Направо към съдържанието

Спатово (дем Долна Джумая)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Спатово.
Спатово
Κοίμηση
— село —
Гърция
41.2128° с. ш. 23.3003° и. д.
Спатово
Централна Македония
41.2128° с. ш. 23.3003° и. д.
Спатово
Сярско
41.2128° с. ш. 23.3003° и. д.
Спатово
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемДолна Джумая
Географска областСярско поле
Надм. височина23 m
Население1539 души (2001)

Спатово или Спатьово (на гръцки: Κοίμηση, Кимиси, катаревуса: Κοίμησις, Кимисис, до 1927 година Σπάτοβον, Спатовон) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Долна Джумая (Ираклия), област Централна Македония с 1539 жители (2001).

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Сярското поле северозападно от град Сяр (Серес) и северно от демовия център Долна Джумая (Ираклия), близко до източния бряг на Бутковското езеро (Керкини). Слято е с Ерникьой.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е по изчезналото лично име или прякор Спатьо, Спато.[1]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век Спатово е чисто българско село, числящо се към Демирхисарска кааза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Спатово (Spatovo) е посочено като село със 185 домакинства, като жителите му са 630 българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 1350 жители, всички българи християни.[3]

През 1891 година Георги Стрезов пише:

„ Спатово, село и чифлик на ЮЗ от Демир Хисар, сред пътя за Джумая. Блатиста и твърде плодовита почва; развъждат свинье. Гръцка църква, навремени, и училище.[4] “

След Илинденското въстание в 1904 година по-голямата част от селото минава под върховенството на Българската екзархия[5] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Спатово се състои от 2000 жители, от които 1280 българи екзархисти и 720 българи патриаршисти гъркомани. В селото функционира 1 българско начално училище с 1 учител и 100 ученици и 1 гръцко с 2 учители и 5 ученици.[6] Но според Христо Силянов след Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5]

В 1904/1905 година в българското училище в селото преподава Георги Николов, с незавършено педагогическо образование.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 17 души от Спатово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

Спатово е освободено от османска власт през октомври 1912 година по време на Балканската война от части на Седма пехотна рилска дивизия. Селото попада в пределите на Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Голяма част от населението на селото се изселва в България - главно в Петрич, Свети Врач и района. През 20-те години на XX век в селото са заселени гърци-бежанци от Мала Азия. Според преброяването от 1928 година, Спатово е смесено бежанско село със 120 бежански семейства с 483 души.[9]

През 1927 година селото е прекръстено на Кимисис, в превод успение.[10]

Прекръстени с официален указ местности в община Спатово на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Турлино[11] или Турлин[12] Τουρλίν Мескион Μεσκίον[13] местност на С от Спатово;[12] от турлия, „птица, която снася яйцата си на земята“, формата на -о е членувана[11]
Буница[12] Μπουνίτσα Ксиногало Ξινόγαλο[13] местност на СИ от Спатово[12]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Спатово
  • Атанас Димитров (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Крум Пчелински[14]
  • Велик Динев (1880/1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, 1 рота на 13 кукушка дружина[15]
  • Давко Спатовали, брат на Илия Спатовали, български революционер, четник при Коста Мухчината[16]
  • Димитър Мазнейков (1926 – 2011), български стопански деец, агроном
  • Дине Спатовали, български революционер, заловен в 1897 година и към 1904 година все още е в Серския затвор[16]
  • Доне Лазаров (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Крум Пчелински[17]
  • Илия Г. Илиев (1862 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина[18]
  • Илия Георгиев (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[19]
  • Илия Михайлов (1864 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[20]
  • Илия Спатовали, брат на Давко Спатовали, български революционер, четник при Коста Мухчината[16]
  • Лазар Гайдаров, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[21]
  • Личо Николов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 и 3 рота на 7 кумановска дружина[22]
  • Начо Спатовали, български революционер, четник при Коста Мухчината[16]
  • Павел Димитров (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 13 кукушка дружина, Продоволствен транспорт на МОО[23]
  • Павле Ангелов, македоно-одрински опълченец, 31-годишен, четата на Дончо Златков[24]
  • Сотир Стоянов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Крум Пчелински[25]
  • Стою Стоянов (1873/1876 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, 2 рота на 13 кукушка дружина[26]
  • Ташо Димитров (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[27]
  • Тимо Ангелов (1878 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, 2 рота на 13 кукушка дружина[28]
  • Тодор Константинов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[29]
  • Тольо К. Тодев (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина[30]
  • Тома Димитров Костов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина[31]
  • Тома Джанкушев, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[21]
  • Христо Лазаров, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[21]
  • Янак Петров (1875 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[32]
Починали в Спатово
  • Сава Захариев Попгеоргиев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[33]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 198.
  2. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 136-137.
  3. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
  4. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 859.
  5. ↑ а б Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  6. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
  7. ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 157.
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 880.
  9. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  11. ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 208.
  12. ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  13. ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1045. (на гръцки)
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 213.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 239.
  16. ↑ а б в г Гоце Делчев: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1978. с. 392.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 402.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 312.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 156.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 458 – 459.
  21. ↑ а б в Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 106.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 507.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 224.
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 31.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 678.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 679.
  27. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 228.
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 34.
  29. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 369.
  30. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 705.
  31. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 376.
  32. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 567.
  33. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 182, л. 1
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Спатово_(дем_Долна_Джумая)&oldid=12415692“.