Арсений II Охридски
| Арсений | |
| духовник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1767 г.
|
| Религия | православие |
Арсений Охридски е православен духовник, последен охридски архиепископ през 1763 – 1767 година.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Според народни предания е потомък на българския охридски род Баласчеви.[1] Преди да стане архиепископ Арсений е пелагонийски митрополит. Той заема охридската катедра през 1763 година. През 1766 година пристига в Цариград и принуден от патриарх Самуил I Хандзерис на 16 януари 1767 година подписва документ, с който се отказва от архиепископската си титла, като отбелязва, че положението на Архиепископията ще се оправи, ако тя се предаде на Цариградската патриаршия. В този документ Арсений изрично отбелязва, че си запазва Пелагонийската катедра, но на 24 юни се отказва и от нея и тя е дадена на Натанаил Мъгленски.[2] През 1767 година е принуден от да напусне поста, след което Охридската архиепископия е закрита и епархиите ѝ са подчинени на Цариградската патриаршия и присъединени към Драчката епархия.[3] След тези събития Арсений се оттегля в келията на Зографския манастир в Карея, където остава до смъртта си.[4][5][2]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ταχιάος, Α.-Α. Ο τελευταίος Αρχιεπίσκοπος Αχριδών. – Μακεδονικά, 12, 1972, 19-32
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Енциклопедия България, т. 1, София, 1978, стр. 123.
- ↑ а б Гошевъ, Ив. Протоиерей. Антиминсътъ. Литургическо и църковно-археологическо изследване. София, Печатница „Художникъ“, 1925. с. 107.
- ↑ Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 3. Църковно-националните борби в Охридска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 210.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 47.
| Ананий | → | охридски архиепископ (1763 – 16 януари 1767) |
→ | Григорий (митрополит на Вселенската патриаршия) |
| Йосиф | → | пелагонийски митрополит (1763 – 24 юни 1767) |
→ | Натанаил (митрополит на Вселенската патриаршия) |
