Григорий Доростолски и Червенски
| Григорий Доростолски и Червенски | |
| български духовник | |
 Портрет от Филип де Ласло | |
| Роден |
1828 г.
|
|---|---|
| Починал | 16 декември 1898 г.
|
| Религия | православие |
| Учил в | Халкинска семинария |
| Народен представител в: УС II ОНС | |
| Григорий Доростолски и Червенски в Общомедия | |
Григорий Доростолски и Червенски е висш български духовник, Доростолски и Червенски митрополит на Българската екзархия[1][2] от 1872 до 1898 година.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Митрополит Григорий е роден през 1828 година в бесарабското село Сороки,[3] Молдова (тогава в пределите на Руската империя) със светското име Георги Немцов. От ранна възраст се подготвя за монах, послушник е в молдовския манастир „Нямцу“. През 1846 г. е изпратен на обучение в Хилендарския манастир в Света гора. Там се запознава със заточения привърженик на българската църковна независимост Иларион Макариополски. Продължава образованието си в духовното училище в Карея, гръцкото училище в Куручешме, а през 1857 г. е приет в богословското училище на о. Халки, курсът на което завършва през 1863 г. с научна степен „Д-р на богословието“. Владее немски, гръцки, турски, руски и румънски език. От 1863 до 1869 г. служи в българската църква „Свети Стефан“ в Цариград и преподава в българското училище в града.[4] През 1866 става архимандрит.
След официалното създаване на Българската екзархия през 1870 Григорий участва активно в нейното учредяване и в избора на пръв български екзарх. През 1872 става митрополит на Доростолската и Червенската епархия със седалище в Русчук. След започването на бунтовете в Босна и Херцеговина през 1875, призовава населението да изпълнява „верноподаническите си задължения“ и помага на властите да заловят революционера Тома Кърджиев. След началото на Руско-турската война през 1877 Григорий отново приканва хората да останат верни на султана, а след навлизането на руските войски в страната – да сътрудничат и на тях.
След Освобождението е депутат в Учредителното събрание през 1879, назначен е по право като митрополит. Изявява се впоследствие като привърженик на консервативното крило. Подпомага активно преврата през 1881 г.
От 1884 е действителен член на Българското книжовно дружество.[5]
Почива на 16.12.1898 г. в гр. София. Погребан е в притвора на русенския катедрален храм „Св. Троица“.[4]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Билчев, Тодор (съставител). Митрополит Григорий, Доростолски и Червенски (1872 – 1898). Документален сборник. Русе, 1998.
- Билчев, Тодор. Обретенският духовен храм „Света Троица“. В. Търново, 2010, 83 с. – има и за митрополит Григорий
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Свободен гражданин - седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Коста Ранков, бр. 9, 25 септември 1896 год, стр. 2
- ↑ Добруджа - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 20 от 10 август 1917, стр.2
- ↑ Калчо Калчев // Бесарабски българи - участници в учредителното събрание /// 130 години модерна българска държавност // Университетско издателство “Св. св. Кирил и Методий”, Велико Търново 2009, ISBN 978–954–524–720–0, стр. 162 (PDF)
- ↑ а б Русенска Света Митрополия. Доростолски и Червенски Григорий // 2023.
- ↑ Кираджиев, Светлин. София. 125 години столица. 1879-2004 година. ИК „Гутенберг“, 2006. ISBN 978-954-617-011-8.
| пръв | → | доростолски и червенски митрополит (1872 – 1898) | → | Василий Доростолски и Червенски |