Направо към съдържанието

Марина Цветаева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Марина Цветаева
Портрет на Марина Цветаева от Пьотър Шумов, Париж, 1925 г.
Портрет на Марина Цветаева от Пьотър Шумов, Париж, 1925 г.
Родена8 октомври 1892 г.
Починала31 август 1941 г. (48 г.)
Професияписател, поет
Националност Русия
Активен период1908 – 1941
Жанрстихотворение, лирична проза, мемоари
Направлениемодернизъм
СъпругСергей Ефрон
ДецаАриадна, Ирина, Георгий
Подпис
Уебсайт
Марина Цветаева в Общомедия

Марина Ивановна Цветаева е руска поетеса и писателка, един от най-оригиналните руски поети на 20 век, творчеството ѝ принадлежи към модернизма в руската поезия.

а

Цветаева е родена в Москва на 8 октомври 1892 г. Баща ѝ Иван Цветаев е филолог, изкуствовед, професор по история на изкуството, основател на Московския музей за изобразително изкуство „А. С. Пушкин“, майка ѝ е високообразована концертна пианистка.

През 1908 г. завършва гимназия в Москва, заминава за Париж, посещава лекции по старофренска литература в Сорбоната.

От 1911 г. живее в Коктебел, Крим, общува с Волошин и Бели. През януари 1912 г. се омъжва за офицера Сергей Ефрон, през септември се ражда дъщеря им Ариадна. През 1917 г. се връща в Москва. През 1920 г. на тригодишна възраст умира втората ѝ дъщеря Ирина.

Къщата в Елабуга, където се самоубива Цветаева

През 1922 г. емигрира заедно с първата си дъщеря в Берлин, по-късно живее в Прага, а от 1925 г. се установява в Париж.

През 1931 г. съпругът ѝ моли за съветско гражданство и става съветски разузнавач. През 1938 г. се връща в Москва. Същата година съпругът и дъщеря ѝ са арестувани от НКВД.

Поради настъплението на нацистите е евакуирана от Москва през август 1941 г. в Елабуга (Татарстан), кандидатства за миячка в столова. Самоубива се на 31 август 1941 г., точното място на гроба ѝ е неизвестно.

Корица на първата стихосбирка на Цветаева „Вечерен албум“ 1910 г. с дарствен надпис на Бела Файнберг

През 1910 г. издава свой поетичен сборник „Вечерен албум“. През 1912 г. публикува книгите „Вълшебен фенер“ и „От две книги“. В периода 1915-1916 г. създава поетичните цикли „Стихове за Москва“, „Безсъници“, „Стенка Разин“, „Стихове към Блок“ и „На Ахматова“.

Публикува сборника „Версти“ (1921), създава поемите „На червен кон“, „Егорушка“ (1921), „Юнак“ (1922), завършва циклите „Ученик“, „Раздяла“, „Блага вест“ (1921), „Преспи“ и „Дървета“ (1922).

В Берлин излиза книгата ѝ „Занаят“ (1923), пише поемите „От морето“, „Стаен опит“, „Поема за стълбата“ (1926). През 1926 г. създава стихотворенията „Роман за тримата“, „Новогодишно“, „Поема за въздуха“.

През 1928 г. издава книгата „След Русия“. Следват поетичните цикли „На Маяковски“ (1929), „Стихове към Пушкин“ (1931), „Маса“ (1933), „Надгробен камък“ (1935), „Стихове към сирака“ (1936) и „Стихове към Чехия“ (1939).

На български
  • Избрана лирика. София: Народна култура, 1972, 176 с.
  • Марина Цветаева, Анна Ахматова, Моят Пушкин. София: Георги Бакалов, 1979, 221 с.
  • Избрани творби в два тома. София: Народна култура, 1984
    • Том 1: Поезия, 494 с.
    • Том 2: Автобиографична проза, 451 с.
  • Ловецът на плъхове. София: Христо Ботев, 1992, 168 с.
  • Така се вслушват. Превод от руски – Мариана Шопова. София: Колибри, 1999, 144 с.
  • Страх от оскърбление. Превод от руски – Мария Хаджиева. София: Стигмати, 2009, 179 с.
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за: