Балабан
- Вижте пояснителната страница за други значения на Балабан.
| Балабан Τραχώνι | |
| — село — | |
  Балабан  Балабан  Балабан | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Бук |
| Географска област | Драмски Чеч |
| Надм. височина | 760 m |
Балаба̀н (на гръцки: Τραχώνι, Трахони, катаревуса Τραχώνιον, Трахонион, до 1927 година Μπαλαμπάν, Балабан[1][2][3]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Бук (Паранести) в област Източна Македония и Тракия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Балабан е разположено на 760 m надморска височина в южните склонове на Родопите.[4] Васил Кънчов го определя като село, попадащо в Драмския Чеч.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името е по прякор от диалектното балаба̀н, едър човек, от турски.[5]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Балабан (Балабанъ) е българско мохамеданско селище в Драмската каза. В него живеят 650 българи мохамедани[6] в 90 къщи.[7] Според Любомир Милетич към 1912 година село Балабан (Балабанъ) спада към Дьовленската каза, а населението му се състои изцяло от помаци.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]
След Междусъюзническата война в 1913 година Балабан попада в Гърция.
В 1923 година населението на Балабан е изселено в Турция, а в селото са настанени гръцки бежанци от крайбрежието на Черно море и от Кападокия. През 1927 година името на селото е сменено от Балабан (Μπαλαμπάν) на Трахони (Τραχώνι).[2] Към 1928 година броят на заселените в Балабан гръцки семейства е 47 или общо 196 души.[3]
По време на Втората световна война, през 1940 година, жителите на селото се евакуират в село Бук. През 1941 година те се връщат обратно. Жителите на Балабан взимат активно участие в съпротивата срещу българската окупация и на 11 август 1944 година в така нареченото Балабанско клане български военни избиват около 30 жители на Балабан, предимно четници, временно завърнали се за селскостопански работи. По-късно на мястото на екзекуцията е поставен паметник с имената на загиналите.[9]
Селото пострадва силно от Гражданската война (1946-1949) и след края ѝ не е обновено.[4]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 527[4][10] | 434[4] | 219[4] | 508[4] |
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 140. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 73.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 199.
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894 – 1896]. с. 270.
- ↑ Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, [1918]. с. 296.
- ↑ Χατζηαναστασίου, Τάσος. Αντάρτες και Καπετάνιοι. Η Εθνική Αντίσταση κατά της βουλγαρικής κατοχής της Ανατολικής Μακεδονίας και της Θράκης 1942-1944. Θεσσαλονίκη, Εκδοτικός οίκος Αδελφών Κυριακίδη, 2003. σ. 172. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
| ||||||||||||||||||||||||
