Направо към съдържанието

Болест на Алцхаймер

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алцхаймер пренасочва насам. За откривателя на болестта вижте Алоис Алцхаймер.
Болест на Алцхаймер
Сравнение на нормален (вляво) и засегнат от Алцхаймер мозък (вдясно)
Класификация и външни ресурси
МКБ-10G30, F00
МКБ-9331.0, 290.1
Болест на Алцхаймер в Общомедия

Болестта на Алцхаймер е хронично невродегенеративно заболяване, което обикновено се развива бавно и постепенно се влошава с времето.[1][2] То е причина за 60 – 70% от случаите на деменция.[1][2] В ранните етапи най-честият симптом е трудното припомняне на скорошни събития.[1] С напредването на болестта се появяват и симптоми като проблеми с говора, дезориентация, промени в настроението, загуба на мотивация, затруднения при ежедневни дейности и поведенчески проблеми.[1][2] С влошаването на общото им състояние болните често се отдръпват от близките си и от обществото.[1] Постепенно изчезват и други телесни функции, като в крайна сметка се достига до смърт.[3] Макар че скоростта на напредване на болестта може да е различна, най-често продължителността на живота след диагностициране е три до девет години.[4][5]

Причините за болестта на Алцхаймер не са достатъчно добре изучени.[1] Смята се, че около 70% от риска се наследява от родителите на болния чрез множество свързани гени.[6] Други рискови фактори са предходни наранявания на главата, депресия и хипертония.[1] Развитието на болестта се свързва с наличието на сенилни плаки и неврофибриларни възли в главния мозък.[6][7] При подозрения за Алцхаймер диагнозата обикновено се потвърждава с оценка на поведението и когнитивни тестове, често следвани от заснемане с мозъчен скенер и кръвни изследвания, за да се елиминират други възможни причини.[8] Първоначалните симптоми често се бъркат с нормално остаряване.[1] За окончателно диагностициране е необходимо изследване на мозъчна тъкан.[6] Умствените и физически упражнения и избягването на затлъстяване може би намаляват риска от болестта на Алцхаймер, но доказателствата за това са слаби.[6][9] Няма лекарства или добавки, които да са показали, че намаляват риска от заболяване.[10]

Използваните лечения дават ограничени симптоматични подобрения, но не могат да спрат или преобърнат развитието на болестта.[2] Болните все повече разчитат на други за обслужването си, което често създава значителни тежести от социален, психологически, физически и материален характер за грижещите се за тях.[11][12][13] Програми за физически упражнения могат да помогнат за осъществяването на ежедневни дейности.[14] Поведенчески проблеми или психоза в резултат на деменцията често се третират с антипсихотици, но това обикновено не се препоръчва, тъй като ползите са малки а нараства рискът от ранна смърт.[15][16]

Към 2015 година броят на болните от болестта на Алцхаймер по света е около 29,8 милиона.[2][17] Тя се проявява най-често при хора на възраст над 65 години, но 4 – 5% от случаите са по-ранни.[18] Болестта засяга около 6% от хората на 65 и повече години.[1] През 2015 година тя е причина за смъртта на 1,9 милиона души.[19] Заболяването е описано за пръв път през 1906 година от германския психиатър и невропатолог Алоис Алцхаймер и е наречено на негово име.[20] В развитите страни болестта на Алцхаймер е едно от заболяванията, създаващи най-високи разходи за обществото.[21][22]

Признаци и симптоми

[редактиране | редактиране на кода]
Фази на болестта на Алцхаймер[23]
Ефекти на възрастта върху паметта
  • Спорадично забравяне
  • Рядко погрешно подреждане на предмети
  • Дребна загуба на краткотрайна памет
  • Забравяне на конкретни подробности
Ранна фаза на болест на Алцхаймер
  • Забравяне на епизоди на забравяне
  • Забравяне на имена на близки и роднини
  • Промените могат да се забележат само от близки приятели и роднини
  • Известно объркване в непознати ситуации
Средна фаза на болест на Алцхаймер
  • По-големи трудности в припомняне на наскоро научена информация
  • Задълбочаващо се объркване при различни обстоятелства
  • Проблеми със съня
  • Затруднения в определянето на собственото местоположение
Късна фаза на болест на Алцхаймер
  • Лоша способност за мислене
  • Проблеми с говора
  • Повторения на едни и същи разговори
  • Увеличено агресивно, тревожно или параноично поведение

Развитието на болестта на Алцхаймер се разделя на четири фази с нарастващи познавателни и функционални увреждания.

Преддеменционна фаза

[редактиране | редактиране на кода]

Първите симптоми на болестта на Алцхаймер често погрешно се приписват на стареене или стрес.[24] Подробно неврофизиологично тестване може да открие умерени познавателни затруднения до осем години преди болният да покрие клиничните критерии за диагностициране с болест на Алцхаймер.[25] Тези ранни симптоми могат да се отразят на най-сложните ежедневни дейности.[26] Най-забележимият проблем е загубата на краткосрочна памет, която се проявява в затруднения при припомняне на наскоро научени факти и неспособност за придобиване на нова информация.[25][27]

Леки проблеми с изпълнителните функции на внимание, планиране, гъвкавост и абстрактно мислене, както и влошаване на семантичната памет (паметта за значения връзки между концепциите), също могат да бъдат симптоми на ранно развитие на болестта на Алцхаймер.[25] В тази фаза може да се наблюдава апатия, която остава най-трайният невропсихиатричен симптом през целия ход на заболяването.[28] Обичайни са също депресивни симптоми, раздразнителност и ограничено осъзнаване на леки проблеми с паметта.[29]

Предклиничната фаза на болестта е наричана също леко познавателно увреждане.[27] Тя често се разглежда като преходен етап между нормалното стареене и деменцията. Лекото познавателно увреждане се свързва с различни симптоми и, когато водещият симптом е загубата на памет, се нарича амнестично леко познавателно увреждане, което често се разглежда като продромален стадий на болестта на Алцхаймер.[30]

Ранна фаза

[редактиране | редактиране на кода]

Нарастващото увреждане на познавателната способност и паметта на болния от болестта на Алцхаймер в крайна сметка води до категорично диагностициране на заболяването. В редки случаи затруднения с езика, изпълнителните функции, възприятията или движението са по-изявени от проблемите с паметта.[31] Болестта не засяга еднакво целия капацитет на паметта. По-старите спомени от живота на човека (епизодична памет), научените факти (семантична памет) и паметта на тялото (имплицитна памет) са по-слабо засегнати от паметта за нови факти или спомени.[32][33]

Проблемите с езика се характеризират от свиване на речника и намалена гладкост на речта, водещи то общо влошаване на говоримия и писмен език.[31][34] В тази фаза на заболяването болният обикновено може да комуникира адекватно основни идеи.[31][34][35] При извършване на фини движения, като писане, рисуване или обличане, може да има някои проблеми с координирането и планирането на движенията, но те най-често са незабележими.[31] С напредването на болестта болните често продължават да изпълняват много действия самостоятелно, но може да имат нужда от съдействие или надзор с действията, с най-високи познавателни изисквания.[31]

Средна фаза

[редактиране | редактиране на кода]

Прогресивното влошаване на болестта започва да нарушава самостоятелността, като болните стават неспособни да се справят с обичайни дейности от ежедневието.[31] Затрудненията в говора става очевидни, поради неспособността за припомняне на думи, което води до честата им неправилна замяна с други (парафазия). Способността за четене и писане също се губи постепенно.[31][35] Сложните поредици от движения стават по-зле координирани с напредването на времето и заболяването, което увеличава риска от падания.[31] През тази фаза проблемите с паметта се влошават и болният може да не успява да разпознае дори свои близки.[31] Дългосрочната памет, която дотогава е ненарушена, започва да се влошава.[31]

Преобладаващи стават поведенческите и невропсихиатрични промени. Обичайни прояви са лутане, раздразнителност и псевдобулбарен афект, водещи до плач, пристъпи на непредизвикана агресия или съпротива към грижите за болния.[31] Възможна е проява и на синдром на залеза.[36] Приблизително 30% от болните развиват делюзионна фалшива идентификация и други делюзионни симптоми.[31] Честа е загубата на разбиране за собственото заболяване и ограниченията, налагани от него.[31] Може да се развие уринарна инконтиненция.[31] Тези симптоми създават стрес за близките и грижещите се за болните, който може да бъде намален с преместване на болния от дома му в специализирани заведения за дългосрочна грижа.[31][37]

Късна фаза

[редактиране | редактиране на кода]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Причини

[редактиране | редактиране на кода]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Патофизиология

[редактиране | редактиране на кода]

Болестта се увеличава рязко с напредването на възрастта, като ранните форми са редки. Голяма част от случаите са спорадични, но съществуват и редки семейни форми с автозомно-доминантна наследственост, чието начало по принцип е ранно. Характерните патоанатомични увреждания при болестта на Алцхаймер са мозъчна атрофия със загуба на неврони, неврофибрилната дегенерация, сенилните плаки, амилоидната ангиопатия. Изразеността на тези увреждания съответства добре на тежестта на деменцията. Тези увреждания преобладават в хипокампа и в асоциативната кора. Такива увреждания има и при нормални мозъци на стари хора, но плътността им е много по-малка, а разпределението им е различно. Коровата атрофия се дължи на загуба на неврони, която засяга особено много коровите неврони с големи размери. Неврофибриларните дегенерации представляват включвания вътре в цитоплазмата на неврони. Сенилните плаки имат в центъра си извънклетъчни отлагания, които се дължат на натрупвания от амилоиден белтък. Амилоидната ангиопатия представлява натрупвания на амилоидни отлагания в мозъчните съдове.

Диагностициране

[редактиране | редактиране на кода]

Една от трудностите да се засече болестта е, че страдащите от нея не забелязват какво се случва с тях – просто не долавят промяната у себе си. Затова, ако ви се стори, че ваш близък има симптомите на Алцхаймеровата болест, най-добре е да го заведете на лекар. Алцхаймеровата болест има пагубно влияние върху организма.

Превенция

[редактиране | редактиране на кода]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Управление

[редактиране | редактиране на кода]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

И на страдащите от нея, и на тези, които се грижат за тях никак не им е лесно. Не е невъзможно обаче болестта да се контролира поне отчасти. Необходимо е да се придържате към почти рутинно и без особени промени всекидневие и да поддържате общото си здравословно състояние чрез подходяща диета и леки физически натоварвания.

Прогнозиране

[редактиране | редактиране на кода]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Епидемиология

[редактиране | редактиране на кода]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

История

[редактиране | редактиране на кода]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

В обществото и културата

[редактиране | редактиране на кода]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Съвременни изследвания

[редактиране | редактиране на кода]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е ж з и Burns 2009, с. b158.
  2. ↑ а б в г д World Health Organization 2017.
  3. ↑ National Institute on Aging 2011.
  4. ↑ Querfurth 2010, с. 329 – 344.
  5. ↑ Todd 2013, с. 1109 – 1124.
  6. ↑ а б в г Ballard 2011, с. 1019 – 1031.
  7. ↑ Tiraboschi 2004, с. 1984 – 1989.
  8. ↑ National Institute for Health and Care Excellence 2014a.
  9. ↑ National Institute on Aging 2016.
  10. ↑ Hsu 2017, с. 426 – 440.
  11. ↑ Thompson 2007, с. 18.
  12. ↑ Schneider 1999, с. 651 – 661.
  13. ↑ Murray 1999, с. 662 – 667.
  14. ↑ Forbes 2015, с. CD006489.
  15. ↑ National Institute for Health and Care Excellence 2014b.
  16. ↑ US Food and Drug Administration 2008.
  17. ↑ GBD 2015 Disease Injury Incidence Prevalence Collaborators 2016, с. 1545 – 1602.
  18. ↑ Mendez 2012, с. 677 – 685.
  19. ↑ GBD 2015 Mortality Causes of Death Collaborators 2016, с. 1459 – 1544.
  20. ↑ Berchtold 1998, с. 173 – 189.
  21. ↑ Bonin-Guillaume 2005, с. 35 – 41.
  22. ↑ Meek 1998, с. 68 – 73, 79 – 82.
  23. ↑ Consumer Reports 2012.
  24. ↑ Waldemar 2007, с. е1-е26.
  25. ↑ а б в Bäckman 2004, с. 195 – 204.
  26. ↑ Nygård 2003, с. 42 – 46.
  27. ↑ а б Arnáiz 2003, с. 34 – 41.
  28. ↑ Landes 2001, с. 1700 – 1707.
  29. ↑ Murray 2012.
  30. ↑ Grundman 2004, с. 59 – 66.
  31. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п Förstl 1999, с. 288 – 290.
  32. ↑ Carlesimo 1992, с. 119 – 169.
  33. ↑ Jelicic 1995, с. 385 – 392.
  34. ↑ а б Taler 3009, с. 501 – 556.
  35. ↑ а б Frank 1994, с. 417 – 423.
  36. ↑ Volicer 2001, с. 704 – 711.
  37. ↑ Gold 1995, с. 10 – 16.
Цитирани източници
  • Arnáiz, E et al. Neuropsychological features of mild cognitive impairment and preclinical Alzheimer's disease // Acta Neurologica Scandinavica. Supplementum 179. 2003. DOI:10.1034/j.1600-0404.107.s179.7.x. p. 34 – 41. (на английски)
  • Bäckman, L et al. Multiple cognitive deficits during the transition to Alzheimer's disease // Journal of Internal Medicine 256 (3). September 2004. DOI:10.1111/j.1365-2796.2004.01386.x. p. 195 – 204. (на английски)
  • Ballard, C et al. Alzheimer's disease // Lancet 377 (9770). March 2011. DOI:10.1016/S0140-6736(10)61349-9. p. 1019 – 1031. (на английски)
  • Berchtold, NC et al. Evolution in the conceptualization of dementia and Alzheimer's disease: Greco-Roman period to the 1960s // Neurobiology of Aging 19 (3). 1998. DOI:10.1016/S0197-4580(98)00052-9. p. 173 – 189. (на английски)
  • Bonin-Guillaume, S et al. Impact économique de la démence // La Presse Médicale 34 (1). януари 2005. p. 35 – 41. (на френски)
  • Burns, A et al. Alzheimer's disease // BMJ 338. February 2009. DOI:10.1136/bmj.b158. p. b158. (на английски)
  • Carlesimo, GA. Memory deficits in Alzheimer's patients: a comprehensive review // Neuropsychology Review 3 (2). June 1992. DOI:10.1007/BF01108841. p. 119 – 169. (на английски)
  • Evaluating Prescription Drugs Used to Treat: Alzheimer's Disease Comparing Effectiveness, Safety, and Price // Consumer Reports Drug Effectiveness Review Project. Consumer Reports, May 2012. Архивиран от оригинала на 2012-09-05. Посетен на 2013-05-01. (на английски)
  • Forbes, D et al. Exercise programs for people with dementia // The Cochrane Database of Systematic Reviews 132 (4). April 2015. DOI:10.1002/14651858.CD006489.pub4. p. CD006489. (на английски)
  • Förstl, H et al. Clinical features of Alzheimer's disease // European Archives of Psychiatry and Clinical Neuroscience 249 (6). 1999. DOI:10.1007/s004060050101. p. 288 – 290. (на английски)
  • Frank, EM. Effect of Alzheimer's disease on communication function // Journal of the South Carolina Medical Association 90 (9). September 1994. p. 417 – 423. (на английски)
  • GBD 2015 Disease Injury Incidence Prevalence Collaborators. Global, regional, and national incidence, prevalence, and years lived with disability for 310 diseases and injuries, 1990 – 2015: a systematic analysis for the Global Burden of Disease Study 2015 // Lancet 388 (10053). October 2016. DOI:10.1016/S0140-6736(16)31678-6. p. 1545 – 1602. (на английски)
  • GBD 2015 Mortality Causes of Death Collaborators. Global, regional, and national life expectancy, all-cause mortality, and cause-specific mortality for 249 causes of death, 1980 – 2015: a systematic analysis for the Global Burden of Disease Study 2015 // Lancet 388 (10053). October 2016. DOI:10.1016/S0140-6736(16)31012-1. p. 1459 – 1544. (на английски)
  • Gold, DP et al. When home caregiving ends: a longitudinal study of outcomes for caregivers of relatives with dementia // Journal of the American Geriatrics Society 43 (1). January 1995. DOI:10.1111/j.1532-5415.1995.tb06235.x. p. 10 – 16. (на английски)
  • Grundman, M et al. Mild cognitive impairment can be distinguished from Alzheimer disease and normal aging for clinical trials // Archives of Neurology 61 (1). January 2004. DOI:10.1001/archneur.61.1.59. p. 59 – 66. (на английски)
  • Hsu, D et al. Primary and Secondary Prevention Trials in Alzheimer Disease: Looking Back, Moving Forward // Current Alzheimer Research 14 (4). 2017. DOI:10.2174/1567205013666160930112125. p. 426 – 440. (на английски)
  • Jelicic, M et al. Implicit memory performance of patients with Alzheimer's disease: a brief review // International Psychogeriatrics 7 (3). 1995. DOI:10.1017/S1041610295002134. p. 385 – 392. (на английски)
  • Landes, AM et al. Apathy in Alzheimer's disease // Journal of the American Geriatrics Society 49 (12). December 2001. DOI:10.1046/j.1532-5415.2001.49282.x. p. 1700 – 1707. (на английски)
  • Meek, PD et al. Economic considerations in Alzheimer's disease // Pharmacotherapy 18 (2 Pt 2). 1998. p. 68 – 73, 79 – 82. (на английски)
  • Mendez, MF. Early-onset Alzheimer's disease: nonamnestic subtypes and type 2 AD // Archives of Medical Research 43 (8). November 2012. DOI:10.1016/j.arcmed.2012.11.009. p. 677 – 685. (на английски)
  • Murray, J et al. EUROCARE: a cross-national study of co-resident spouse carers for people with Alzheimer's disease: II—A qualitative analysis of the experience of caregiving // International Journal of Geriatric Psychiatry 14 (8). August 1999. DOI:<662::AID-GPS993>3.0.CO;2-4 10.1002/(SICI)1099-1166(199908)14:8<662::AID-GPS993>3.0.CO;2-4. p. 662 – 667. (на английски)
  • Murray, ED et al. Depression and Psychosis in Neurological Practice // Bradley's neurology in clinical practice. 6th. Philadelphia, PA, Elsevier/Saunders, 2012. ISBN 978-1-4377-0434-1. (на английски)
  • Dementia diagnosis and assessment // nice.org.uk. National Institute for Health and Care Excellence, 2014a. Архивиран от оригинала на 2014-12-05. Посетен на 2014-11-30. (на английски)
  • Low-dose antipsychotics in people with dementia // National Institute for Health and Care Excellence, 2014b. Архивиран от оригинала на 2014-12-05. Посетен на 2014-11-29. (на английски)
  • About Alzheimer's Disease: Symptoms // National Institute on Aging, 2011. Архивиран от оригинала на 2012-01-15. Посетен на 2011-12-28. (на английски)
  • So, What Can You Do? // National Institute on Aging, 2016-07-29. Архивиран от оригинала на 2017-04-03. Посетен на 2019-10-27. (на английски)
  • Nygård, L. Instrumental activities of daily living: a stepping-stone towards Alzheimer's disease diagnosis in subjects with mild cognitive impairment? // Acta Neurologica Scandinavica. Supplementum 179 (179). 2003. DOI:10.1034/j.1600-0404.107.s179.8.x. p. 42 – 46. (на английски)
  • Querfurth, HW et al. Alzheimer's disease // The New England Journal of Medicine 362 (4). January 2010. DOI:10.1056/NEJMra0909142. p. 329 – 344. (на английски)
  • Schneider, J et al. EUROCARE: a cross-national study of co-resident spouse carers for people with Alzheimer's disease: I—Factors associated with carer burden // International Journal of Geriatric Psychiatry 14 (8). August 1999. DOI:<651::AID-GPS992>3.0.CO;2-B 10.1002/(SICI)1099-1166(199908)14:8<651::AID-GPS992>3.0.CO;2-B. p. 651 – 661. Посетен на 4 юли 2008. (на английски)
  • Taler, V et al. Language performance in Alzheimer's disease and mild cognitive impairment: a comparative review // Journal of Clinical and Experimental Neuropsychology 30 (5). July 2008. DOI:10.1080/13803390701550128. p. 501 – 556. (на английски)
  • Thompson, CA et al. Systematic review of information and support interventions for caregivers of people with dementia // BMC Geriatrics 7. July 2007. DOI:10.1186/1471-2318-7-18. p. 18. (на английски)
  • Tiraboschi, P et al. The importance of neuritic plaques and tangles to the development and evolution of AD // Neurology 62 (11). June 2004. p. 1984 – 1989. (на английски)
  • Todd, S et al. Survival in dementia and predictors of mortality: a review // International Journal of Geriatric Psychiatry 28 (11). November 2013. DOI:10.1002/gps.3946. p. 1109 – 1124. (на английски)
  • Information for Healthcare Professionals: Conventional Antipsychotics // US Food and Drug Administration, 16 June 2008. Архивиран от оригинала на 2014-11-29. Посетен на 2014-11-29. (на английски)
  • Volicer, L et al. Sundowning and circadian rhythms in Alzheimer's disease // The American Journal of Psychiatry 158 (5). May 2001. DOI:10.1176/appi.ajp.158.5.704. p. 704 – 711. (на английски)
  • Waldemar, G et al. Recommendations for the diagnosis and management of Alzheimer's disease and other disorders associated with dementia: EFNS guideline // European Journal of Neurology 14 (1). January 2007. DOI:10.1111/j.1468-1331.2006.01605.x. p. e1–e26. (на английски)
  • Dementia Fact sheet // who.int. World Health Organization, 12 December 2017. (на английски)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Болест_на_Алцхаймер&oldid=12401204“.