Направо към съдържанието

Георги Попвасилев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Попвасилев
български военен летец
ЗваниеГенерал-майор
Години на служба1913 – 1936
Служи наБългария
Род войскиВВС
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1993 г. (99 г.)

Георги Минев Попвасилев е български военен летец, генерал-майор, началник-щаб на Въздушни войски (1934 – 1936).

Георги Попвасилев е роден на 24 ноември 1893 г. в Скравена. На 22 септември 1913 г. е произведен в чин подпоручик. През 1916 г. завършва Авиационното училище в Божурище и на 5 октомври 1916 г. е произведен в чин поручик. Служи в 29-и пехотен ямболски полк, 46-и пехотен полк и в 1-ви пехотен полк, след което е приведен в жандармерията. Взема участие в Първа световна война (1915 – 1918).

След края на войната, през 1919 г. е произведен в чин капитан. От 1924 до 1927 г. е началник и преподавател в Авиационното училище., след което през 1928 г. е произведен в чин майор. През 1930 г. майор Попвасилев е назначен за командир на секция орляк от въздухоплавателния полк[1], от 1931 г. е началник на отдел въздухоплаване[2] и началник на строеви отдел във въсдухоплвавателния полк[3], след което през 1932 г. завършва Военната въздухоплавателна академия в Италия и на 3 септември същата година е произведен в чин подполковник. През 1933 г. подполковник Попвасилев е назначен за началник-щаб на въздухоплвавателния полк [4], след което през 1934 г. е назначен за началник-щаб на Въздушни войски[5]. През 1936 г. е уволнен от служба[6].

Между 1939 и 1943 г. завежда експлоатационна служба в италианското въздухоплавателно дружество „Ала Литория“. От 1936 до 1940 г. е председател на Съюза на българските гимнастически дружества „Юнак“, от 1942 до 1944 г. е председател на Българския аероклуб, а между 1944 и 1946 г. е началник канцелария на Народния съюз за въздушен спорт. През 1951 г. е преподавател във Военната академия. Умира през 1993 г. в София.[7]

Георги Попвасилев е женен и има 1 дете.

Архивът на Георги Попвасилев се съхранява във фонд 1983К в Централен държавен архив. Той се състои от 74 архивни единици от периода 1919 – 1988 г.[7]

  1. Министерска заповед (МЗ) № 206 от 1930 г.
  2. МЗ № 47 от 1931 г.
  3. МЗ № 207 от 1931 г.
  4. МЗ № 140 и 211 от 1933 г.
  5. МЗ № 161 от 1934 г.
  6. Царска заповед № 47 от 1936 г.
  7. а б Георги Попвасилев // Информационна система на държавните архиви. Посетен на 26 ноември 2017 г.
  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 93.