Берчища
| Берчища Πτελέα | |
| — село — | |
  Берчища  Берчища  Берчища | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Бук |
| Географска област | Драмски Чеч |
| Надм. височина | 427 m |
| Население | 121 души (2021 г.) |
Берчища (на гръцки: Πτελέα, Птелеа, до 1927 година Μπέριστα, Бериста[1][2][3]) е село в Република Гърция, разположено на територията на дем Бук (Паранести), област Източна Македония и Тракия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 427 m надморска височина,[4] на 12 km югозападно от демовия център Бук (Паранести), в северното подножие на Чалдаг (Леканис ори).
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според академик Иван Дуриданов името е първоначален патроним на -ишти < -itji от личното име Берко, Берчо, хипокористика на Беро, което е съкратена форма от Беривой, Беримир, Берислав.[5]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Берчища (Перчища) с махалата Малко Мурадли както следва: мюсюлмани - 33 семейства, 30 неженени и 5 юруци; немюсюлмани – 20 семейства и 16 неженени.[6]
Според Васил Кънчов Берчища е помашко село, намиращо се в Драмския Чеч с 200 къщи към 1900 година.[7] В книгата си „Македония. Етнография и статистика“ Кънчов посочва Берчища като село с население 850 българи мохамедани.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година Берчища попада в Гърция.
След Гръцко-турската война, по силата на Лозанския договор, населението му е изселено в Турция, а в селото са настанени гръцки бежанци.[4] През 1927 година името на селото е сменено от Берища (Μπέριστα) на Птелеа (Πτελέα).[2][4] Към 1928 година в селото вече са настанени 116 бежански семейства или общо 414 души.[3]
Населението произвежда жито, тютюн и други земеделски култури, като се занимава и със скотовъдство.[4]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Чалак[9] | Τσαλάκι | Дасома | Δάσωμα[10] | връх в Урвил на ЮИ от Берчища (1126,7 m)[9] |
| Мураджик[9] | Μουρατζίκ | Рема | Ρέμα[10] | връх в Урвил (545,3 m) и река на СИ от Берчища[9] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1015[4][11] | 660[4] | 535[4] | 785[4] | 706[4] | 748[4] | 406[4] | 357[4] | 299[4] | 376[12] | 209 | 121 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 142. (на македонска литературна норма)
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 187.
- ↑ Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 129-131.
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 270.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 199.
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 21. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ ΓΕΝΙΚΗ ΓΡΑΜΜΑΤΕΙΑ ΕΣΥΕ. Данни от преброяването на населението в Гърция от 2001 година (PDF) // 2001. σ. 69. Архивиран от оригинала на 2009-03-18. Посетен на 22 ноември 2008. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||
