Церова кория
- Вижте пояснителната страница за други значения на кория.
| Церова кория | |
 Центърът на село Церова кория с църквата „Св. Йоан Предтеча“ | |
  Церова кория  Церова кория | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 476 души[1] (15 март 2024 г.) 31,8 души/km² |
| Землище | 14,958 km² |
| Надм. височина | 156 m |
| Пощ. код | 5047 |
| Тел. код | 06126 |
| МПС код | ВТ |
| ЕКАТТЕ | 78428 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Велико Търново |
| Община – кмет | Велико Търново Даниел Панов (ГЕРБ; 2011) |
| Кметство – кмет | Христо Кунчев[2] |
| Церова кория в Общомедия | |
Церова кория е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново.
География
[редактиране | редактиране на кода]
Намира се в центъра на котловина, разположена между Велико Търново и хребетите на Средна Стара планина. На север от селото се извисява висок баир – Страната, пресечен от прохода Клисурата, който води за Драгижево, Лясковец и за Дунавската равнина. На юг от Церова кория се шири равнина, набраздена от долове, рътлини и обширни дъбрави, разположени край двата бряга на река Веселина и водещи към къпиновския манастир „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ и плаковския манастир „Свети пророк Илия“, а зад тях се извисяват върховете на Балкана, пресечени от горния Еленски проход. От селото се отделя път на запад, който води през Пчелище и Присово за Велико Търново. На изток друг път минава през Капиново и Миндя за Елена.
История
[редактиране | редактиране на кода]Географското разположение на селото определя неговото историческо значение от древни времена. То е едно от най-старите селища в котловината. Възниква по време на траките на един километър източно от сегашното село около Радомирското дере. Не е известно какво е било първоначалното му име. От случайните археологически находки като бронзови, глинени, медни, сребърни, златни и керамични предмети, железни оръдия на труда и оръжия – ножове, мечове и други, може да се предполага, че селището е от късния период на желязната епоха.
Селото съществува и през периода на римското владичество, когато се разширява на запад. То обхваща естествена могила, която се издига между Радомирското дере и извора Чучура на площ от 400 – 500 метра в диаметър. В тази местност са разкривани основи на жилища, римски монети, долиуми, глинени тръби за водоснабдяване. Находките подкрепят преданието, че на върха на Радомирската могила е имало римска пътна станция, която е обслужвала римския път от Кабиле (Ямбол), през Твърдишкия проход, горния Еленски проход при Къпиновския манастир през селото към Никополис ад Иструм, който е център на римската провинция Долна Мизия.
Сравнително повече сведения за селото има от годините на Второто българско царство и особено след победата на цар Иван Асен II на 9 март 1230 г. при Клокотница. След тази победа той въздига в Търново църквата „Св. 40 мъченици“ и построява манастир на високия хълм южно от с. Мерданя, който също нарича „Св. 40 мъченици“. В памет на тези велики за България събития и настъпилия мир получават имената си селата Радомира (радост и мир), Драгижево (драг живот) и Мерданя (мир даден). В село Радомира се въздига църквата „Св. Троица“, което се подкрепя от преданията, обичаите и надписите на корниза на сегашната църква „Св. Йоан Предтеча“ в селото. За това говори и съществуващата традиция на християнския празник „Св. Троица“ в местността Радомир да се прави курбан (оброк), който по-късно се е правил на поляната до чешмата Чучура. В края на 14 век турските войски нахлуват в България и през пролетта на 1393 г. султан Баязид с огромна войска обсажда столицата Търново. След тримесечна обсада на 17 юли 1393 г. пада Търново.
Село Радомир е една от крепостите към подстъпите на Търново, охраняваща прохода. Вероятно в селото е имало войска, която, подкрепена от населението, още преди обсадата на Търново оказва героична съпротива на завоевателя. Османците, разярени от дързостта и упоритостта на българското население, се нахвърлят жестоко и разрушават селото, избиват първенците и част от мъжкото население, пленяват и отвеждат в робство жени, деца и мъже, а тези които успяват да избягат, се укриват в Еленския балкан. След преминаване на бурята една част от оцелелите жители на селото се завръщат и възстановяват домовете си. След падането под османска власт Радомир се води под друго име – Черновец. Тъй като селото се намира на кръстопът и в близост до прохода, през който минават турски войски и бирници, които ограбват българското население и безчинстват, то е принудено да напуска домовете си и да търси спасение и укритие в близката церова гора. Там те изсичат част от гората и построяват своите къщи. Чак през 1803 г. в официални документи се споменава името Церова кория или Церово.
Османско владичество
[редактиране | редактиране на кода]През Османското робство много от избягалите българи в Еленския и Тревненския Балкан се завръщат в селото. През турско селото е наричано Кадиев чифлик. Според предание кмет на селото през 1640 година е бил Чорбаджи Петко от Цановския род. Мъжът бил силен, работлив и много умен. Имал седем деца четирима синове и три дъщери. Когато е бил кмет, архивата се е помещавала в голямата му къща в центъра на селото. Турците много то уважавали, докато един ден един богат турчин не поискал за жена щерка му Неделя. Петко отказал и турчинът отвлякъл дъщеря му. Минали седмици, синовете на мъжа открили сестра си и убили турчина. Оттогава турците се страхували от този род. От 1760 година в селото започнали да се гледат буби. През 1860 година Стефан Карагьозов отваря фабрика за буби в селото.
Трета Българска държава
[редактиране | редактиране на кода]След Освобождението за кмет на общината е избран Михаил Христов Кокошков, за зам.-кмет — Ради Стойнов Радев и за общински съветници — Панайот хаджи Радков, поп Никола Василев, Васил Попов, Михаил Саваков, Михаил Иванов и Радко хаджи Добрев.[3] Основната фигура в политическия живот на селото е хаджи Стоян Панов, който и преди Освобождението е управлявал селото.
Кредитна кооперация „Единство“ е основана през 1924 година. През 1953 г. Всестранна кооперация „Единство“ се слива с всестранна кооперация „Прогрес“ – с. Пчелище, а в началото на 1954 г. се слива с Всестранна кооперация „Обединение“ – с. Капиново под названието Всестранна кооперация – с. Церова кория.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]
|  |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 382 | 100.00 |
| Българи | 347 | 90.83 |
| Турци | 7 | 1.83 |
| Цигани | 5 | 1.30 |
| Други | ||
| Не се самоопределят | ||
| Неотговорили | 18 | 4.71 |
Образоване
[редактиране | редактиране на кода]Първото частно училище е открито през 1784 г. от поп Иван Михов. Първото обществено училище е открито през 1835 г. с пръв учител Михаил поп Иванов.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Църквата на селото – храм „Свети Йоан Предтеча“, след пожар е възстановена през 1835 г.
Читалище „Развитие“
[редактиране | редактиране на кода]Селското читалище „Развитие“ е основано през 1883 г.
На територията на селото се намират „Държавна психиатрична болница“ и „Дом за възрастни с умствена изостаналост“. В тези две заведения работи голям процент от трудоспособното население на селото.
Стопанство
[редактиране | редактиране на кода]ОТКЗС „Червения октомври“
[редактиране | редактиране на кода]Обединено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Червения октомври“ – Церова кория е основано през 1959 година в състав: ТКЗС в селата Церова кория, Капиново, Миндя, Пчелище.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Читалище „Развитие“ -
„Дом за възрастни хора с умствена изостаналост“
Личности
[редактиране | редактиране на кода]От село Церова Кория са:
хаджи Стоян Панов (1811 – ?), виден чорбаджия, депутат в Учредителното събрание и във II ВНС;- Ганю Чолаков (1860 - 1921), прокурор по процеса срещу Васил Друмев, послужил по-късно като един от прототипите на Бай Ганьо в произведенията на Алеко Константинов;
- Иларион Неврокопски (1850 – 1925), български духовник, неврокопски митрополит;
- Иван Церов (1857 – 1938), кмет на Варна;
- Стефан Чаталов (1866 - 1904), подпомага със закупуване на оръжие Илинденско-Преображенското въстание;
- Флавиан Знеполски (1884 – 1956), български духовник, знеполски епископ,
- Никола Цонев (р. 1935), български политик от БКП,
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Административен регистър
- ↑ Съчкова, Цанка. Из миналото на Церова кория.
- ↑ „Справка за населението на село Церова кория, община Велико Търново, област Велико Търново, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 16 декември 2018.
- ↑ „The population of all towns and villages in Veliko Tarnovo Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 16 декември 2018. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 16 декември 2018. (на английски)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Цанка Съчкова, Из миналото на Церова кория, „Абагар“, В. Търново, 1993 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Церова кория Архив на оригинала от 2022-12-07 в Wayback Machine.
- Къпиновски манастир[неработеща препратка]
- Плаковски манастир
| ||||||||||
