Къпиновски манастир
| Къпиновски манастир „Свети Никола“ | |
 | |
 Местоположение в Къпиново | |
| Вид на храма | православен манастир |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Къпиново |
| Вероизповедание | Българска православна църква – Българска патриаршия |
| Епархия | Великотърновска |
| Архиерейско наместничество | Великотърновско |
| Изграждане | 1272 г. |
| Статут | действащ храм, паметник на културата |
| Къпиновски манастир „Свети Никола“ в Общомедия | |
Къпиновският манастир „Свети Никола“ е български православен манастир, част от Великотърновската епархия.
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Разположен е на река Веселина в землището на село Къпиново, Великотърновско.
История
[редактиране | редактиране на кода]Основан е през 1272 г. по времето на цар Константин I Асен Тих. За това свидетелства надпис на апсидата на манастирската черква.
По църковно предание основател е св. Сергий Къпиновски[1]. През турското владичество манастирът е опустошаван многократно, последно през 1798 година от кърджалиите. През 1794 година игумен на манастира е Софроний Врачански, който донася препис на „История славянобългарска“.
През 1835 г. игуменът на манастира заръчва на дряновските майстори Пенчо и Рачо да възстановят манастира във вида, в който той може да бъде видян и днес. Тогава започва изграждането на църквата – дълга, еднокорабна, безкуполна сграда от камък. В нея се намира дърворезбован иконостас с много икони. Рисувани са между 1811 и 1820 година от представителите на Тревненската художествена школа Папа Витан Млади и Цаню Захариев-Стари и Йоан Попович от Елена. Единственият стенопис е на източната стена – „Страшният съд“, дело на разградския зограф Йоан Попович (Попрайков) от 1845 г.
Най-мащабното строителство в манастира е между 1856 и 1864 г. Тогава са изградени двуетажните жилищни сгради в източната му част, чиято външна стена е дебела 1,5 метра. Средствата са дарени от братя Хорозови от Елена. На втория етаж е построен параклисът „Въведение Богородично“, изографисан от Алекси Атанасов. На първия етаж има втори параклис, „Благовещение“, украсен от тетевенски майстори. В параклис на двора е погребан един от двамата ктитори – Теодосий Хорозов.
Къпиновският манастир е бил важно духовно и културно средище. Към него е действало килийно училище. В него са намирали подслон четите на капитан Дядо Никола, хаджи Ставри Койнов, Филип Тотю, както и Васил Левски, Ангел Кънчев и Матей Преображенски – Миткалото.
Други
[редактиране | редактиране на кода]Къпиновският манастир е сборище на Великотърновските рокери, както и на техните побратими от цялата страна. С Къпиновския мотосъбор традиционно се открива летния рокерски сезон.[2]
На Къпиновския манастир е наречена улица в квартал „Орландовци“ в София (Карта).
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Нестор, архим. Къпиновският манастир. По случай 690 години от основаването му. – Духовна култура, 1962, № 10, 26 – 30.
- Темелски, Хр. Великотърновските манастири в националноосвободителната борба (Исторически очерци). С., 1992.
- Радев, Ив. Монасите – братя х. Йоасаф и х. Теодосий. – В: Същият. История на Велико Търново. XVIII-XIX век. Велико Търново, 2000, с.
- Стефанов, П., архим. Разградският зограф Иван Попрайков – живот и дейност. – В: Култова архитектура и изкуство в Североизточна България (ХV-ХХ век). Съст. Л. Миков. С., 2006, 144 – 150.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален уебсайт Архив на оригинала от 2018-01-18 в Wayback Machine.
- Къпиновски манастир[неработеща препратка] – bulgariamonasteries.com
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.pravoslavieto.com
- ↑ Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, стр. 317 – 318.
