Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат (Височен)
„Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ Αγιοι Θεόδωροι | |
Местоположение в Драма (дем) | |
Вид на храма | православна църква |
---|---|
Страна | Гърция |
Населено място | Височен |
Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
Епархия | Драмска |
Тип на сградата | трикорабна базилика |
Изграждане | 1815 г. |
Статут | действащ храм |
„Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ или „Свети Тодор“ (на гръцки: Αγιοι Θεόδωροι) е възрожденска православна гробищна църква в драмското село Височен (Ксиропотамос), Егейска Македония, Гърция.[1]
История и архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е гробищен храм, разположен в западната част на селото. Според ктиторския надпис в слепия свод над южния вход църквата е завършена на 15 март 1815 година при управлението на митрополит Партений Драмски.[1]
В архитектурно отношение е трикорабна базилика с дървен покрив, женска църква, трем на западната страна и многоъгълна апсида на изток. Размерите на храма са 15 на 10,60 m.[1]
На патронната икона, разположена вляво от южния вход на иконостаса, непосредствено след силно повредената икона „Света Богородица с младенеца“, в долния десен ъгъл има гръцки надпис на четири реда:[2] „διά σινδρоμής κάι δα / πάνης τоυ τιμη[ό]τάτоν / βγλτζо ρωίδо και τσή(κ)νη(ν) / αγγελ γηώργη γήνη... / ...17...“, тоест „С помощта и на разноските на почтения Вулчо Ройдо и Ци(к)ни(н)... Ангел Гиорги Гини...“[3] “
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Ιστορία Πλεύνας-Πετρούσας. Η Παλαιά Εκκλησία Πλεύνας και άλλες 32 Μεταβυζαντινές Εκκλησίες στο Νομό Δράμας // Τα Νέα της Πετρούσας. Посетен на 14 ноември 2014.
- ↑ Митринов, Георги. Българското възрожденско църковно-историческо наследство в Беломорието. ΙΙ. Надписи на икони и плащаници // Известия на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ XXXI. София, Българска академия на науките, 2018. с. 150.
- ↑ Митринов, Георги. Българското възрожденско църковно-историческо наследство в Беломорието. ΙΙ. Надписи на икони и плащаници // Известия на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ XXXI. София, Българска академия на науките, 2018. с. 151.