Турица
Тази статия е за селото в Сярско. За селото във Воденско вижте Турица (Воденско).
| Турица Τριάδα | |
  Турица  Турица  Турица | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Долна Джумая |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 113 m |
| Население | 529 души (2001) |
Турица или Троица (на гръцки: Τριάδα, Триада, катаревуса: Τριάς, Триас, до 1927 година Τουρίτσα, Турица[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Долна Джумая (Ираклия), област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в източното подножие на Карадаг, на 15 километра южно от Долна Джумая (Ираклия) и на 25 km западно от Сяр (Серес).
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]През XIX век Турица е българско село в Сярска каза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Троица (Troïtsa) е посочено като селище в Сярска каза с 15 домакинства, като жителите му са 45 българи.[2]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Троица, чифлик на Мехмет Арнаут бея, на ЮЗ от Сяр при подножието на същата планина. От Турбеш до Троица има по-малко от 1 час, от Сяр 5 часа.[3] | “ |
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Турица (Тройца) има 300 жители българи.[4]
Всички християни от Турица са под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Троица (Troïtza) живеят 336 българи патриаршисти гъркомани.[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 20-те година в селото са заселени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 99 бежански семейства и 350 души.[6] В 1927 година името на селото е преведено на гръцки - Триас.[7]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Шабалар[8] | Σαμπαλάρ | Ерипия Тумбас | Έρείπια Τούμπας[9] | бивше село в Карадаг на ЮЗ от Турица[8] |
| Турица[8] | Τουρίτσας | Рема Триадас | Ρέμα Τριάδος[9] | реката минаваща през Турица[8][10] |
| Фундуклук[8] | Φουντουκλούκι | Рема Лептокариас | Ρέμα Λεπτοκαρυάς[9] | река в Карадаг на З от Турица[8] |
| Таушан тепе[8] | Ταουσάν Τεπέ | Лагокорифи | Λαγοκορυφή[9] | възвишение в Карадаг на СЗ от Турица (416,7 m)[8] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 118-119.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 846.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 180.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1043. (на гръцки)
- ↑ Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
| ||||||||||||||||||||||||||
