Турбеш
| Турбеш Μακρυώτισσα | |
  Турбеш  Турбеш  Турбеш | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Долна Джумая |
| Население | изселено души |
Турбеш (на гръцки: Μακρυώτισσα, до 1927 година Τουρπές, Турпес[1]) е бивше село в Република Гърция, Егейска Македония, разположено на територията на дем Долна Джумая (Ираклия).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е било разположено в източните склонове на Карадаг (Мавровуни).
История
[редактиране | редактиране на кода]В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Турбеш (Tourbèche) е посочено като селище в Сярска каза с 15 домакинства, като жителите му са 50 българи.[2]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Турбеш, чифлик на Стерия Дуру, на З от града до 5 часа. Разположено е при подножието на планината, недалеч от Струма. Земя за работа съвсем малко в полето. 30 къщи, българе; гръцка църква.[3] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Търбеш е село в Нигритска нахия на Сярска каза и брои 350 жители, всички българи християни.[4]
Всички християни от Турбеш са под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Торбеш (Torbech) живеят 96 българи патриаршисти гъркомани.[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. Населението му се изселва в България и в селото са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година селото е чисто бежанско с 49 бежански семейства и 202 души.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 118-119.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 844 - 845.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 179.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| ||||||||||||||||||||||||||
