Дойранска българска община
Дойранска българска община | |
![]() Глава на документ на Дойранската българска община | |
Информация | |
---|---|
Тип | училищно-църковна организация |
Основана | XIX век, Османска империя |
Закрита | 1913 г., Гърция |
Положение | несъществуваща |
Седалище | Дойран |
Езици | български |
Дойранската (Полянинската) българска православна община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Дойран, Османската империя, съществувало до 1913 година, когато е закрита след Междусъюзническата война от новите гръцки власти.
История
[редактиране | редактиране на кода]В началото на 1874 година шест общини: Солунска, Дойранска, Воденска, Кукушка, Струмишка и Малешевска, се противопоставят на Екзархията заради принудителното отзоваване на Нил Изворов.
През 1888 година по време на председателството на свещеник Христо Телятинов в града е открит български параклис „Св. св. Кирил и Методий“.[1]
През учебната 1901/1902 година учители в дойранската каза са К. М. Гавритов и Ст. Браилова във Валандово, Дине Атанасов в Балинци, Иван Илиев в Брайковци, Тома Наков в Маравинци и Вас. Шаламанов в Пирава.[2]
След Солунските атентати от април 1903 година са арестувани много първенци и учители в Дойран и казата. На 2 май е арестуван председателят на българската църковна община йеромонах Аверкий и под строг конвой е изпратен в родния му град Тетово, където е арестуван. Арестите и преследванията продължават, а училищата, останали без учители, са затворени.[3]
Като архиерейски наместник в Дойран Григорий Попдимитров успява да върне на българите градската църква „Свети Илия“, предадена след Младотурската революция в 1908 година на гъркоманите.[4] През февруари 1911 година българската община по силата на правителствена заповед на основание на султанско ираде, като представляваща мнозинство в града - 350 къщи, влиза във владение на църквата.[5] Църквата в голяма степен е спечелена от българите, тъй като каймакаминът е тиквешки помак, съгражданин на отец Григорий.[4] До получаването на църквата българите се черкуват в параклиса „Св. св. Кирил и Методий“, който се помещава в отделна къща близо до Дойранското езеро.[6]
Архиерейски наместници и председатели на общината
[редактиране | редактиране на кода]

Име | Изображение | Години |
---|---|---|
свещеник Христо Телятинов | ![]() |
1888 |
свещеник хаджи Константин Хаджинаков | 1893 | |
Иван Зидаров | ? | |
Никола Чипев | ![]() |
? - 1900 |
йеромонах Неофит | 1900 - 1901 | |
йеромонах Аверкий | 1901 - 1903 | |
Александър Попевтимов | ? | |
Григорий Попдимитров | 1909 - 1912[7] | |
йеромонах Борис | 1912 - 1913 |
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Разписка от учителите в Дойранската кааза, че са получили заплатите си от Българската екзархия за първото полугодие на учебната 1901/1902 год.
-
Ведомост за заплатите на учителите и учителките при дойранското училище, октомври 1911, с. 1
-
Ведомост за заплатите на учителите и учителките при дойранското училище, октомври 1911, с. 2 и 3
-
Ведомост за заплатите на учителите и учителките при дойранското училище, октомври 1911, с. 4
-
Писмо от Солунската българска митрополия до екзарх Йосиф I за дойранското българско училище и напускането на Ив. Телятинов
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Хаджидинев, Кирил. Дойран. Разцветът и гибелта на един град. София, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, 1960. с. 18-19.
- ↑ ДАА-ЦДА, ф. 246К, оп. 1, а.е. 525, л. 231.
- ↑ Писмо на българския екзарх Йосиф I до министъра на външните работи на България, 17 май 1903 г. ЦДА, фонд 246К, оп. 1, а.е. 228, л. 8 гръб
- ↑ а б Янишлиевъ, Борисъ Д. Гр. Дойранъ (Полянинъ, Пулинъ) и живота ни тамъ при турското владичество до 1912 година (Спомени). София, март 1934. с. 30.
- ↑ Свещеноикономъ Григорий // Илюстрация Илиндень XVI (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 4.
- ↑ Свещеноикономъ Григорий // Илюстрация Илиндень XVI (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 5.
- ↑ Янишлиевъ, Борисъ Н. Гр. Дойранъ (Полянинъ, Пулинъ) и живота ни тамъ при турското владичество до 1912 година (спомени). София, Печатница „Съгласие“, 1934. с. 29.
|