Иларион Нишавски

Иларион Нишавски
	Иларион Нишавски
български духовник
Роден	14 септември 1872 г. Цикнихор, Османска империя
Починал	12 август 1950 г. (77 г.) Кюстендил, Народна република България
Учил в	Цариградска българска духовна семинария
	Иларион Нишавски в Общомедия

Иларион е български православен духовник, нишавски епископ (1910 – 1950), виден деец на българското църковно движение в Македония и Тракия в края на XIX – началото на XX век.

Биография

Роден е в 1872 година в малкотърновското село Цикнихор, тогава в Османската империя, със светското име Янаки Николов. Учи в общинското училище в Терапия. В 1892 година постъпва като екзархийски стипендиант в Цариградската българска духовна семинария, която завършва в 1899 година.

На 25 октомври 1899 година е приет по специална резолюция на митрополит Владимир Московски в Московската духовна академия,^[1] в която учи с екзархийска стипендия, и която завършва в 1903 година.

На 26 ноември 1903 година е назначен за протосингел на Скопската митрополия. На 13 септември 1904 година оглавява Воденската българска община. В 1907 година е преместен в Костур, като управляващ Костурската българска епархия и председател на костурската българска община, замествайки Методий Димов.^[2]

На 30 ноември 1909 година е назначен за управляващ Сярската българска епархия, а в Костур е заменен от йеромонах Панарет.

На 28 ноември 1910 година архимандрит Иларион е ръкоположен за епископ с титлата Нишавски от митрополитите Герасим Струмишки и Борис Охридски в присъствието на посланик Михаил Сарафов.^[3] Същата година е назначен за викарен епископ на дебърския митрополит Козма Пречистански и изпратен за архиерейски наместник в Кичево.^[4] Тази длъжност изпълнява до 1913 година, когато е изгонен от новите сръбски власти и емигрира в България.^[5]

В 1915 – 1918 година е викарен епископ на Софийската митрополия. През 1918 - 1919 г. е управляващ Нишката епархия.

В началото на декември 1919 година замества подалия оставка Теодосий бивш скопски митрополит като управляващ Маронийската епархия в Гюмюрджина, късето остава до 1921 година. През 1922 - 1925 г. е управляващ Лозенградската епархия. През 1925 година се установява в Кюстендил като викарий на софийския митрополит Стефан.^[6]

В 1931 година е заедно с архимандрит Кирил Рилски, йеромонах доктор Йероним Стамов, свещеник Христо Буцев и протойерей Трифон Стоянов е част от Делегацията на македонското духовенство, посетила серия столици в Европа и отправила петиция до Обществото на народите в Женева.^[7]

В 1941 година Светият синод изпраща епископ Иларион Нишавски като помощник на определения за управляващ Маронийска и Гюмюрджинска епархия митрополит Кирил Пловдивски.^[8]

Епископ Иларион Нишавски умира в Кюстендил на 12 август 1950 година.

Бележки

↑ Выпускники Московской духовной академии 1818-1916, 1918-1919 гг. // А.А.Бовкало. Посетен на 10 юни 2017.
↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 32.
↑ Вести, брой 36, 30 ноември 1910.
↑ Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 4.
↑ Албумъ-алманахъ „Македония“. Отдел VI, Табло XXXI – 108, София, 1931.
↑ Албумъ-алманахъ „Македония“. Отдел VI, Табло XXXI — 108, София, 1931.
↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 873.
↑ Елдъров, Светлозар. Възстановяване на екзархийското наследство в Македония. София, в: Националното обединение на България 1940 - 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 131.

?	→	управляващ Воденската община (13 септември 1904 – 1907)	→	?
архимандрит Методий	→	управляващ Костурската епархия (1907 – 30 ноември 1909)	→	йеромонах Панарет
?	→	управляващ Сярската епархия (30 ноември 1909 – 30 ноември 1910)	→	?
пръв	→	нишавски епископ (28 декември 1910 – 12 август 1950)	→	последен
?	→	председател на Кичевската българска община (1910 – 1913)	→	последен
?	→	управляващ Нишката епархия (1918 – 1919)	→	Доситей (като нишки сръбски митрополит)
митрополит Теодосий	→	управляващ Маронийската епархия (1919 – 1921)	→	?
пръв	→	управляващ Лозенградската епархия (1922 – 1925)	→	Неофит Скопски

[1] Выпускники Московской духовной академии 1818-1916, 1918-1919 гг. // А.А.Бовкало. Посетен на 10 юни 2017.

[2] Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 32.

[3] Вести, брой 36, 30 ноември 1910.

[4] Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 4.

[5] Албумъ-алманахъ „Македония“. Отдел VI, Табло XXXI – 108, София, 1931.

[6] Албумъ-алманахъ „Македония“. Отдел VI, Табло XXXI — 108, София, 1931.

[7] Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 873.

[8] Елдъров, Светлозар. Възстановяване на екзархийското наследство в Македония. София, в: Националното обединение на България 1940 - 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 131.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]