Никола Чипев
| Никола Чипев | |
| български духовник | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | православие |
Никола Филипов Чипев е български православен духовник, книжар, деец на късното Българско възраждане в Македония и Тракия и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в балканското градче Копривщица, тогава в Османската империя.[1] Произлиза от големия патриотичен род Чипеви, брат е на Тодор Чипев.
Първоначално е словослагател, а впоследствие основава печатница „Единство“ в Пловдив, където през 1866 година започва да издава вестник „Марица“. През 1890 г. Чипев става издател на пловдивското списание „Дума“.[2] През 1894 година заминава за Одрин, където работи като основен учител, после става сътрудник на владиката. Тук Лазар Димитров го привлича в местния революционен комитет по подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. По-късно става духовник и първоначално е послушник в Зографския манастир.[3] Българската екзархия го изпраща по-късно като архиерейски наместник на екзархийската Поленинска епархия и председател на българската община в Дойран.[4]
Според спомените на Лазар Димитров работи като старши писар при Одринската българска митрополия, където като член на ВМОРО оказва натиск върху управляващия епархията архимандрит Софроний да подпомогне финансово революционното дело.[5]
От 1902 до 1905 година е архиерейски наместник на Маронийската екзархийска епархия в Гюмюрджина.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Цветанова, Елена, Милена Цанева. Периодика и литература, том 1: Литературни списания и вестници, смешни списания, хумористични издания 1877-1892. София, Институт за литература, Българска академия на науките, Издателство на Българската академия на науките, 1985. с. 1056.
- ↑ Аптекарят Нешо Чипев строи дом до самия вход на Римския стадион // Под тепето, 25 юни 2015.
- ↑ Бръзицов, Христо Д. Български книгоиздатели. София, Български писател, 1976. с. 24.
- ↑ Янишлиевъ, Борисъ Н. Гр. Дойранъ (Полянинъ, Пулинъ) и живота ни тамъ при турското владичество до 1912 година (спомени). София, Печатница „Съгласие“, 1934. с. 29.
- ↑ Борбите в Македония и Одринско, 1878 - 1912. Спомени. София, Български писател, 1981. с. 159.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 190.
| Иван Зидаров | → | управляващ Поленинската българска епархия (? – 1900) |
→ | йеромонах Неофит |
| архиманрит Харитон | → | управляващ Маронийската българска епархия (1902 – 1905) |
→ | архимандрит Дионисий |
