Драчища
Драчища Μελισσοχώρι | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Източна Македония и Тракия |
Дем | Бук |
Географска област | Чеч |
Надм. височина | 720 m |
Дра̀чища (на гръцки: Μελισσοχώρι, Мелисохори, катаревуса Μελισσοχώριον, Мелисохорион, до 1953 година Δράτσιστα, Δρατσίστα, Драциста[1][2]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Бук (Паранести) в област Източна Македония и Тракия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Драчища се намира на 720 m надморска височина[3] в северните склонове на Коджадаг южно над язовирите на река Места. Васил Кънчов го определя като чечко село, попадащо в Драмския Чеч.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името е патронимично от личното име Драчо, кръстоска между Драган и Рачо или от Драгачо > Драчо.[4]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В подробен регистър на тимари и хасове във вилаетите Кара су, Драма, Зъхна, Кешишлик, Сироз, Неврокоп, Тимур хисар и Селяник от 1478-1479 година поименно са изброени главите на домакинства в Драчища са регистрирани 9 мюсюлмани и 15 немюсюлмански домакинства.[5] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Драчища както следва: мюсюлмани – 105 семейства и 45 неженени.[6]
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Драчища е българо-мохамеданско селище. В него живеят 368 българи-мохамедани[7] в 100 къщи. Кънчов също така отбелязва, че селото се управлява от един мюдюрин, чието седалище се намира в село Бук и е зависим от драмския каймакам.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година Драчища попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Драчища (Δρατσίστα) живеят 587 души.[9] През 1923 година като мюсюлмани населението на Драчища е изселено в село Селемелик, Бафра във виалет Самсун, Турция по сила на Лозанската конференция.[10] На тяхно място в Драчища са заселени около 60 семейства гърци бежанци - общо 208 души. В 1940 година броят им се покачва на 521.[3]
Селото е обезлюдено в периода на Гражданската война в Гърция (1946 - 1949), когато населението е изселено във вътрешността. След края на войната много от жителите му не се връщат.[3] През 1953 година името на селото е сменено от Драциста (Δρατσίστα) на Мелисохорион (Μελισσοχώριον).[2][3] През 60-те години селото е обезлюдено и землището му е присъединено към това на Бук.[3]
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 587[3] | 431[3] | 208[3] | 521[3] | 175[3] | 127[3] |
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Πετρόπουλος, Βασίλειος Π. Η ζωή στη Δρατσίστα. Από το 1924 μέχρι σήμερα. Θεσσαλονίκη, εκδοτικός οίκος Αδελφών Κυριακίδη, 2002. ISBN 960-343-637-2. (на гръцки)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 159. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 118.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част I. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026969. с. 281.
- ↑ Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 96-99.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 198.
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 270.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
- ↑ Selemelik Köyü / Bafra / Samsun // Pomak News Agency, 24 декември 2011. Архивиран от оригинала на 2018-03-21. Посетен на 24 декември 2011.
|