Болест на Паркинсон

Болест на Паркинсон
Illustration of Parkinson's disease by William Richard Gowers, which was first published in A Manual of Diseases of the Nervous System (1886)
Синоними	idiopathic or primary parkinsonism, hypokinetic rigid syndrome, paralysis agitans
Специалност	неврология
Класификация и външни ресурси
МКБ-11	8A00.0
МКБ-10	G20
OMIM	168600 556500
База данни DiseasesDB	9651
База данни MedlinePlus	000755
База данни eMedicine	neuro/304 neuro/635 in young pmr/99 rehab
Наследствени болести	Parkinson Disease Overview
Болест на Паркинсон в Общомедия

Болестта на Паркинсон (БП) (на английски: Parkinson's disease (PD)) е неврологично заболяване, характеризирано с дегенерация на допаминергичните (произвеждащи допамин) неврони в субстанция нигра.

Симптоматика

На невронално ниво се забелязва понижена активност в специфични структури от мозъка, наречени базални ганглии, които регулират много моторни и психични процеси. Дисфункцията на базалните ганглии е в основата на симптоматиката при БП.

Невродегенеративните процеси остават дълго време незабелязани: първите моторни симптоми (тремор в покой, най-ясно забележим в пръстите на ръцете) се появяват едва когато 70 – 80% от допаминергичните неврони са дегенерирали. Поради участието на допамина в регулацията на много физиологични и психични процеси симптоматиката е комплексна. Наред с моторните симптоми (тремор, ригор, ступор) се забелязват специфични когнитивни дефицити, а при 30 – 50% от пациентите – депресия с характерна за болестта (неврогенна) симптоматика. Част от пациентите (20 – 25%) развиват деменция.

Превалентност

БП се среща сравнително рядко (между 100 и 200 на 100 000 души) и засяга предимно хора на възраст между 50 и 60 години (при около 10% от пациентите диагнозата е поставена преди 40-ата година). През последните години се наблюдава плавна тенденция към увеличаване квотата на „младите“ пациенти.

Етиология

Представена е схематично активността на част от допаминовата система в мозъка при здрави хора (дясно) и пациенти с БП (ляво). Червените стрелки означават инхибиране (потискане активността) на целевите структури, сините означават стимулация (повишаване активността) на целевите структури. Може да се приеме, че при нормална допаминова активност базалните ганглии се намират в равновесие (баланс между активация и инхибиране). При БП този баланс е нарушен.

Причината за възникване на характерната симптоматика е дегенерацията на допаминергичните неврони в субстанция нигра. Допаминът регулира много психични и физиологични процеси, в това число и функцията на базалните ганглии (наричани още подкорови ядра). Моторните и психични дефицити, характерни за БП, са предимно свързани с дисфункция на базалните ганглии, предизвикана от понижена допаминова активност вследствие дегенерацията на допаминергичните неврони. Причините за дегенеративните процеси не са ясни – в този смисъл етиологията на БП е неизяснена.

Лечение

На този етап БП не може да бъде излекувана, т.е. дегенеративните процеси в субстанция нигра не могат да бъдат спрени. Успешно се прилага симптоматично лечение: въпреки че източникът на заболяването е неизвестен и не може да се премахне, симптомите могат да се смекчат или премахнат с комбинация от фармакологична терапия, психотерапия, физиотерапия и (когато се налага) неврохирургична намеса. Симптоматичното лечение облекчава симптоматиката значително и позволява на пациентите да водят пълноценен живот въпреки заболяването си.

Във фармакотерапията се прилагат предимно леводопа (прекурсор на недостигащия допамин) и допаминови агонисти (вещества, „имитиращи“ или засилващи естественото въздействие на допамин в мозъка). Към неврохирургичните методи за терапия се числят оперативното премахване на участъци от мозъка с патологично повишена активност или имплантиране на невронални пейсмейкъри, които потискат абнормалната активност. В практиката неврохирургичните методи се прилагат, ако и когато ефектите на фармакотерапията са недостатъчни. Психотерапията се прилага, за да редуцира когнитивните дефицити на пациентите (клинична невропсихология) или при диагноза на депресия. Физиотерапията (често подценявана както от пациентите, така и от лекуващите ги професионалисти) се прилага за редуциране на моторната симптоматика.

Прогноза

БП е хронично заболяване – невродегенеративните процеси напредват бавно, но постоянно. Заболяването не е летално дори в тежките си форми. Въпреки това симптоматиката обременява пациентите значително.

Вижте също

• Базални ганглии
• Допамин
• Субстанция нигра

Външни препратки

• American Parkinson Disease Association
• European Parkinson's Disease Association
• National Parkinson Foundation (US)
• Parkinson Society Canada
• Parkinson's Disease Society (UK)
• Parkinson's Disease Foundation (US)
• Kompetenznetz Parkinson: Internet-Portal für Patienten, Angehörige und Ärzte
• Deutsche Parkinson Vereinigung
• Selbsthilfegruppe im Internet Paol
• Österreichische Parkinson Gesellschaft
• Schweizerische Parkinsonvereinigung (SPaV)