Неизбежна отбрана
Неизбежната отбрана е деяние (действие или бездействие), с което се защитават държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се от непосредствено противоправно нападение, чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.[1]
Неизбежната отбрана е обстоятелство, изключващо обществената опасност и противоправността на деянието. Действито или бездействието, извършено при неизбежна отбрана е ненаказуемо.[1] Субект на защитните действия може да бъде не само нападнатият, но и всяко трето лице. Няма особености относно субекта на нападението, стига то да е едновременно непосредствено и противоправно.
Нападението може да се изразява както в действие, така и в бездействие. Не е задължително активно поведение за да има застрашаване на тези групи интереси по смисъла на чл.12 НК[1].
Неизбежна отбрана в международното право
[редактиране | редактиране на кода]В международноправната теория се разграничават няколко категории относно оправдаващите обстоятелства:
- Неизбежна отбрана;
- Крайна необходимост;
- Изпълнение на йерархическа заповед;
- Репресалии;
- Съгласие на жертвата.
Правото на неизбежна отбрана се разглежда в международното право по същия начин и със същите особености, както във вътрешното наказателно право.[2]
Превишаване пределите на неизбежната
[редактиране | редактиране на кода]Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението. В тези случаи защитата причинява вреди, които чувствително надхвърлят необходимото за отблъскване на нападението и тяхното предизвикване не е обществено оправдано.[3]
Мнима неизбежна отбрана
[редактиране | редактиране на кода]При мнимата неизбежна отбрана става дума за специален случай на фактическа грешка: действащият погрешно счита, че е налице нападение, застрашаващо с непосредствена опасност държавни, обществени или частни интереси.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Наказателен кодекс, Обн. ДВ. бр.26 от 2 април 1968 г., Чл. 12. ал. 1.
- ↑ Международно наказателно право. Йотов, Борислав., С., 2004., с. 288 – 289
- ↑ Наказателен кодекс, Обн. ДВ. бр.26 от 2 април 1968 г., Чл. 12. ал. 2.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Наказателно право – Обща част., Стойнов, Ал., С 1999.
- Наказателно право на Република България – Обща част, Книга първа., Ненов, Иван., С. 1992.