Горново
| Горново Βουνοπλαγιά | |
  Горново  Горново  Горново | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Бук |
| Географска област | Чеч |
Горново или Горуново (на гръцки: Βουνοπλαγιά, Вуноплагия, Вуноплая, зо 1927 година Γκόρνοβα, Горнова или Κόρνοβον, Корновон[1][2][3]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Бук (Паранести) в област Източна Македония и Тракия.[4]
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Горново се намира на левия бряг на река Аркудорема. Васил Кънчов го определя като чечко село, попадащо в Драмския Чеч.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов формата Горуново произхожда от горун, вид дъб или по-вероятно от личното име Гору̀н.[5]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Горново както следва: мюсюлмани – 55 семейства и 41 неженени.[6]
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Горново (Горуново) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 255 българи-мохамедани[7] в 100 къщи.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]Според гръцката статистика, през 1913 година в Горново (Γκόρνοβα) живеят 352 души.[9]
След Междусъюзническата война в 1913 година Горново попада в Гърция. През 1923 година жителите на Горново са изселени в Турция. През 1927 година името на селото е сменено от Горнова (Γκόρνοβα) на Вуноплагия (Βουνοπλαγιά).[2] През 1924 година в Горново са заселени 23 гръцки семейства с 67 души - бежанци от Турция.[3] По-късно в него са заселени още бежанци от околните села. Селото е отново обезлюдено през 60-те години.[4]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 352[4] | 295[4] | 54[4] | 170[4] | 42[4] | 65[4] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 152. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 103.
- ↑ Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 44-45.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 199.
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 270.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||
