Иларион Неврокопски
| Иларион | |
| български духовник | |
 | |
| Роден |
5 септември 1850 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Религия | православие |
| Учил в | Херсонска духовна семинария |
| Иларион в Общомедия | |
Иларион е висш български православен духовник, пръв български неврокопски митрополит от 1894 до 1912 година.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Роден е със светското име Иван Пенчев Станев на 5 септември 1850 година в търновското село Церова кория. В 1871 година се замонашва под името Иларион в Капиновския манастир и на следната година става дякон на митрополит Григорий Доростолски и Червенски. Учи в богословското училище в Петропавловския манастир от 1873 до 1878 година,[1] след което започва да учи в Одеската семинария, която завършва в 1884 година.[3][1]
Завръща се в българските земи и от 1884 до 1886 година преподава в българската мъжка гимназия в Солун. От 1886 до 1891 година е ректор на Одринското българско свещеническо училище, което в 1890 година е преместено в Цариград. В 1891 е ръкоположен за йеромонах и до 1894 година оглавява българска църковна община в Сяр. Същевременно преподава и в Сярското българско четирикласно училище.[4]
На 24 април 1894 година е ръкоположен за пръв български неврокопски митрополит.[1]
В 1905 година дейци на ВМОРО научават, че гръцкият комитет в Драма е изпратил терорист да убие Иларион Неврокопски. Деецът на ВМОРО Спас Дъмаков успява да убие гръцкия деец в центъра на Неврокоп, преди той да направи покушение на митрополита.[5]
Иларион се оттегля на 30 юни 1912 година поради влошено здраве[6] и се заселва в Търново, където умира в 1925 година.[7] Погребан е в църквата „Свети Йоан Предтеча“ в Церова кория. Завещава около 200 000 лева за развитието на просветата в Неврокопско и Търновско.[8][9][1]
Известната Сарафкина къща във Велико Търново в миналото е собственост на Иларион Неврокопски. Той купува уникалната постройка през 1915 година за 6000 лева, а след смъртта си я завещава на двамата си сестрини синове.[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Стоянова, Р. Бивш неврокопски митрополит Иларион // Енциклопедия „Дарителството“. Посетен на 5 февруари 2017.
- ↑ Неврокопският митрополит Иларион завещал застраховката си на Св. Синод // Радио Фокус - Велико Търново, 4 ноември 2008. Посетен на 5 февруари 2017.[неработеща препратка]
- ↑ Выпускники Одесской духовной семинарии 1882-1886, 1888, 1890, 1898, 1902, 1907-1914, 1916 гг.
- ↑ Попстоилов, Антон. По възраждането на българите в град Сяр // „Архив на министерството на народното просвещение“ ІI (2, юни). София, 1910. с. 33.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 259.
- ↑ Ангелов, Веселин. Премълчани истини : Лица, събития и факти от българската история 1941-1989. София, 2005, стр. 73.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 286.
- ↑ Албумъ-алманахъ „Македония“. Отдел VI, Табло XXXII-111, София, 1931.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 337.
- ↑ Да имаш вуйчо владика и да наследиш милиони
| пръв | → | неврокопски екзархийски митрополит (24 април 1894 – 1912) |
→ | Макарий |
