сюен Дзан, а по-късно и в различни ислямски текстове.

В самата Индия „индуси“ започва да се използва като религиозно определение през XV – XVI век, за да разграничи привържениците на традиционната религия от мюсюлманите, наричани явана („чужденци“) и млекха („варвари“). В европейски текстове тя започва да се използва за обозначение на религията в средата на XVII век, като през XVIII век тази употреба става масова. По това време в европейските езици се появява и терминът „индуизъм“, обозначаващ местните религиозни, философски и културни традиции в Индия.

Определения

Индуизмът обхваща разнородни идеи за духовността и различни традиции и няма църковна йерархия, неоспорими религиозни авторитети, управляващо тяло, пророци или задължителна свещена книга, като индуистите могат да бъдат политеисти, пантеисти, монотеисти, монисти, агностици и атеисти. Поради широкия набор от традиции и идеи, определяни като индуистки, намирането на точно и пълно определение е трудно. Различни изследователи определят индуизма като религия, религиозна традиция, набор от религиозни вярвания и начин на живот. Индуистките традиционалисти определят индуизма като „дхарма“, понятие с по-широк обхват от „религия“.

Направления

Индуизмът обикновено се разделя на няколко основни направления, но няма общоприета система за тяхното разграничаване. В миналото той е разделян на шест дарсани (философии), но днес от тях относително активни са само две – веданта и йога. Класифицирани според основното божество, четирите основни съвременни направления са вайшнавизъм (основно божество е Вишну), шиваизъм (Шива), шактизъм (Шакти и смартизъм (пет равнопоставени основни божества). Макар индуизмът да приема множество божествени същества, за много индуисти божествата са само проявления на един основен Бог или дори на деперсонализирана абсолютна същност.

Друга класификация на направленията на индуизма се базира на разликите в емоционалното отношение към религията. Така Джун Макданиъл обособява шест основни и множество второстепенни течения, като основните са народният индуизъм (базиран на местни традиции и култове към местни божества – най-древният предписмен вариант), ведическият индуизъм (базиран на най-ранните части на Ведите от II хилядолетие пр. Хр.), ведантическият индуизъм (базиран на Упанишадите с Веданта и фокусиран върху познанието и мъдростта), йогическият индуизъм (базиран на „Йога сутра“ и с фокус върху интроспективното осъзнаване), дхармическият индуизъм (насочен към ежедневното поведение, „вяра в карма, крави и касти“) и бхактическият индуизъм (с фокус върху емоционалното преживяване в търсене на духовността).

От XIX век насам движението на индуисткия модернизъм си поставя за цел да върне индуизма в основата на индийската цивилизация, като същевременно го пречисти от тантрически елементи за сметка на ведическите, подчертаят се универсалните му страни и се интегрира съвременен подход към социалните проблеми. Този подход намира добър прием не само в Индия, но и на Запад. Основни представители на индуисткия модернизъм са Рам Мохан Рой, Свами Вивекананда, Сарвепали Радхакришнан, Махатма Ганди.

Вярвания

Въпреки разнородните направления в индуизма той се обединява около някои основни вярвания. Повечето течения се придържат към основния корпус от свещени текстове – Ведите, макар че има и изключения. Ведите са преносител на древна култура традиция и източник на гордост за индуистите.

Пурушартха

Класическият индуизъм приема четири цели или стремежи за човешкия живот – кама, артха, дхарма и мокша, наричани общо пурушартха.

Дхарма се смята в индуизма за ключова цел на човешкото същество. Концепцията за дхарма включва поведение, което е в съгласие с рта – редът, правещ живота и вселената възможни, и обхваща задълженията, правата, законите, нормите на поведение, добродетелите и „правилния начин на живот“. Индуизмът приема, че всяко същество е длъжно да приема и уважава дхарма, за да се поддържа хармонията и редът в света. Редът на дхарма обхваща не само земния, но и отвъдния свят, като формата санатана дхарма подчертава нейния непреходен характер и това, че тя няма нито начало, нито край.

Аратха е добродетелното търсене на богатство и стопански просперитет. Концепцията за аратха включва всички „средства за живот“, дейности и ресурси, които позволяват на човека да достигне желаното състояние, богатство, кариера или финансова сигурност. Правилното следване на аратха се смята в индуизма за важна цел на човешкия живот.

Кама означава желание, страст, копнеж, удоволствие на сетивата, естетическа наслада от живота, привличане или любов, със или без сексуални конотации. Индуизмът приема кама за съществена и здравословна цел на човешкия живот, когато не се преследва за сметка на дхарма, артха и мокша.

Мокша е крайната и най-важна цела на човека според индуизма. Някои направления в индуизма, особено теистичните, свързват мокша преди всичко с освобождаването от мъките, страданието и цикъла на преражданията самсара, докато за други школи мокша е постижима и в настоящия живот чрез самопознание, разбиране на природата на душата, освобождаване и „осъзнаване на цялата вселена като Аз“.

Карма и самсара

Ако правиш добри неща през живота си получаваш благоприятна карма тоест получаваш по-висша форма на живот, но ако си лош през живота си получаваш низше тяло.

Основни думи карма, дхарма и самсара.

Концепция за божественост

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Обреди

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Писания

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Обществена система

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Индуизмът поддържа кастовото разделение на индийското общество.

История

Индуистки храм в Коломбо, Шри Ланка

Най-старите свидетелства за религиозна дейност в Индия датират от къснонеолитната Индска цивилизация между средата на 6 хилядолетие пр.н.е. и средата на 3 хилядолетие пр.н.е. Вярванията от един по-късен период, между средата на 2 хилядолетие пр.н.е. и 6 век пр.н.е., вече се определят като историческа ведическа религия. Те, както и днешния индуизъм, се основават на Ведите, най-старата от които, Ригведа, се появява между 1700 и 1100 година пр.н.е. Ведизмът се концентрира върху почитането на божества, като Индра, Варуна и Агни и практикуването на ритуала сома. Най-ранните ведически традиции имат силно сходство със зороастризма и други индоевропейски религии, а разпространението им в Индия се свързва със завладяването на региона от индоарийците, говорещи санскрит.

Арийците донасят сложен обред на жертвоприношение – яджна, по време на който, в жертва на боговете се принася печено говеждо месо и напитката сома. Арийците се смесват с местните племена, наречени в Ригведа даса. В резултат на това състава на обществото се усложнил и това довело до развитието на кастовата система, която става социална база на индуизма. В новата система първостепенна роля се отреждало на брахмините – познавачи на Ведите и главни изпълнители на обредите. Главните санскритски епоси Рамаяна и Махабхарата са съставени в рамките на продължителен период, обхващащ последните векове преди новата ера и първите столетия от нея. Те съдържат митологични разкази за владетели и войни в древна Индия, смесени с религиозни и философски трактати.

В средата на 1 хилядолетие пр.н.е. индуизмът е силно повлиян от появата и широкото разпространение на три религиозно-философски учения – Упанишадите, джайнизма и будизма. Махавира и Буда смятат, че за постигането на мокша или нирвана не е нужно да се приема авторитета на Ведите или кастовата система, поддържана от индуизма, като Буда дори твърди, че съществуването на душата или на Бог не е задължително. През 6 век пр.н.е. популярност в северната част на страната придобива атеистичното учение на Чарвака. Будизмът достига най-голямо влияние в Индия при управлението на Ашока, обединил голяма част от подконтинента в държавата Мауря през 3 век пр.н.е., но през следващите векове будизмът отново губи влияние за сметка на индуизма.

През 3 век в индуизма се оформят няколко самостоятелни направления – санкхя, йога, няя, вайшешика, миманса, веданта. Санскритската култура запада през 6 век, а появилата се по това време Пурана, съдържаща митове за божествените деви, техните отношения с хората и войните им с демоничните ракшаси, става основа на един по-масов индуизъм, изместил елитарния брахманизъм.

Ислямът достига до Индия в началото на 7 век с появата на арабски търговци и завладяването на Синдх от мюсюлманите, но засилва влиянието си през 12 век, когато голяма част от подконтинента е подчинена от мюсюлмански държави. През този период будизмът бързо запада, а много индуисти приемат исляма. Някои мюсюлмански владетели, като Аурангзеб, подлагат индуизма на преследвания, докато други, като Акбар, са относително толерантни към него. Самият индуизъм претърпява дълбоки промени, до голяма степен под влиянието на изявени учители, като Рамануджа, Мадхвачаря и Чайтаня Махапрабху. Последователите на течението бхакти се отдръпват от абстрактната концепция за Брахман, изградена от философа Ади Шанкара няколко века преди това, заменяйки я с емоционално почитане на по-достъпни аватари, най-вече Кришна и Рама.

През 19 век индийската религиозна литература предизвиква интереса на западни филолози, като Макс Мюлер и Макс Удроф, които изследват класически текстове на Ведите, Пурана и Тантра. По същото време организации като Брахмо Самадж и Теософско общество се опитват да смесят индуистката философия с авраамическата традиция, стремейки се към реформиране на индийското общество, докато други течения, като последователите на Рамакришна и Рамана Махарши, се концентрират главно върху местните традиции. Видни философи, като Шри Чинмой, Шри Ауробиндо и Бхактиведанта Свами Прабхупада, превеждат и адаптират към съвременните условия класическите индуистки текстове.

Източници

• Major Religions of the World Ranked by Number of Adherents // Adherents.com, 2007. Архивиран от оригинала на 2007-07-07. Посетен на 10 юли 2007. (на английски)
• Bartley, Chris. Encyclopedia of Asian Philosophy. Routledge, 2001. ISBN 0-415-17281-0. (на английски)
• Basham, A.L. A Cultural History of India. Oxford University Press, 1999. ISBN 0-19-563921-9. (на английски)
• The rise of Jainism and Buddhism // Religion and Ethics—Hinduism: Other religious influences. BBC, 2004. Посетен на 21 април 2007. (на английски)
• Bilimoria et al. Indian Ethics: Classical Traditions and Contemporary Challenges. 2007. (на английски)
• Bowker, John. dharma // encyclopedia.com. encyclopedia.com, 1997. Посетен на 20 февруари 2016. (на английски)
• Bowker, John. The Concise Oxford Dictionary of World Religions. Oxford University Press, 2000. (на английски)
• Chidbhavananda, Swami. The Bhagavad Gita. Sri Ramakrishna Tapovanam, 1997. (на английски)
• Clarke, Matthew. Development and Religion: Theology and Practice. Edward Elgar Publishing, 2011. (на английски)
• Deutsch, E. The self in Advaita Vedanta // Perrett, Roy (ed.). Indian philosophy: metaphysics, Volume 3. Taylor and Francis, 2000. ISBN 0-8153-3608-X. (на английски)
• Eliot, Charles. Hinduism and Buddhism: An Historical Sketch, I. Munshiram Manoharlal, 2003. ISBN 8121510937. (на английски)
• Flood, Gavin D. An Introduction to Hinduism. Cambridge University Press, 1996a. (на английски)
• Flood, Gavin. The meaning and context of the Purusarthas // Lipner, Julius (ed.). The Fruits of Our Desiring. 1996b. ISBN 978-1896209302. (на английски)
• Flood, Gavin. The Meaning and Context of the Puruṣārthas // Lipner, Julius J. (ed.). The Bhagavadgītā for Our Times. Oxford, Oxford University Press, 1997. ISBN 978-0195650396. (на английски)
• Flood, Gavin. Blackwell companion to Hinduism. Blackwell Publishing, 2003. ISBN 0-631-21535-2. (на английски)
• Flood, Gavin. The Blackwell Companion to Hinduism. John Wiley & Sons, 2008. (на английски)
• Fowler, Jeaneane D. Hinduism: Beliefs and Practices. Sussex Academic Press, 1997. (на английски)
• Frazier, Jessica. The Continuum companion to Hindu studies. London, Continuum, 2011. ISBN 978-0-8264-9966-0. (на английски)
• Gosch, Stephen et al. Premodern Travel in World History. Routledge, 2007. ISBN 978-0415229418. (на английски)
• Haines, Jeffrey. Routledge Handbook of Religion and Politics. Routledge, 2008. ISBN 978-0415600293. (на английски)
• Halbfass, Wilhelm. Tradition and Reflection. SUNY Press, 1991. (на английски)
• Harvey, Andrew. Teachings of the Hindu Mystics. Shambhala, 2001. ISBN 1-57062-449-6. (на английски)
• Hiltebeitel, Alf. Hinduism // The Religious Traditions of Asia: Religion, History, and Culture. Routledge, 2007. (на английски)
• King, Richard. Orientalism and Religion: Post-Colonial Theory, India and „The Mystic East“. Routledge, 1999. (на английски)
• Klostermaier, Klaus. A Survey of Hinduism. State University of New York Press, 2007. ISBN 978-0791470824. (на английски)
• Knott, Kim. Hinduism: A Very Short Introduction. Oxford University Press, 1998. (на английски)
• Koller, John. Puruṣārtha as Human Aims // Philosophy East and West 18 (4). Oct. 1968. p. 315 – 319. (на английски)
• Kurtz, Lester (ed.). Encyclopedia of Violence, Peace and Conflict. Academic Press, 2008. ISBN 978-0123695031. (на английски)
• Larson, Gerald James. Hinduism // World Religions in America: An Introduction. Westminster John Knox Press, 2009. (на английски)
• Lipner, Julius J. Hindus: Their Religious Beliefs and Practices. Routledge, 2009. ISBN 978-0-415-45677-7. (на английски)
• Lochtefeld, James. The Illustrated Encyclopedia of Hinduism. New York, Rosen Publishing, 2002. ISBN 0-8239-2287-1. (на английски)
• Lockard, Craig A. Societies, Networks, and Transitions. Volume I: to 1500. Cengage Learning, 2007. (на английски)
• Lorenzen, David N. Early Evidence for Tantric Religion // The Roots of Tantra. State University of New York Press, 2002. ISBN 0-7914-5306-5. (на английски)
• Lorenzen, David. Who Invented Hinduism: Essays on Religion in History. Yoda Press, 2006. ISBN 978-8190227261. (на английски)
• Macy, Joanna. The Dialectics of Desire // Numen 22 (2). BRILL, 1975. DOI:10.2307/3269765. p. 145 – 160. (на английски)
• McDaniel, June. Hinduism // Corrigan, John. The Oxford Handbook of Religion and Emotion. Oxford, Oxford University Press, 2007. ISBN 0-19-517021-0. (на английски)
• Michaels, Axel. Hinduism. Past and present. Princeton, New Jersey, Princeton University Press, 2004. (на английски)
• Mishra, R.C. Moksha and the Hindu Worldview // Psychology & Developing Societies 25 (1). 2014. p. 23, 27. (на английски)
• Narayanan, Vasudha. Hinduism. The Rosen Publishing Group, 2009. (на английски)
• Nath, Vijay. From 'Brahmanism' to 'Hinduism': Negotiating the Myth of the Great Tradition. 2001. (на английски)
• Nelson, Lance. An Introductory Dictionary of Theology and Religious Studies. Liturgical Press, 2007. ISBN 978-0814658567. (на английски)
• Nicholson, Andrew J. Unifying Hinduism: Philosophy and Identity in Indian Intellectual History. Columbia University Press, 2010. (на английски)
• Nikhilananda, Swami. The Upanishads: Katha, Iśa, Kena, and Mundaka, I. New York, Ramakrishna-Vivekananda Center, 1990. ISBN 0-911206-15-9. (на английски)
• O'Conell, Joseph T. The Word 'Hindu' in Gauḍīya Vaiṣṇava Texts // Journal of the American Oriental Society 93. 1973. DOI:10.2307/599467. p. 340 – 344. (на английски)
• Oberlies, T. Die Religion des Rgveda. Wien, Institut für Indologie der Universität Wien, 1999. ISBN 3900271321. (на английски)
• Osborne, E. Accessing R.E. Founders & Leaders, Buddhism, Hinduism and Sikhism Teacher's Book Mainstream. Folens Limited, 2005. (на английски)
• The Global Religious Landscape – Hinduism // A Report on the Size and Distribution of the World's Major Religious Groups as of 2010, pewforum.org. pewforum.org, 2013. Архивиран от оригинала на 2013-05-06. Посетен на 31 март 2013. (на английски)
• Pinkney, Andrea. Routledge Handbook of Religions in Asia. Routledge, 2014. ISBN 978-0415635035. (на английски)
• Potter, Karl. Dharma and Mokṣa from a Conversational Point of View // Philosophy East and West 8 (1/2). Apr. – Jul. 1958. p. 49 – 63. (на английски)
• Radhakrishnan, S et al. A Sourcebook in Indian Philosophy. Princeton University Press, 1967. ISBN 0-691-01958-4. (на английски)
• Samuel, Geoffrey. The Origins of Yoga and Tantra. Indic Religions to the Thirteenth Century. Cambridge University Press, 2010. (на английски)
• Sarma, D. S. The nature and history of Hinduism // Morgan, Kenneth W. The Religion of the Hindus. Ronald Press, 1987, [1953]. ISBN 8120803876. (на английски)
• Sharma, A. The Puruṣārthas: a study in Hindu axiology. Michigan State University, 1982. ISBN 9789993624318. (на английски)
• Sharma, Arvind. On Hindu, Hindustān, Hinduism and Hindutva // Numen 49 (1). 2002. p. 2 – 3. Архивиран от оригинала на 2016-03-12. (на английски)
• Sharma, Arvind. The Study of Hinduism. University of South Carolina Press, 2003. (на английски)
• Smith, Bonnie et al. Crossroads and Cultures, Combined Volume: A History of the World's Peoples. Macmillan, 2012. ISBN 978-0312410179. (на английски)
• Stevens, Anthony. Ariadne's Clue: A Guide to the Symbols of Humankind. Princeton University Press, 2001. (на английски)
• Sullivan, Bruce. Historical Dictionary of Hinduism. 1997. ISBN 978-0810833272. (на английски)
• Swami Prabhupādā, A. C. Bhaktivedanta. Bhagavad-gītā as it is. The Bhaktivedanta Book Trust, 1986. ISBN 9780892132683. (на английски)
• Sweetman, Will. Mapping Hinduism: 'Hinduism' and the Study of Indian Religions, 1600 – 1776. Otto Harrassowitz Verlag, 2003. ISBN 3931479498. (на английски)
• Van Buitenen, J. A. B. Dharma and Moksa // Philosophy East and West 7 (1/2). Apr. – Jul. 1957. p. 33 – 40. (на английски)
• Vivekjivandas. Hinduism: An Introduction – Part 1. Ahmedabad, Swaminarayan Aksharpith, 2010. ISBN 978-81-7526-433-5. (на английски)
• Williams, Raymond Brady. Williams on South Asian Religions and Immigration: Collected Works. Ashgate Publishing Ltd., 2004. ISBN 0754638561. (на английски)
• Zaehner, RC. Hindu Scriptures. Penguin Random House, 1992. ISBN 978-0679410782. (на английски)