Едирнеджик
| Едирнеджик Αδριανή | |
| — село — | |
  Едирнеджик  Едирнеджик  Едирнеджик | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Бук |
| Надм. височина | 151 m |
| Население | 853 души (2021 г.) |
Едирнеджѝк или Едренеджѝк (на гръцки: Αδριανή, Адриани, до 1927 година Εδερνετζίκ, Едернедзик[1]) е село в Република Гърция, разположено на територията на дем Бук.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в Драмското поле на 160 m надморска височина на 5 километра източно от Драма.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името е от турското Edirnecik, умалително от Edirne < Одрин < Αδριανού(πολις).[3]
Античност и Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]Северно от Едирнеджик, в южното подножие на Коджадаг (Мегаловуни) на хълма Свети Йоан (600 m) е разположена античната и средновековна крепост Свети Йоан, както и църквата „Свети Йоан“, останка от стар манастир.[4]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Едирнецик (Edirnetsik) живеят 240 гърци.[5]
Църквата „Свети Николай“ е от 1884 година.[6]
В края на XIX век Васил Кънчов минава през селото и пише, че има 100 гръцки и 180 турски къщи.[7] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Едренеджик има 500 жители българи християни, 450 гърци и 50 цигани.[8]
В 1902 – 1909 година учители в Едирнеджик са Александър Целиос – секретар на революционния комитет „Аминас“ в паланката, и Александрос Лукас – член на терористичната група в Едирнеджик.[9]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Едирнеджик (Edirnedjik) се състои от 250 гърци и в селото действа основно гръцко училище с 2 учители и 40 ученици.[10]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. В 1927 година селото е прекръстено на Адриани.[1]
В 1923 година по силата на Лозанския договор мюсюлманското население на Едирнеджик се изселва и на негово място са заселени 907 души гърци бежанци.[2] В 1928 година Едирнеджик е смесено местно-бежанско село със 178 бежански семейства със 788 души.[11]
Населението намалява поради изселване към големите градове. Произвежда се тютюн, жито и други земеделски продукти, като е развито и скотовъдството.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Хасан дере[12] | Χασὰν Ντερὲ | Рема Цанака | Ρέμα Τσανάκα[13] | река И от Едирнеджик, десен приток на Ксиропотамос[12] |
| Кер гьолу[12] | Κερ-Γιολοῦ | Хорафодромос | Χωραφόδρομος[13] | местност ЮЗ от Едирнеджик[12] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1377[2] | 1053[2] | 1741[2] | 2065[2] | 1837[2] | 1564[2] | 1076[2] | 1076[2] | 1346[2] | 1371 | 1080 | 853 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 161. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 122.
- ↑ Κάστρο Αδριανής // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 6 март 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
- ↑ St. Nicholas church in Adriani // Corect. Архивиран от оригинала на 2014-11-09. Посетен на 9 ноември 2014.
- ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 197.
- ↑ Παπάζογλου, Χρ. Η ΠΑΙΔΕΙΑ ΣΤΗ ΔΡΑΜΑ KAΙ ΤΗΝ ΠΕΡΙΟΧΗ ΤΗΣ από το 1800 και μετά // Yauna Takabara. Посетен на 22 ноември 2014.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 204-205. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 19. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||
