Направо към съдържанието

Зографски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Зографския манастир)
Зографски манастир
Общ изглед към манастира
Общ изглед към манастира
Карта Местоположение в Света гора
Вид на храмаправославен манастир
Страна Гърция
Населено мястоСвета гора
Посветен наГеорги Победоносец
ВероизповеданиеВселенска патриаршия
Епархияставропигиален
Изграждане919 година
Статутпаметник на ЮНЕСКО
Състояниедействащ мъжки манастир
Сайтhttps://zograf.site
Зографски манастир в Общомедия

„Светѝ Гео̀рги Зогра̀ф“, наричан още Зогра̀фски манастѝр (на гръцки: Μονή Ζωγράφου), е български православен манастир, който се намира в монашеската република Света гора на полуостров Атон, Гърция. Той е един от най-големите на Света гора и стои на 9-о място в йерархията на светогорските манастири.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Сводната зографска грамота[1] и Стефан Светогорец[2] съобщават, че манастирът е основан от трима братя-благородници от Охрид – Аарон, Мойсей и Йоан (Иван) Селима – през 919 г., по времето на император Лъв Мъдри. Изоставили светския живот и богатства, те се оттеглили на Света гора и отначало се заселили недалеч един от друг в отделни килии. Наоколо им се събрали и други монаси, та най-сетне братята решили да основат общ манастир и построили съборна църква. Понеже не могли да се съгласят помежду си на кой светец да бъде посветена църквата, оставили определената за храмова икона дъска неизписана. През нощта върху нея от самосебеси се появил образ на св. Георги. В памет на това чудо манастирът получил името на този великомъченик и бил наречен „Зограф“ (живописец).[3]

Средновековната „Повест за зографските мъченици“[4] и Стефан Светогорец[5] разказват и за двадесет и шест българи монаси и миряни, изгорени живи за отстояването на православната си вяра на 10 октомври 1276 г. в манастирската кула, подпалена от латински рицари.[6]

Основател на манастира е най-вероятно зографът (живописец) Георги, чийто подпис на гръцки стои под светогорския устав, издаден от император Йоан Цимисхий в 972 г.[7] Първото положително свидетелство за монаси-българи в манастира се отнася към 1169 г.[8] Оттогава насетне българите преобладават в зографското братство, макар там да са служили и монаси от други народности – гърци, сърби, руси, власи, украинци.

По време на Втората българска държава манастирът получава дарения от цар Иван Александър (вж. Зографска грамота) и може би от царете Иван Асен II[9] и Калиман I Асен (вж. Калиманова грамота), както и от византийски императори. Така Зограф придобива земи и села на няколко места в Македония, предимно по долното поречие на Струма.[10]

Светогорските манастири доброволно се подчиняват на османците (1387, 1424) и благодарение на това не са разрушени при турското завоевание. (Те са заставени обаче да плащат на султана ежегоден данък.)[11] В края на XV век Зограф се замогва под щедрото покровителство на молдовския войвода Стефан Велики.[12] От 1521 г. манастирът е ставропигиален, т.е. подчинен не на местния (солунски) митрополит, а направо на Цариградската патриаршия.[13]

Когато през 1568 г. султан Селим II разпорежда да се изземат всички църковни имоти в Османската империя, манастирът, подобно на много други, се вижда принуден да откупи обратно владенията си.[14] Това става с помощта на Роксандра, вдовица на молдавския княз Александър III Лепушняну.[15] През следващото столетие Зограф получава в дар молдовските манастири Добровец (1651) и Каприяна (1698). Последният, с принадлежащите към него земи и роби-цигани, носи доходи на монасите до 1813 г., когато им е отнет след присъединяването на Бесарабия към Русия (1812).[16]

Светогорските манастири са наказани заради Гръцкото въстание (1821), като до 1830 г. в тях са настанени османски отреди.[17] Натрапените на Зограф въоръжени албанци тормозят и изнудват братството до такава степен, че го принуждават да заложи или продаде манастирски ръкописи[18] и ценности, вкл. украшенията на манастирските чудотворни икони.

През XVII и XVIII век зографци периодично посещават Русия, за да събират там парични помощи.[19] През 1818 г. монасите изпращат в Петербург двама свои събратя, Анатолий и хаджи Викентий, които да издействат от тамошните власти връщане на Каприяна. Анатолий печели благоразположението на царското семейство. Николай I решава не само да върне бесарабския имот на манастира (06.03.1837), но и да изплати половин милион рубли.[20] Тази височайша щедрост бива последвана от възстановяване на изначалното общежително устройство на Зограф (23.04.1849), изоставено за известно време около 1800 г.[21] Според общежителната уредба, която е в сила и понастоящем, монасите нямат частна собственост, общо се ползват от манастирското имущество и дружно избират управляващия обителта игумен.[22]

След 1896 г. в Зограф се преместват български монаси, напуснали Хилендарския манастир.

Доходното здание на манастира Зограф в Пловдив (1931 – 1935)

През Първата световна война манастирът отведнъж губи вложените в една петербургска банка капитали, които продължавали да му носят приходи след одържавяването на зографските имоти в Румъния (1864) и Русия (1863). Впоследствие гръцкото правителство изземва принадлежащите на монасите имения в Северна Гърция, за да оземли придошлите от Мала Азия бежанци (1923). Цар Борис III дарява на манастира имоти в центъра на София и Пловдив и учредява Ефория „Зограф“, която да ги управлява в полза на братството (1926).[23] Към началото на XXI век ефорията разполага със заведението „Баварска къща“ и сграда на ул. „Стефан Стамболов“ в София, със сграда на ул. „Райко Даскалов“ в Пловдив, както и с 300 дка земя и 600 дка гори край село Герман.[24]

Зографският манастир е бил обитаван от много български светци и просветители: Теодосий Търновски[25], Евтимий Търновски (преди да бъде избран за патриарх)[26], Козма Зографски, Пимен Зографски и др. В него Паисий Хилендарски завършва своята „История славянобългарска“ (1762). Към 1610 г. в Зограф живее украинският църковен писател-полемист Иван Вишенски.[27] През 1503, 1532 и 1640 г. в манастира идват молдовци, за да препишат там книги, които не се намират в родината им.

През 2009 г. манастирът е обитаван от 21 монаси и 10 послушници.[28]

Манастирски сгради

[редактиране | редактиране на кода]
 Основни статии: Зографско пристанище и Зографска пристанищна кула
Гледка от камбанарията на манастира към кубетата на главната църква (1801), водосветницата (1899), северозападното жилищно крило (1883) и църквата „Св. Кирил и Методий“ (1895)

Вътре в обителта се намират три черкви и шест параклиса, a вън от нея – още 8 параклиса. По стените им са изписани образите на голям брой български светци: Иван Рилски, братята Кирил и Методий, техния ученик Наум Охридски и др.

Днешните манастирски сгради са сравнително нови, от XVIII-XIX век.[29][30] Южното крило е построено може би в началото на XVIII в., източното – в 1758 г. Малката църква „Успение Богородично“ датира от 1764 г., главният храм „Свети Георги“ – от 1801 г. (със стенописи от 1817 г. и дърворезбен иконостас от 1834 г.), северното крило – от 1860 – 1865 г. Цялостното оформяне на манастирския четириъгълник завършва със западното крило: северната му третина е от 1883 г., а разположената в средата му нова трапезария и църквата „Св. св. Кирил и Методий“ над нея – от 1893 – 1895 г. В жилищните корпуси се помещават и построените през XVIII в. параклиси „Свети Димитър“, „Преображение Господне“ (с подновени през 1869 г. стенописи) и „Рождество на Свети Йоан Предтеча“ (изписан в 1768 г.),[31] както и по-новите „Свети Козма Зографски“, „Свети Архангели“ и „Свети 26 Зографски мъченици“ (без точни дати, но и трите от XIX в.). Построената първоначално през XVIII век часовникова кула-камбанария е била надзиждана в 1810 и 1896 г. В манастирския двор се намират направена през 1783 г. чешма, издигнат през 1873 г. паметник на Зографските мъченици[32] и покрита в 1899 г. водосветница. Недалеч от манастира са гробищният храм „Благовещение Богородично“ (1773)[33] и малката черква „Свети Георги“ (около 1849), бележеща мястото, където по предание аравийската икона на светеца (вж. по-долу) се спряла при идването си в Зограф.

Предишната трапезария (1495) и притворът (1502) на старата главна църква на манастира, заменени днес от по-нови сгради, били построени с дарения на Стефан Велики. През 1475 г. той дал средства и за издигането на стоящия оттогава в манастирското пристанище хангар („кукя за корабли“), към който синът му Богдан III Кривия добавил в 1517 г. отбранителна кула. По време на ранното Възраждане внушителни манастирски здания били строени с парите на заможни търговци от няколко български града (вж. списъка по-долу). Първенството принадлежи на хаджи Вълчо от Банско, ктитор на наричаното „Банска махала" източно манастирско крило (1758) и на църквата „Успение Богородично“ (1764).

В 1644 г. пристанището на Зограф било плячкосано от „френци“ (явно – пирати от Западна Европа),[34] а в 1797 г. сградите му изглежда пострадали от силен земетръс.[35] На 21.12.1976 г. южното крило на манастира бива разрушено от пожар; неговото възстановяване (по проект на архитектите Хр. Ганчев, А. Ангелов и Ив. Великов) е в ход от 1997 г.

Библиотека

[редактиране | редактиране на кода]

Манастирската библиотека притежава 162 гръцки[36] и 405 славянски[37] ръкописа, както и приблизително 10 хиляди печатни книги.[38] В нея се пазят завършената от Паисий Хилендарски през 1762 г. чернова на „История славянобългарска“, Зографската българска история, прочутият с орнаменталната си украса Радомиров псалтир, Драгановият миней, Лалоевият апостол от 1359 г., Братановият миней, два Евтимиеви служебника, Зографският царски поменик, Зографската грамота на цар Иван Александър (1342), Витошката грамота на цар Иван Шишман и др. Най-старият ръкопис са т.нар. Зографски листове от XI в.

През 1860 г. монасите подаряват глаголическото Зографско евангелие на цар Александър II.

Чудотворни икони

[редактиране | редактиране на кода]
Фануилска икона на Свети Георги Победоносец Зографски, Атонски и Светогорски
Фануилската чудотворна икона на Св. Георги редом с икона на Зографските мъченици

Тази икона се споменава за първи път в едно руско описание на Света гора, съставено между 1489 и 1543 г.[39] Стефан Светогорец разказва за нея, че отначало се намирала в една манастирска църква в палестинското село Фануил, недалеч от град Лида, но след арабското завоевание на Палестина живописта ѝ по необясним начин изчезнала от дъската, върху която била нарисувана. Свети Георги се явил насън на игумена на манастира и му обяснил, че е потърсил убежище на Света гора. Монастите вкупом се отправили на поклонение там и щом стигнали в Зографския манастир, видели в тамошната църква иконата, която чудодейно се изписала при основаването на този манастир (вж. по-горе) и разпознали в нея напусналия ги свети образ.[40]

Надписът върху сегашния сребърен обков на иконата гласи (в превод на новобългарски): „С благословията на негово преосвещенство Серафим, митрополит новгородски и санктпетербургски, усърдието на прехристолюбиви благотворители и грижите на настоятеля на Атоно-Зографския манастир архимандрит Анатолий се направи този обков на чудотворната икона на свети великомъченик Георги Победоносец, явила се тук като огнен стълб на трима усърдно молещи се единоутробни братя, потомци на Юстиниан Велики, които първи издигнаха със свои средства на това място настоящата обител в 898 [!] година и според чудотворно изписания образ на светеца, наричан от старо време „зографос“, ѝ дадоха името „Зограф“. С. П. [Санкт Петербург], 1837 година.”[41]

Аравийска икона на Свети Георги Победоносец
Литийно шествие с аравийската чудотворна икона на Св. Георги

Тази икона се споменава за първи път в бележка, оставена от Пимен Зографски Зографски, Атонски и Светогорски в края на една преписана от него през 1618 г. богослужебна книга.[42] Върху сегашния ѝ сребърен обков стои следният надпис (даден тук в превод на новобългарски): „Тази чудотворна икона на светия славен великомъченик, победоносец и чудотворец Георги по неведомо Божие повеление доплува през морето от Арабия до Света гора Атонска и отначало засия като слънчев лъч в пристанището на Ватопедския манастир. Щом видяха това, монасите от останалите атонски манастири също се стекоха към това чудо, като всеки от тях желаеше да прибере иконата в собствения си манастир, но по волята на Бога и на страстотърпеца [мъченика] Георги тя пак по чудодеен начин се премести оттам и се засели в Зографската обител, където и до днес тази икона дарява непрестанни чудеса на усърдните богомолци, които с вяра идват на поклонение в тази обител. В чест и памет на светия славен великомъченик Георги този обков бе направен със старанието на преподобните отци от Зографския манастир Викентий и Анатолий и с даренията на христолюбиви раби божии, одески славянобългарски търговци родом от разни епархии на Македония, чиито имена са записани в съборната книга [манастирския поменик] за вечно възпоминание сред достоблажените ктитори на тази света обител. 1822 [година], Санкт Петербург.“[43]

Молдовска икона на Свети Георги Победоносец

Тази икона е спомената за първи път в едно руско описание на Света гора от 1663 г.[44] Пазен в манастира ръкопис от XVIII в. разказва за нея (в превод на съвременен език): "Третата икона на свети великомъченик Георги бе пренесена в манастира по следния начин: Молдовлахийският войвода Стефан (станал впоследствие ктитор на обителта) водеше чести войни с турците. Веднъж безчислено множество турски войници се отправи против него и искаше да го унищожи напълно. При вида на такова множество той, като всеки човек, се разколеба и побоя, [после] с угрижено към Господа сърце опечален заспа. И в този печалносърдечен сън му се яви свети великомъченик Георги и му рече: „Имай смелост с Господа и не се ужасявай от това множество, а на сутринта събери полковете си и с тържествен тръбен зов ги отправи срещу Христовите врагове. Сега узнаваш помагащата ти винаги Божия сила. Пратен съм затова, за да ти покажа кой е Побеждаващият и неговата действаща в теб велика сила и да ти помогна в тази битка. А ти обнови моя запустял манастир именуван Зограф, който е на Света гора атонска и прати там моята икона, която имаш при себе си.“ Щом стана от сън и премисли видяното, войводата ни най-малко не се усъмни в Божията милост, а събра полковете си, с тръбен зов нападна неприятелите и докрай ги изтреби. Докато побеждаваха и посичаха, свети великомъченик Георги, както много от достойните се сподобиха да видят, вървеше пред войската му. Благодарен за помощта на светия победоносец Георги, войводата Стефан веднага прати на Света гора един свой почитан сановник и му връчи за пренасяне тази света икона, давайки заповед споменатата обител да бъде обновена из основи, а светата икона да бъде положена в нея. И заповяданото се изпълни. Стефан, наричан Велики и Добри, стана войвода в 1456 година и се представи на Господа в 1504."[45]

Върху обкова на иконата има църковнославянски надпис, който в превод гласи: "С благословията на негово високопреосвещенство Серафим, митрополит новгородски и санкпетербургски, усърдието на прехристолюбиви благотворители и грижите на архимандрит Анатолий, който в 1838 година бе епитроп [настоятел] на настоящия ставропигиален Атоно-Зографски манастир и на вселенския патриаршески престол, този обков се направи в С. Петербург за настоящата чудотворна икона на свети великомъченик Георги Победоносец, явила се през 1484 година на молдавския войвода Стефан Велики, който впоследствие възобновил настоящата Зографска света обител."[46]

Икона на Богородица „Предизвестителка“

Тази икона се споменава за първи път от посетилия Зограф през 1709 г. украински поклонник Иполит Вишенски, който разказва за нея следното: „В този манастир имало един скитиот [отшелник]. Веднъж когато четял правилото си, този старец започнал Акатиста на Пресвета Богородица; щом дошъл ред на икосите, захванал да повтаря „Радвай се, невесто неневестна!“ и отведнъж до него стигнал глас: „Радвай се и ти, старче! Понеже възхвалваш ме на земята, ще бъдеш похвален на небесата.“ Тогава старецът се озърнал наоколо и видял икона на Пресветата Богородица, каквато по-рано на онова място нямало. Оттогава до днес тази икона върши чудеса, бидейки не изписана от човешки ръце, а неръкотворна.“[47] Въпросното чудо е станало най-вероятно в разположения на около половин час път югоизточно от Зограф скит Херово, чието име произлиза от гръцката дума „Χαίρε“, т.е. „радвай се“.

Издаденото от Теодосий Синаитски Краткое описание двадесят монастырей обретающияся в Святой горе атонской (1839) разказва за иконата (езикът е запазен без промени, правописът е осъвременен): "Когда дошел папа римский от монастиро сахат далеко, имало некой старец и Акатисто непрестанно пеял. Му се явила пресветая Богородица и му рекла: „Радуйся и ти, старче праведний!“, и му казала да ходи у манастир да каже дека ке дойде папа. И он кога ошол, я нашел по-напред дошла от него и стала на портата. И тогда папа изгорел у кулата двадесет и четири калугери и ги учинил мученици."[48]

Надписът върху сегашния сребърен обков на иконата гласи: „Благословениемъ всемогущаго Творца / соорудиена сия риза усердиемъ С.П. [санкт-петербургскаго] купца / Семена Максимовича Камарова въ 1846 / году, а сотворенное Владычицою чудеса въ / 1285 [!] году жребия Богородичен во время папскаго нападения“. (За папското нападение на 10.10.1275 г. вж. по-горе.)

Богородица „Услишителница“

Това не е собствено икона, а стенописен образ в олтарната част на главната манастирска църква, който навремето проговорил на св. Козма Зографски.[49] Събитието е изобразено на една изрязана през 1834 г. в Карея медна щампа: светецът моли „Бородице Дево, научи ме как да се спася“ и получава отговор „Уедини се и безмълвствай.“[50]

Численост на братството

[редактиране | редактиране на кода]
Зографски манастир
година 1530 1560 1569 1584 1643 1661 1677 1765 1824 1848 1859 1903 1913 1935 1943 1954 1956 1957 1959 1962 1963 1968 1971 1991 2009 2011 2014
монаси 114 225 48 101 140 160 200 170 250 60 140 155 160 84 57 36 29 27 21 18 12 15 11 12 21 32 36
Източници: Православная энциклопедия. Т. 20. Москва, 2009, 308.

Игумени

[редактиране | редактиране на кода]
„Зографският манастир, изобразен откъм северната и западната страна в 1744 година“ (рисунка на Василий Григорович-Барски)
Зографският манастир, фотографиран през 70-те години на XIX в.

Бележити монаси

[редактиране | редактиране на кода]

Книжовници

[редактиране | редактиране на кода]

В Зограф и околните скитове са работили следните преписвачи на ръкописи:

Ктитори и по-главни дарители

[редактиране | редактиране на кода]
Пристанището на Зографския манастир (1475, 1517)
Водосветницата (1899) и притворът на главната манастирска църква (1801)

Любопитно

[редактиране | редактиране на кода]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
издания на документи от Зографския манастир
  • Heinrich Gelzer, Sechs Urkunden des Georgsklosters Zografu. – Byzantinische Zeitschrift, 12, 1903, 498 – 532
  • W. Regel, E. Kurtz, B. Korablev, Actes de l'Athos. IV. Actes de Zographou. – Византийски временник, 13, 1907 (приложение)
  • C. Pavlikianov, The Mediaeval Greek and Bulgarian Documents of the Athonite Monastery of Zographou. Sofia, 2014
  • C. Pavlikianov, Authentic Medieval Slavic Documents Kept in the Bulgarian Athonite Monastery of Zographou (1342 – 1572). – Cyrillomethodianum, 21, 2016, 53 – 129
  • C. Pavlikianov, Moldavian and Wallachian Slavic Acts of Zographou (1420 – 1698). – In: Idem, Medieval Slavic Acts from Mount Athos 1230 – 1734. Sofia, 2018, 461 – 577
  • P. Zahariuc, Gh. Lazăr, D. Peev, I. Biliarsky, Documente românești din arhiva Mănăstirii Zograf de la Muntele Athos. Iași, 2019
  • Кондика на Зографската света обител, 1734 — 1816 г. (ред. Н. Данова, К. Мирчева, Д. Пеев, О. Тодорова, С. Иванова). София, 2021
на български език
  • Константин Дмитриев-Петкович, Зографъ, българска Обитель на Св. Гора. – Цариградски вестник III, No 136, 29 август 1853
  • Марин Дринов, Първата българска типография в Солун и някои от напечатаните в нея книги. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество, год. 7, кн. 31, 1889, 23 – 25 [описание на Зографския манастир от 1839 г.; вж. също Български възрожденски книжовници от Македония: избрани страници (отг. ред. Иван Дуриданов). С., 1983, 67 – 68]
  • История во кратце о болгарском народе словенском, сочинися и списася в лето 1792 Спиридоном йеросхимонахом (ред. В. Н. Златарски). С., 1900, 78 – 85 [Повест о Святой горе, како приидоша и плениша (латини); Повест о Зуграфе монастыре болгарском]
  • А. П. Стоилов, Преглед на славянските ръкописи в Зографския манастир. – Библиотека (Приложение на „Църковен вестник“), 3, 1903, кн. 7 – 9, 117 – 160
  • Цвѣтиновъ, Георги. Светогорскиятъ български манастиръ Зографъ : исторически очеркъ. София, 1918.
  • Г. Д. Гълъбов-Рошавски, Св. Гора: Българската Св. Обител „Зограф“ (впечатления и бележки) с кратък очерк на всички атонски манастири. С., 1930
  • Георги Трайчев, Манастирите в Македония. С., 1933, 207 – 215
  • В. Априлов, Събрани съчинения (ред. Арнаудов, М.). С., 1940, 387 – 390 [писмо от Васил Априлов и Николай Ст. Палаузов до игумена на Зограф]
  • М. Ковачев, Зограф: изследвания и документи. С., 1942
  • М. Ковачев, Зограф и българите в Македония през XVIII век. – Македонски преглед, 13, 1943, 58 – 76
  • М. Ковачев, Български ктитори в Света гора: исторически очерк, изследвания и документи. С., 1943, 106 – 107, 115 – 161
  • М. Ковачев, Българско монашество в Атон. С., 1967, 24 – 37, 49 – 59, 85, 96
  • Д. Зографски, Света-гора Зограф в миналото и днес. С., 1943
  • Д. Болутов, Български исторически паметници на Атон. С., 1961, 42 – 123
  • Йордан Иванов, Български старини из Македония. 3-то изд. С., 1970, 233 – 263, 437 – 440, 489 – 524, 537 – 547, 587 – 590, 602 – 608
  • Атанас Божков и Асен Василиев, Художественото наследство на манастира Зограф, С., 1981
  • Йордан Иванов, Три писма от Зографския манастир. – В: Й. Иванов, Избрани произведения (ред. Б. Ст. Ангелов). Т. 1. С., 1982, 367 – 375, 383
  • А. Орманджиян (съст. и прев.) Арменски пътеписи за Балканите XVII-XIX в. С., 1984, 100
  • Хр. Кодов, Б. Райков, Ст. Кожухаров, Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора. Т. I. С., 1985
  • Любен Прашков, Атанас Шаренков. Паметници на културата на Света гора – Атон. Изд. Български художник, София, 1987
  • М. Н. Тодорова (увод, съставителство и коментар), Английски пътеписи за Балканите, края на 16 век – 30-те години на 19 век. С., 1987, 440 – 441 [Джоузеф Карлайл, 1801 г.]
  • М. Енев, Атон, Манастирът Зограф. С., 1994, 283 – 493
  • Б. Райков, Със Стефан Кожухаров на Света гора. – Старобългарска литература, 28 – 29, 1994, 3 – 9
  • Светогорска обител Зограф (гл. ред. Васил Гюзелев) Т. 1 – 3. С., 1995 – 1999
  • Тулешков, Н., Прашков, Л. Зографски манастир. – В: Български манастири, С., 1997, 268 – 279
  • Славяно-българска обител „Св. Вмчк Георги Зограф“: кратка история и разказ за чудотворните икони. Св. гора, 1999
  • К. Павликянов, История на българския светогорски манастир Зограф от 980 до 1804 г.: свидетелствата на двадесет и седем неизвестни документа. С., 2005
  • Животът, страданията и чудесата на светия великомъченик, победоносец и чудотворец Георги, с добавка как се е създала Светата славянобългарска обител в Атон (ред. Ив. Харалампиев). Велико Търново, 2006
  • Г. Нешев, Български манастири през вековете. С., 2006, 25 – 44
  • Чилингиров, А. Нови данни за строежа на съборната църква в Зографския манастир. – В кн.: Чилингиров, А. Българската архитектурна школа. Т.2. Берлин, 2007, 41 – 158
  • Василий (иеросхимонах, брат на Зографската света обител), Кратка история на Зографския манастир. 2-ро изд. Св. гора, 2007
  • Г. Парпулов, Няколко стари описания на Зографския манастир. – Проблеми на изкуството, 41, 2008, кн. 2, 26 – 31
  • Г. Парпулов, Три добавки към старите описания на Зографския манастир. – Проблеми на изкуството, 42, 2009, кн. 2, 60
  • М. Методиев, Между вярата и компромиса: Българската православна църква и коминистическата държава. С., 2010, 511 – 606
  • Даскалов, Г. Зограф в „обятията“ на гръцката държава XX век. С., 2012
  • Мангачев, П. Зографският манастир в архивите на Държавна сигурност. С., 2013
  • свещ. Козма Поповски, Неизвестни и малко известни ръкописи на Зографската Света обител. – В: Афон и славянский мир. Материалы международной научной конференции, посвященной 1000-летию присутствия русских на Святой Горе. Белград, 16 – 18 мая 2013 г., том 1, М., 2014, 205 – 222
  • И. Радев, „Зограф“ и Русенска епархия. Велико Търново, 2016
  • Н. Данова, Зографската обител „Св. Георги Победоносец“ и Солун. – В: Солун и българите: история, памет и съвремие. С., 2019, 15 – 61
  • Карагьозов, Б. „И докоснах написаното с върха на пръстите си – да святится имя твое“, пътепис, в-к "Габрово днес”, бр. 36/13.06.1991 г.
  • Яворски, В. По­ру­чи­кът, кой­то спа­си Зог­раф от пог­ром и раз­ру­ше­ние, в-к Българска армия, бр. 72 (16979)/29 януари 2010
  • Николов, А. Едно пътуване от Пазарджик до Атон преди 150 години. – Марица, 2000, № 1, 61 – 67
  • Зографски съборник. Зографският архив и библиотека: изследвания и перспективи (отг. ред. Д. Пеев). Света гора, 2019.
  • Шивачев, И. Зограф: огнище на българския дух. С., 2022
на гръцки език
  • Γ. Σμυρνάκης, Το Άγιον Όρος. Αθήναι, 1903, 555 – 562
  • Σ. Ν. Καδᾶς, Τὰ σημειώματα τῶν χειρογράφων τοῦ Ἁγίου Ὄρους, Μονὴ Ζωγράφου. – Βυζαντινά, 17, 1994, 141 – 176
  • Κύριλλος Παυλικιάνωφ, Οἱ Σλάβοι στὴν Ἀθωνικὴ μονὴ Ζωγράφου. – Συμμεικτα, 12, 1998, 109 – 140
  • Ε. Ν. Τσιγαρίδας, A. Trifonova, Οι θαυματουργές εικόνες της Μονής Ζωγράφου. – Μακεδονικά, 35, 2005 – 2006, 119 – 139
  • Ν. Α. Μερτζιμέκης, Δ. Α. Λιάκος, Δωρεές ...δι’ εξόδου και δαπάνης... χριστιανών ...εκ πόλεων Ρουστσούκ και Καλόφερ... στην αγιορειτική μονή Ζωγράφου. – Δελτίον της Χριστιανικής Αρχαιολογικής Εταιρείας, 31, 2010, 127 – 138
  • Κ. Παυλικιάνωφ (C. Pavlikianov), Τρία ἄγνωστα ἔγγραφα περὶ τῆς παρουσίας Βυζαντινῶν καὶ Σλαβων εὐπατριδῶν στὴν Ἀθωνικὴ μονὴ Ζωγράφου. – Βυζάντιο καὶ Βούλγαροι (1018 – 1185) (Ἰνστιτοῦτο Βυζαντινῶν Ἐρευνῶν, series Διεθνῆ Συμπόσια 18). Athens, 2008, 175 – 190
  • Π. Θεοχαρίδης, Ν. Μερτζιμέκης, Ι. Ταβλάκης, Ανασκαφική έρευνα στη μονή Ζωγράφου και στοιχεία για την αναπαράσταση του παλιού περιβόλου της. – Το Αρχαιολογικό Έργο στη Μακεδονία και στη Θράκη 22, 2008, 443 – 452
  • K. Pavlikianov, Ἡ ἐπικοινωνία ἀνάμεσα στὶς ἁγιορειτικὲς μονὲς Ζωγράφου καὶ Σιμωνόπετρας κατὰ τὸ δεύτερο ἥμισυ τοῦ ΙΘ’ αἰώνα – ἡ λειτουργία μιᾶς βουλγαρόφωνης γραμματείας μέσα στὸ ἑλλληνόφωνο ἀθωνικὸ περίγυρό της. – В: Studia Classica Serdicensia. 6. 20 години специалност „Новогръцка Филология“ в Софийския Университет „Св. Климент Охридски“. Сборник статии от Юбилейна научна конференция. София, 2014, 235 – 257
на руски език
  • В. П. Давыдов, Путевыя записки, веденныя во время пребывания на Ионических островах, в Греции, Малой Азии и Турции в 1835 году. Ч. 2. Санкт-Петербург, 1840, 196 – 197
  • А. М. Муравьев, Письма с Востока 1849 – 1850 гг. Ч. 1. Санкт Петербург, 1851, 252 – 265
  • архим. Леонид (Кавелин), Историческое обозрение афонских славянских обителей: болгарской – Зографа, русской – Русика, сербской – Хилендаря и отношений их к царствам Болгарскому, Русскому и Сербскому, – от основания сих обителей до текущего столетия. Одесса, 1867, 1 – 93
  • еп. Порфирий (Успенский), Второе путешествие по Святой горе Афонской в годы 1858, 1859 и 1861 и описание скитов афонских. Москва, 1880, 133 – 257
  • Афонская гора и Соловецкий монастырь: труды чудовского иеродякона Дамаскина (1701 – 1706) (ред. архим. Леонид [Кавелин]) [Памятники древней письменности и искусства. Т. 43]. Санкт-Петербург, 1883, 50 – 51
  • Странствования Василия Григоровича-Барского по святым местам Востока с 1723 по 1747 г. (ред. Н. П. Барсуков). Т. 3. Санкт-Петербург, 1887, 251 – 269/251 – 269
  • Вышний покров над Афоном, или Сказания о святых чудотворных во Афоне прославившихся иконах Божией матери и других святых. Москва, 1892, 79 – 87, 149 – 158
  • Донесения В. И. Григоровича об его путешествии по славянским землям. Казань, 1915, 54 – 56, 98 – 108
  • Турилов, А. А., Чешмеджиев, Д., Масиель Санчес, Л. К. Зограф. – В: Православная Энциклопедия. Т. 20. Москва, 2009, 301 – 313
  • архим. Григорий (Лозев), Славяноболгарский афонский монастырь св. вмч. Георгия Зограф – история и святыни: автореферат диссертации на соискание степени кандидата богословия. Сергиев Посад, 2009
  • Буланин, Д. Антилатинский цикл афонских легенд и болгарский Зограф. – Старобългаристика, 36, 2012, кн. 1, 3 – 23
  • Ченцова В. Г. Монахи из Зографа в Киеве и Москве в 20–30-е гг. XVII в. – Исторический вестник, 20, 2017, 164 – 189
  • Павликянов, К. История Афонского Зографского скита „Мавровир“ (Черный вир): неизвестные болгарские свидетельства из архива Зографского Святогорского монастыря. – Études balkaniques, 55, 2019, 351 – 389
на украински език
  • Шумило, С. Представники козацько-старшинських родин Чернігово-Сіверщини в афонському Зографському пом’яннику XVII – XVIII ст. – Сiверянський лiтопис, 2019, бр. 6, 41 – 63
на френски език
  • K. Tchérémissinoff, Les archives slaves méridionales du monastère de Zographou au Mont-Athos. – Byzantinische Zeitschrift, 76, 1983, 15 – 24
  • P. S. Nasturel, Le Mont Athos et les roumains: recherches sur leurs relations du milieu du XIVe siecle à 1654 [Orientalia Christiana analecta. T. 227]. Roma, 1986, 177 – 202
  • D. I. Mureșan, Zographou et la transmission de l'idée impériale bulgare en Moldavie. – Bulgaria mediaevalis, 2, 2011, 705 – 755
на немски език
  • Heinrich Gelzer, Vom Heiligen Berge und aus Makedonien: Reisebilder aus den Athosklöstern und dem Insurrektionsgebiet. Leipzig, 1904, 13 – 14, 112 – 130
  • Georg Hofmann, Athos e Roma. – Orientalia Christiana, V.2 (19), 1925, 147, 164
  • Georg Hofmann, Rom und Athosklöster. – Orientalia Christiana, VIII.1 (28), 1926, 10 – 11, 21
на английски език
  • J. Georgirenes, A description of the present state of Samos, Nicaria, Patmos, and Mount Athos. London, 1677, 92 – 93
  • R. Walpole, ed. Memoirs relating to European and Asiatic Turkey. London, 1817, 217 – 218
  • G. F. Bowen, Mount Athos, Thessaly and Epirus. Oxford, 1852, 110 – 111
  • A. Anghelou, J. D. Carlyle's Journal of Mount Aths (1801). – Ο Ερανιστής 3/14, 1965, 62 – 63
  • C. Pavlikianov, The Relations Between the Athonite Monasteries of Esphigmenou and Zographou from the 16th to the 18th Century – a Recently Discovered Archival Evidence. – Göttinger Beiträge zur Byzantinischen und Neugriechischen Philologie 3 (2003), 47 – 60
  • C. Pavlikianov, The Bulgarian Athonite Monastery of Zographou from 980 to 1051 According to the Evidence of its Archives. – Civitas divino-humana in honorem annorum LX Georgii Bakalov, Sofia 2004, 563 – 569
  • C. Pavlikianov, The Athonite Monastery of Zographou and its Property in Hierissos in the Late 13th and the Early 14th Century, Byzantinische Zeitschrift 97/2 (2004), 559 – 565 and pl. XXXII
  • C. Pavlikianov, The Buildings of the Bulgarian Athonite Monastery of Zographou During the Middle Ages – a Brief Survey of the Philological and Archaeological Evidence. – Културните текстове на миналото – носители, символи и идеи. Материали от международната юбилейна научна конференция в чест на 60-годишнината на проф. Казимир Попконстантинов. IV. Текстовете в архитектура и образи. София 2005, 28 – 34, figs. 1 – 4
  • C. Pavlikianov, Saint Kosmas the Zographite and his Place in the History of the Bulgarian Athonite Monastery of Zographou. – Göttinger Beiträge zur Byzantinischen und Neugriechischen Philologie, 4/5 (2004/2005), 151 – 159
  • C. Pavlikianov, The Early Years of the Bulgarian Athonite Monastery of Zographou (980 – 1282) and Its Byzantine Archive. Sofia, 2011
  • M. Tsibranska-Kostova, I. Biliarsky, Patria Athonensia and Отьчьствие стыѩ горы: A Sixteenth-Century Slavonic Source about the Zographou Monastery. – Scripta & e-Scripta, 12, 2013, 41 – 56

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ А. П. Стоилов, Своден хрисовул за историята на Зографския манастир. – В: Сборник в чест на Васил Н. Златарски. С., 1925, 447 – 457; Йордан Иванов, Български старини из Македония. С., 1970, 537 – 546.
  2. ↑ The Slavonic Patria of Mount Athos (ed. G. Parpulov). Plovdiv, 2013, 29 – 30.
  3. ↑ Божилов, И. Основаването на Светата атонска българска обител Зограф. Легенди и факти. – В: Светогорска обител Зограф (гл. ред. Гюзелев, В.) Т. 1. С., 1995, 13 – 21.
  4. ↑ Йордан Иванов, Български старини из Македония. 3-то изд. С., 1970, 437 – 440.
  5. ↑ The Slavonic Patria of Mount Athos. Plovdiv, 2013, 36 – 41.
  6. ↑ Божилов, И. „Мъчение на зографските монаси“. Легенди и факти. – В: Светогорска обител Зограф (гл. ред. В. Гюзелев). Т. 2. С., 1996, 175 – 189.
  7. ↑ Le Mont Athos et l'Empire byzantin: Trésors de la Sainte Montagne. Paris, 2009, 22; Павликянов, К. История на българския светогорски манастир Зограф от 980 до 1804 г. С., 2005, 17.
  8. ↑ Павликянов, История, 24.
  9. ↑ Божков, А., Василиев, А., Художественото наследство на манастира Зограф, С., 1981, обр. 119.
  10. ↑ Бенчева, Й. Стопанството на манастира Зограф през XIII-XIV в. по данни от данъчните описи. – В: Балкански щрихи в европейското минало (ред. М. Лалков). С., 2001, 36 – 44.
  11. ↑ Фотић, А. Света Гора и Хиландар у Османском царству XV–XVII век, Београд, 2000, 25, 33, 63 – 78.
  12. ↑ F. Marinescu, N. Merzimekis, Ştefan cel Mare şi Manastirea Zografu de la Muntele Athos. – In: Ştefan cel Mare şi Sfânt, atlet al credinţei creştine. Putna, 2004, 179 – 190.
  13. ↑ Йордан Иванов, Български старини из Македония. С., 1970, 546 – 547.
  14. ↑ Н. Мердзимекис, Още за историята на Светогорския манастир „Зограф“ в един турски документ (вакъфнаме) от 1569 г. – В: Пѣти достоитъ: Сборник в памет на Стефан Кожухаров. С., 2003, 456 – 464
  15. ↑ архим. Леонид (Кавелин), Историческое обозрение афонских славянских обителей. Одесса, 1867, 73 – 74
  16. ↑ Цвѣтиновъ, Георги. Светогорскиятъ български манастиръ Зографъ : исторически очеркъ. София, 1918. с. 49 – 50.
  17. ↑ Исторически паметници по времето на Заверата. Средец, 1884, 20 – 31 [Повествование о пленении святей Атонстей горы от агарянов]
  18. ↑ Thomson, F. J. Jernej Kopitar and the Acquisition of Slavonic Codices from Chilandari and Zographou for the Imperial Court Library at Vienna in 1827. – Wiener Slavistisches Jahrbuch, 45, 1999, 201 – 218.
  19. ↑ Мердзимекис, Н. Связи афонского монастыря Зографу с царской Россией. – В: Россия-Афон: тысячелетие духовного единства. Материалы международной научно-богословской конференции, Москва, 1 – 4 октября 2006 г. Москва, 2008, 250 – 255; Μερτζιμέκης, Ν. Α. Περί των σχέσεων της Αθωνικής Μονής του Ζωγράφου μετά της Ρωσίας των Τσάρων (16ος-19ος αι.) – В: „България, земя на блажени...“ In memoriam Professoris Iordani Andreevi. Международна конференция в памет на проф. д.и.н. Йордан Андреев. Велико Търново, 2009, 541 – 560.
  20. ↑ Атанас Шопов, Светли личности из възраждането. – Българска сбирка, 10, 1903, 550 – 563, 625 – 640.
  21. ↑ А. М. Муравьев, Письма с Востока 1849 – 1850 гг. Ч. 1. Санкт Петербург, 1851, 256 – 260
  22. ↑ Кондика от възстановяването на общежитийния типик. Ръкопис 94 в библиотеката на Зографския манастир.
  23. ↑ Зографски, Д., Света-гора Зограф в миналото и днес. С., 1943, 108 – 109.
  24. ↑ www.pravoslavie.bg
  25. ↑ Йордан Иванов, Български старини из Македония. С., 1970, 234 – 235.
  26. ↑ Иванов, 236 – 237.
  27. ↑ И. П. Еремин (ред.), Иван Вишенский: Сочинения. Москва и Ленинград, 1955, с. 208, 210, 325.
  28. ↑ Григорий (Лозев), Славяноболгарский афонский монастырь св. вмч. Георгия Зограф – история и святыни Архив на оригинала от 2015-09-23 в Wayback Machine.: автореферат диссертации. Сергиев Посад, 2009, 18.
  29. ↑ Милонас, П. Атлас Афона. Т.3. Tübingen, 2000, лист 109.1;
  30. ↑ а б Цвѣтиновъ, Георги. Светогорскиятъ български манастиръ Зографъ : исторически очеркъ. София, 1918. с. 59.
  31. ↑ За стенописите на църквата „Успение Богородично“ (1764) и на параклисите „Св. Димитър“ и „Рождество на Йоан Предтеча“: Ε. Ν. Κυριακούδης, H μνημειακή ζωγραφική στη Θεσσαλονίκη και το Άγιον Όρος, το 18ο αιώνα: Αισθητικές αναζητήσεις και τεχνοτροπικά ρεύματα. – Θεσσαλονικέων Πόλις, 4, 2001, 155 – 156, 159 – 160, 180 – 181, 185 – 189.
  32. ↑ За този паметник вж. Λιάκος Δ. Α., Μερτζιμέκης Ν. Α. Ταφικά μνημεία σε αθωνικά σλαβικά καθιδρύματα κατά το 19ο αιώνα. – Δελτίον της Χριστιανικής Αρχαιολογικής Εταιρείας, 26, 2006, 403 – 405.
  33. ↑ Π. Ανδρούδης, Ο κοιμητηριακός ναός της Μονής Ζωγράφου (1773) και η σχέση του με αντίστοιχους ναούς. – В: Солун и Пловдив и тяхното успоредно историческо, културно и обществено развитие. Θεσσαλονίκη, 2000, 563 – 579.
  34. ↑ Йордан Иванов, Български старини из Македония. С., 1970, 251.
  35. ↑ Иванов, 259.
  36. ↑ Σ. Ν. Καδᾶς, Μοναχὸς Κάλλιστος, Γέρων Πανάρετος, Συμπληρωματικὸς κατάλογος τῶν χειρογράφων τῆς Ἱερᾶς Μονῆς Ζωγράφου τοῦ Ἁγίου Ὄρους. – Ἑλληνικά, 56, 2006, 359 – 379.
  37. ↑ Б. Райков, Ст. Кожухаров, Х. Миклас, Хр. Кодов, Каталог на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора. С., 1994; Климентина Иванова и др. Каталог на славянските ръкописи от Зографската света обител (№ 287-405). Света гора, 2018.
  38. ↑ Неописани.
  39. ↑ Парпулов, Г. Няколко стари описания на Зографския манастир. – Проблеми на изкуството, 41, 2008, кн. 2, 22.
  40. ↑ The Slavonic Patria of Mount Athos. Plovdiv, 2013, 31 – 33.
  41. ↑ Йордан Иванов, Български старини из Македония. 3-то изд. С., 1970, 263.
  42. ↑ Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1 – 2. С., 2003 – 2004, № 267.
  43. ↑ Йордан Иванов, Български старини из Македония. С., 1970, 261 – 262; срв. Начев, В. Български надписи. С., 1994, № 120.
  44. ↑ Парпулов, Г. Три добавки към старите описания на Зографския манастир. – Проблеми на изкуството, 42, 2009, кн. 2, 60.
  45. ↑ Bogdan, D. P. Quelques témoignages des liens roumano-grecs sous le régne d’Étienne le Grand, prince de Moldavie. – AIESEE bulletin, 5, 1967, nos. 1 – 2, 126 – 127
  46. ↑ Bogdan, 122.
  47. ↑ Парпулов, Г. Няколко стари описания на Зографския манастир. – Проблеми на изкуството, 41, 2008, кн. 2, 27.
  48. ↑ Български възрожденски книжовници от Македония: избрани страници (отг. ред. И. Дуриданов). С., 1983, 68
  49. ↑ Dawkins, R. M. The Monks of Athos. London, 1936, 136 – 137.
  50. ↑ Томов, Е. Български възрожденски щампи. С., 1975, 25. Вж. също Гергова, И., Куюмджиев, А. Новооткрити сцени от житието на св. Козма Зографски в главната църква на манастира Зограф. – Проблеми на изкуството, 35, 2002, кн. 3, 53 – 59; Гергова, И. Чудесата на Пресвета Богородица в културата на Българското възраждане. С., 2012, 102 – 104.
  51. ↑ Захариев, В. Ктиторски образи на българи в светогорските манастири. – Родина, 3, 1941, кн. 3, 143 – 144 и обр. 5; Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 285.
  52. ↑ Даскалов, Г. Зограф в „обятията“ на гръцката държава XX век. С., 2012, 411, 435.
  53. ↑ Даскалов, 411, 435.
  54. ↑ Даскалов, 411, 435.
  55. ↑ Даскалов, Георги. Зограф в „обятията“ на гръцката държава XX век. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2012. ISBN 978-954-07-3354-8. с. 411, 435.
  56. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 337.
  57. ↑ Даскалов, 411, 435.
  58. ↑ Даскалов, 411, 435.
  59. ↑ Даскалов, 411, 435.
  60. ↑ Зографски, Д., Света-гора Зограф в миналото и днес. С., 1943, 92 – 93; Даскалов, Г. Зограф в „обятията“ на гръцката държава XX век. С., 2012, 411, 424, 435.
  61. ↑ Даскалов, 411, 424, 435.
  62. ↑ Даскалов, 411, 424, 435;.
  63. ↑ Цвѣтиновъ, Георги. Светогорскиятъ български манастиръ Зографъ : исторически очеркъ. София, 1918. с. 70.
  64. ↑ Даскалов, 411, 424, 435.
  65. ↑ Даскалов, 411, 424, 435.
  66. ↑ Даскалов, 411 – 412, 424, 435.
  67. ↑ Методиев, М. Между вярата и компромиса: Българската православна църква и комунистическата държава. С., 2010, 526 – 527; Светогорска обител Зограф, 1, 1995, 59, 62.
  68. ↑ Методиев, Между вярата и компромиса, 527.
  69. ↑ Даскалов, 411, 424.
  70. ↑ Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1 – 2. С., 2003 – 2004, №№ 83 – 84.
  71. ↑ Spyridon of the Laura, Eustratiades, S. Catalogue of the Greek Manuscripts in the Library of the Laura on Mount Athos. Cambridge, 1925, № 1930.
  72. ↑ Христова, Караджова, Узунова, № 157.
  73. ↑ К. Д. Петкович, Зограф, българска обител на Света гора. – Цариградски Вестник III, бр. 136, 29 август 1853
  74. ↑ Описание рукописей Соловецкого монастыря, находящихся в библиотеке Казанской Духовной Академии. T.3. Казань, 1898, 35 – 36.
  75. ↑ Христова, Караджова, Узунова, № 231.
  76. ↑ Иванов, Й., Български старини из Македония. С., 1970, 245.
  77. ↑ Иванов, 245.
  78. ↑ Христова, Караджова, Узунова, № 267.
  79. ↑ Христова, Караджова, Узунова, № 299; Иванов, 250.
  80. ↑ Христова, Караджова, Узунова, № 312.
  81. ↑ Ковачев, Μ., Зограф: изследвания и документи. С., 1942, xviii; Христова, Караджова, Узунова, № 363.
  82. ↑ Христова, Караджова, Узунова, № 362.
  83. ↑ Христова, Караджова, Узунова, №№ 413, 450.
  84. ↑ Христова, Караджова, Узунова, № 443.
  85. ↑ Аргиров, С., Из находките ми в светогорските манастири Хилиндар и Зограф. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество, 68, 1907, 220 – 221.
  86. ↑ Христова, Караджова, Узунова, № 465.
  87. ↑ Христова, Караджова, Узунова, № 475.
  88. ↑ Dölger, F. Regesten der Kaiserurkunden des oströmischen Reiches von 565 – 1453. München, 1924 – 1965, №№ 2134, 2136, 2538, 2577.
  89. ↑ Dölger, №№ 2701 – 2704.
  90. ↑ Вж. Зографска грамота
  91. ↑ Dölger, №№ 2868 – 2869, 2872 – 2875.
  92. ↑ Иванов, Й. Български старини из Македония. С., 1970, 546 – 547.
  93. ↑ Documenta Romaniae Historica: Țara Românească. Т. 1 (edd. P. Panaitescu, D. Mioc). Bucureşti, 1966, № 74.
  94. ↑ Documenta Romaniae Historica: Moldova. Т. 1 (edd. Cihodaru, C., Caproşu, I., Şimanschi, L.). Bucureşti, 1975, № 221.
  95. ↑ Documenta Romaniae historica: Moldova. T. 2 (ed. Şimanschi, L.). Bucureşti, 1976, №№ 135, 176; Иванов, 239 – 240.
  96. ↑ Иванов, 241.
  97. ↑ Иванов, 241.
  98. ↑ Actes de Zographou (edd. Regel, W., E. Kurtz, B. Korablev). Санкт-Петербург, 1907, 176 – 178.
  99. ↑ Documente privind istoria României: A.Moldova, veacurile XIV-XVII, 1384 – 1625. Bucureşti, 1951 – 1957. T.6: № 252, T.8: № 48.
  100. ↑ Иванов, 251.
  101. ↑ Actes de Zographou, 179 – 182.
  102. ↑ Иванов, 254.
  103. ↑ Ковачев, М., Български ктитори в Света гора. С., 1943, 154 – 156.
  104. ↑ Actes de Zographou, 185 – 187.
  105. ↑ Иванов, 256.
  106. ↑ Парпулов, Г. Три добавки към старите описания на Зографския манастир. – Проблеми на изкуството, 42, 2009, кн. 2, 60.
  107. ↑ Иванов, 257; Захариев, В. Ктиторски образи на българи в светогорските манастири. – Родина, 3, 1941, кн. 3, 132 – 134 и обр. 2.
  108. ↑ Ковачев, Бълг. ктитори, табл. xvi.
  109. ↑ Иванов, 257; Ковачев, Бълг. ктитори, табл. vi; Захариев, Ктиторски образи, 134 – 138 и обр. 4; Василиев, А. Ктиторски портрети. С., 1960, 222 – 226; Божков, А. и Василиев, А., Художественото наследство на манастира Зограф, С., 1981, обр. 115 – 116, 242.
  110. ↑ Иванов, 258.
  111. ↑ Иванов, 257; Захариев, Ктиторски образи, 138 – 139; Василиев, Ктиторски портрети, 226 – 228; Божков и Василиев, обр. 109, 113 – 114.
  112. ↑ Иванов, 258.
  113. ↑ Иванов, 259; Василиев, Ктиторски портрети, 229 – 230.
  114. ↑ Захариев, Ктиторски образи, 143 и обр. 7; Василиев, Ктиторски портрети, 231 – 233.
  115. ↑ Василиев, Ктиторски портрети, 233 – 234.
  116. ↑ Захариев, Ктиторски образи, 143 – 144 и обр. 5; Ковачев, Бълг. ктитори, табл. viii; Василиев, Ктиторски портрети, 235 – 236; Божков, Василиев, обр. 122.
  117. ↑ Божков, Василиев, с. 213.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Зографски_манастир&oldid=12424672“.