Драгой войвода
| Драгой войвода | |
| Български хайдутин | |
| Роден |
неизвестно
|
|---|---|
| Починал | 1862 г.
местност „Златьовица“ край Копривщица, Османска империя |
Драгой войвода е български хайдутин, закрилник на овчарите от Копривщица, хайдутувал с четата си и в района на Лъжене, Златица, Мензул (местност в района на днешната хижа „Павел Делирадев“) и Стара планина.[1]
Когато турците заколват бащата на Драгой, той се главява за чирак при абаджиите, а понякога работи и овчарлъка при чорбаджи Беньо. Когато поотраства, младият Драгой, поради честите отвличания от турците на цели стада заради пари в района на Копривщица и Панагюрско, става закрилник на овчарите.[1]
На Драгой войвода копривщенският историограф Петко Теофилов посвещава няколко реда в книгата си „Менците преляха“. В тази книга се упоменава, че когато Драгой шета трето лято из района с четата си, спират грабежите и безчинствата. Докато се разчуе, че в околностите на Буново са видени неговите хора, вече в околностите на Гьопсата пламне нечий бейски чифлик. Зарад туй турците започват да ходят навсякъде въоръжени, но това не спасява Саид Ахмед бей от Пирдоп, Мемиш ага от Сопот и етрополчаните Махмуд Пехливан и Бостанджи Хафуз.[1]
Войводата загива в сражение с турците в местността Златьовица. Канарата, край която пада има извор Драгулка до нея и е наречена Драгоин връх.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Каблешкова, Р. Сто видни копривщенци. Драгой войвода. Пловдив, 2017. ISBN 987-619-7249-17-0. с. 15 – 16.
