Сярска българска община
| Сярска българска община | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | училищно-църковна организация |
| Основана | 1872 година, Османска империя |
| Закрита | 1913 година, Гърция |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | Сяр |
| Езици | български |
| Сярска българска община в Общомедия | |
Сярската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Сяр, Османската империя, съществувало до 1913 година, когато е закрита след Междусъюзническата война от новите гръцки власти.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Българската църковна община в Сяр е образувана през 1872 година по инициатива на Стефан Салгънджиев, подпомаган от Илия Касъров и Коста Златанов. Членове на първата българска община са Илия Касъров, Коста Златанов, Ангел Иванов, Костадин Стоянов, Ичо Кулели,[1] Панайот Мечкаров, Иванчо Велезлията,[2] Фидан Калфа, Атанас Вишенли[3] и Андон Василев, скоро сменен от Ангел Сапунджи.[4] През есента на 1872 година се провежда епархиално събрание. Форумът избира за общински председател йеромонах Теодосий Гологанов, утвърждава досегашните общински членове и допълва общината с представители от селата Горно Броди, Христос, Дутлия, Горно Фращани, Вишени, Елшен и Лакос.[5]
На 11 май 1873 година българите в Сяр за първи път отбелязват празника на Св. св. Кирил и Методий с водосвет в училището. Речите на учителя и свещеника, насърчават местните българи да започнат събирането на средства за собствен храм.[6]
С писмо от 25 май 1873 година общината се обръща с молба до митрополит Панарет Рашев да отпусне средства за построяването на едно училище за двата пола. От съхранената кореспонденция между общината и владиката е видно, че той изпраща за целта значителни суми.[7]
През 1875 година българската община открива и български параклис „Свети Иван Рилски“ в махалата Долна Каменица в къщата на Илия Забитов с помощта на серския мютесариф Хайдар паша и валията Мехмед Акиф паша Арнавуд. В параклиса служат свещениците Георги Петров и Ангел Константинов от Зарово, Иван Маджаров от Негован, който свещенодействал три години, а на четвъртата параклисът е затворен.[8][9]
През май 1878 година Илия Касъров и Иван Братанов от името на Сярската община подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.[10]
През януари 1881 година са затворени училищата в Сяр, Струмица, Петрич, Мелник и други. Арестуваните учители са накарани да подпишат декларации, че се отказват от учителската професия, а на някои са наложени глоби.[11] На 11 декември 1881 година общината се обръща към Стефан Веркович и го упълномощава да подаде от нейно име прошение до руския император Александър III за покровителството му над македонските българи, с цел спиране на злоупотребите с тях. Повод за писмото е ултиматумът на серския мютесариф за закриване на българското училище в града, провокиран от гръцки интриги. Документът е подписан от председателя Златан Миленков, секретаря Петър Сарафов и трима други общинари.[12]
През 1885 година за временен председател на общината е изпратен свещеник Иван Маджаров, който в продължение на 7 – 8 месеца успява да стабилизира църковно-училищните дела.[13]
След Солунските атентати от 1903 година, под въздействие на гърците, Сярската българска община е съвсем разнебитена от османската власт. Нейният председател иконом Евтим Чешмеджиев е интерниран, а секретарят ѝ Янаки Гелев, училищният инспектор Стоян Божов, енорийският свещеник Гр. Николов и други български първенци са арестувани. В града не е оставен нито един интелигентен българин и презвитера Чешмеджиева е принудена сама да управлява българските общински имоти и да поддържа контакти с Екзархията.[14] След Илинденското въстание, през 1904 година, за председател на общината отново е изпратен иконом Иван Маджаров. В продължение на шест години – до 1910 година, той успява да възстанови положението на българщината в града и околията от преди 1903 година, да я разшири и закрепи. По време на неговото председателство всички български села в Сярското поле се отказват от Патриаршията и признават ведомството на Българската екзархия. Този успех се дължи главно на тактичността на иконом Иван Маджаров пред турските власти.[15]
През 1913 година управляващ на общината е архимандрит Евгений Рилски.[16]
Архиерейски наместници на Сярската епархия и председатели на общината
[редактиране | редактиране на кода]
| Име | Години |
|---|---|
| Йеромонах Теодосий Гологанов | 1872 - ? |
| Архимандрит Харитон Карпузов | 1880 - 1884 |
| Свещеник Иван Маджаров | в 1885 |
| Йеромонах Иларион Пенчев | 1891 - 1894 |
| Йеромонах Методий Димитров | в 1900 |
| Икононом Евтим Чешмеджиев | ? - 1903 |
| Свещеник Иван Маджаров | 1904 - 1909 |
| Архимандрит Иларион Николов | 30 ноември 1909 - 1910 |
| Архимандрит Евгений Рилски | в 1913 |
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Вероятно от Кула.
- ↑ Вероятно от Велес.
- ↑ Вероятно от Вишен.
- ↑ Салгънджиев, Стефан. Лични дела и спомени по възраждането на Солунските и Серски Българи, Пловдив, 1906, стр. 64.
- ↑ Салгънджиев, Стефан. Лични дела и спомени по възраждането на Солунските и Серски Българи, Пловдив, 1906, стр. 80 – 81.
- ↑ Салгънджиев, Стефан. Възраждането на солунските и серските българи. Спомени и лични свидетелства. София, 2023, стр. 306.
- ↑ Ванчев, Йордан. Новобългарската просвета в Македония през Възраждането. София, Наука и изкуство, 1982. с. 88.
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 157 – 158.
- ↑ Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 50.
- ↑ Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 565.
- ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 107.
- ↑ „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860 – 1893“. София, 1969, стр. 606 – 607.
- ↑ Стоилов, А. П. Автобиография на архимандрит Йона Маджаров. Отделен отпечатък от сп. „Училищен преглед“, XXVI, кн.1, София, 1927, стр. 96.
- ↑ Снегаров, Иван. Отношенията между Българската църква и другите православни църкви след провъзгласяването на схизмата. В: – Църковен архив, кн. ІІІ-IV, 1929., архив на оригинала от 3 ноември 2013, https://web.archive.org/web/20131103052029/http://pravoslavie.domainbg.com/03/snegarov/sneg-shizmata-fener2.html, посетен на 19 януари 2012
- ↑ Стоилов, А. П. Автобиография на архимандрит Йона Маджаров. Отделен отпечатък от сп. „Училищен преглед“, XXVI, кн.1, София, 1927, стр. 97 - 98.
- ↑ Славянски календар, том 6, Славянско дружество в България, 1913, стр. 169
| |||||
