Направо към съдържанието

Кула (дем Долна Джумая)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Кула.
Кула
Παλαιόκαστρο
— село —
Гърция
41.1583° с. ш. 23.4156° и. д.
Кула
Централна Македония
41.1583° с. ш. 23.4156° и. д.
Кула
Сярско
41.1583° с. ш. 23.4156° и. д.
Кула
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемДолна Джумая
Географска областСярско поле
Надм. височина78 m
Население478 души (2021 г.)

Кула (на гръцки: Παλαιόκαστρο, Палеокастро, катаревуса: Παλαιόκαστρον, Палеокастрон, до 1927 година Κούλα, Кула[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, в дем Долна Джумая (Ираклия). Според преброяването от 2001 година селото има 723 жители. Селото е наричано Сярска Кула, за да се отличава от близкото село Кулата (наричано и Петричка Кула), което днес е в границите на България.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Сярското поле в западното подножие на планината Шарлия на 11 километра северозападно от град Сяр (Серес) и на 9 километра североизточно от Просеник (Скотуса). Край селото е разположен Кулският манастир „Въздвижение на Светия Кръст“.

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век и началото на XX век, Кула е чифлик, числящо се към Сярската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Кулата (Koulata) е посочено като село с 52 домакинства, като жителите му са 157 българи.[2]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:

„ Кула, правителствен чифлик (махлюл), разположен при полите на същия клон от Бродската планина,[3] към СИ от града, 3 часа разстояние. Нивята са по полето и съвсем малко над селото. Църква, в която се чете гръцки. 80 къщи с 360 души чисти българе.[4] “

Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кула брои 510 жители българи.[6]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото живеят 520 българи-екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 28 ученици.[8] След Младотурската революция в 1908 годна собственикът на чифлика продава земята на населението. В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев в Кула учител е Георги Трайчев,[9] а учениците са 30 (19 момчета и 11 момичета), които са разделени в забавачница и четири отделения.[10]

При избухването на Балканската война през 1912 година шестнадесет души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в пределите на Гърция и 40 от 90-те къщи на чисто българското село се изселват в България.[12] През 1927 година селото е прекръстено на Палеокастрон.[13] Най-много бежанци от Кула живеят в Петрич и Пернишко.[12] На мястото на изселилите се българи са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година, Кула е смесено местно-бежанско село с 46 бежански семейства и 185 души бежанци.[14]

В 1944 година след изтеглянето на българските войски ощ десетина български семейства напускат Кула.[12]

Прекръстени с официален указ местности в община Кула на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Буска[15] Μπούσκα Гипедон Γηπέδον[16] местност на Ю от Кула[15]
Кернота[15][17] Κέρνοτα Амбелия Αμπέλια[16] местност на ЮЗ от Кула[15][17]
Калдъръм[15] Καλντερίμι Петротон Πετρωτόν[16] местност в Шарлия СИ от Кула и ЮИ от Савяк[15]
Джумая махала[15] Τζουμαγιά Μαχαλά Параскеви Παρασκευή[16] местност в Шарлия на СИ от Кула[15]
Площена[15][18] Πλόσταινα Адрахти Άδράχτη[16] възвишение в Шарлия с терасовидно било И от Савяк и С от Кула[18] (423,6);[15] през Първата световна война тук има удобна българска артилерийска позиция; жителско име от първоначалното *Площене от местното име *Площ, „площ“, „равнище“, краесловното а е член, сравними са местното име Площене край Яново, Площен, Ксантийско, Площан в Албания и при Радомир[18]
Чешмели[15] Ερείπια Τσεσμελή Ерипия Ερείπια[16] бивше село в Шарлия на СИ от Кула[15]
Чешмели[15] Τσεσμελή Врисес Βρύσες[16] връх в Шарлия на СИ от Кула (893,3 m)[15]
Буюк дере[15] Μπουγιουκ Мегало Рема Μεγάλο Ρέμα[16] река на И от Кула[15]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Андон Янакиев от Волак и Ангел Дончев (вдясно).
Родени в Кула
  • Ангел Дончев (1881 – ?), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
  • Андон Христов (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 сярска дружина[19]
  • Аргир Хаджиев, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, нестроева рота на 11 сярска дружина, музикантска команда на 2 скопска дружина, бронзов медал с корона[20]
  • Атанас Стоев (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, работник, четата на Георги Занков, 1 рота на 11 сярска дружина[21]
  • Васил Георгиев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, 1 рота на 11 сярска дружина[22]
  • Велик (Велико) Златков (1881 – ?), македоно-одрински опълченец, кюмюрджия, четата на Георги Занков, 3 рота на 11 сярска дружина[23]
  • Велко Георгиев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, ІІІ отделение, 3 рота на 7 кумановска дружина[24]
  • Георги Василев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, 1 рота на 11 сярска дружина[25]
  • Георги Григоров (Глигоров) (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, 1 рота на 11 сярска дружина, орден „За военна заслуга“ VІ степен[26]
  • Димитър Гостелинов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков[27]
  • Димитър Костадинов (1887 – 20 февруари 1922 г., Петрич), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 сярска дружина[28]
  • Димитър Янев, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, 1 рота на 11 сярска дружина[29]
  • Дино Гушев, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[30]
  • Митруш Дончев (Дончов, 1871 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, 1 рота на 11 сярска дружина[31]
  • Ичо Кулели, деец на Сярската българска община[32]
  • Никола Анд. Кулски, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 15 щипска дружина[33]
  • Никола Антонов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, учител, педагогическо образование, четата на Таско Спасов, възможно е и да е от Кулата или да е идентичен с Никола Анд. Кулски[34]
  • Иван Костадинов (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 10 прилепска дружина, 1 рота на 11 сярска дружина[35]
  • Тома Толев (Талев, 1872 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, 1 рота на 11 сярска дружина, орден „За храброст“ ІV степен[22]
Починали в Кула
  • Тошо, български учител и революционер от ВМОРО, серски войвода загинал през март 1907 година в Кула[36]

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Лаброска, Веселинка. Говорот на село Кула – Серско, Скопје, 2004.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 116-117.
  3. ↑ Като Долно Христос и Мелникич.
  4. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 841.
  5. ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
  7. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  8. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
  9. ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 142.
  10. ↑ Трайчев, Георги. „Манастирите в Македония“, С., 1933, стр. 188.
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 856.
  12. ↑ а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 22.
  13. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  14. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  15. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  16. ↑ а б в г д е ж з Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1043. (на гръцки)
  17. ↑ а б Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  18. ↑ а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 174.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 760.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 749.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 649.
  22. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 149.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 270.
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 150.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 109.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 184.
  27. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 182.
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 363.
  29. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 817.
  30. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 106.
  31. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 248.
  32. ↑ Салгънджиев, Стефан. Лични дела и спомени по възраждането на Солунските и Серски Българи, Пловдив, 1906, стр. 64.
  33. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 394.
  34. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 46.
  35. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 364.
  36. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 170.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кула_(дем_Долна_Джумая)&oldid=12415641“.