Направо към съдържанието

Ола (дем Бук)

(пренасочване от Ола Бекташ)
Ола Бекташ
Πλατανόβρυση
— село —
Гърция
41.1679° с. ш. 24.3822° и. д.
Ола Бекташ
Източна Македония и Тракия
41.1679° с. ш. 24.3822° и. д.
Ола Бекташ
Драмско
41.1679° с. ш. 24.3822° и. д.
Ола Бекташ
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемБук
Надм. височина320 m
Население42 души (2021 г.)

Ола Бекташ, още Ула Бекташ или Ола (на гръцки: Πλατανόβρυση, Платановриси), е село в Република Гърция, разположено на територията на дем Бук (Паранести) в област Източна Македония и Тракия.

Ола се намира на 320 m надморска височина, на 23 километра източно от град Драма.[1]

В началото на XX век Ола Бекташ е село в Драмска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ула Бекъ Ташъ има 450 жители, всички турци.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Ола е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]

След Междусъюзническата война в 1913 година, селото попада в Гърция. В 1923 година по силата на Лозанския договор жителите му като мюсюлмани са изселени в Турция и на тяхно място са заселени гърци бежанци. Към 1928 година селото е изцяло бежанско с 41 семейства и общо 165 души.[4]

Населението се занимава с отглеждане на тютюн, жито и други земеделски култури, както и със скотовъдство.[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Ола на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Капсала[5] или Шапкала Σιαπκαλά Капело Καπέλλο[6] връх в Урвил на ЮИ от Ола (905 m)[5]
Деделер Ντέντελερ Герос Γέρος
Карагач[5] Καραγάτς Όλά ς Мавродендри Μαυροδένδρι[6] връх в Урвил на ЮИ от Ола (823,5 m)[5]
Рамазан Ραμαζάν Криовриси Κρυόβρυση[6]
Кеик Чухур Κέικ Τσιουχούρ Заркадотопос Ζαρκαδότοπος[6]
Мал чал[5] Μικρό Τσάλ Микро Ипсома Μικρό Ύψωμα[6] връх в Урвил на ЮИ от Ола (1196,6 m)[5]
Сулу[5] Σουλοϋ Неруло Νερουλό[6] река в Урвил, ляв приток на Дан[5]
Карамелик[5] Καραμελίκ Дасорема Δασόρρεμα[6] връх в Урвил на И от Ола (1053,1 m)[5]
Кара Балкан[5] Καρά Βαλκάν Мавровуни Μαυροβούνι[6] връх в Урвил на И от Ола (1029 m)[5]
Олски ниви[5] Χωράφια Όλάς Хорафия Платановрисис Χωράφια Πλατανόβρυσης[6] местност в Урвил на И от Ола[5]
Ескикьой Έσκήκια Палеохори Παλαιοχώρι[6]
Маса Търла[5] Μασά Ταρλά Веланидиес Βελανιδιές[6] местност на СЗ от Ола[5]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 332[1] 220[1] 248[1] 393[1] 297[1] 285[1] 171[1] 125[1] 161[1] 162 58 42
Родени в Ола
  • Димитър Николов, македоно-одрински опълченец, Второ отделение, Втора рота на 13-а Кукушка дружина[7]
  1. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 184. (на македонска литературна норма)
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 198.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 867.
  4. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  5. а б в г д е ж з и к л м н о п р По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  6. а б в г д е ж з и к л Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 21. (на гръцки)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 502.