Кумлия
| Кумлия Αμμουδιά | |
| — село — | |
  Кумлия  Кумлия  Кумлия | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Долна Джумая |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 30 m |
| Население | 668 души (2021 г.) |
Кумлия или Кумли (на гръцки: Αμμουδιά, Амудия, до 1926 година Κουμλή, Кумли[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, в дем Долна Джумая (Ираклия), област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 1124 жители.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 24 километра северозападно от град Сяр (Серес) и на 9 километра северозападно от Просеник (Скотуса).
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името е от турското kumlu, производно от kum, пясък. Името е свързано с пясъчните наноси около селото.[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]През XIX век и началото на XX век, Кумлия е село, числящо се към Демирхисарската каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Кумбли (Koumbly), Мелнишка епархия, живеят 420 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Кушлий (Kouchlii) е посочено като село със 105 домакинства, като жителите му са 50 мюсюлмани и 270 българи.[4]
През 1891 година Георги Стрезов пише:
| „ | Кумли, село и чифлик на Ю от Валовища 1 час до Струма. Всички земледелци. 10 къщи турски със 120 български. Има гръцка църква и гръцко училище с около 30 ученика.[5] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кумлия брои 750 жители българи, 150 турци и 45 цигани.[6]
Всички християни от Кумлия са под ведомството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото живеят 640 българи-екзархисти.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Кумлия са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През войната селото е освободено от българската армия, но след Междусъюзническата война Кумлия попада в Гърция. Част от населението му се изселда в България и на мястото на изселилите се българи са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Кумлия е смесено местно-бежанско село с 30 бежански семейства и 103 души бежанци.[9] В 1926 година името е преведено на гръцки като Амудия – kumlu на турски означава пясък, а αμμουδιά на гръцки – песъчиво място.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Марковица[10] | Μορκοβίτσα | Тригонон | Τρίγωνον[11] | местност на Ю от Кулмия[10] |
| Асанка[10] | Άσάνκα | Платома | Πλάτωμα[11] | местност на ЮИ от Кулмия[10] |
| Мисир Търласи[12] или Месирали[10] | Μεσίραλι | Каламбокиес | Καλαμποκιές[11] | ниви[12] на СЗ от Кумлия[10] |
| Чаутка | Τσαούτκα | Ставродроми | Σταυροδρόμι[11] | |
| Горни Азмак | Άνω Άσμάκι | Хорисма | Χώρισμα[11] |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Кумлия
Апостол Митев (Митов, 1881/1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 3 рота на 14 воденска дружина[13]- Димо Митев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 9 велешка дружина, ранен на 7 ноември 1912 година[14]
Христос Пападопулос, гръцки андарт[15]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 146.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 48. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 136-137.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 859.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 857.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1044. (на гръцки)
- ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 160.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 445.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 446.
- ↑ Συλλογή Φωτογραφιών, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304122310/http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=241&&show=1, посетен на 27 януари 2013
| ||||||||||||||||||||||||||
