Съботска българска община
| Съботска българска община | |
 Печат на Българската църковно-училищна община в Съботско с подпис на председателя йеромонах Виктор (1909) | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | училищно-църковна организация |
| Основана | 1906 г., Османска империя |
| Закрита | 1913 г., Кралство Гърция |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | Съботско |
| Езици | български |
Съботската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Съботско, същестувала от 1907 до 1913 година. Нейно задължение е поддръжката на българските училища, читалище и църкви, както и заплатите на учителите в града.
В 1906 или 1907 година в Съботско е учредена българска църковна община. В центъра на града е издигната голяма двуетажна сграда за училището и общината. Учители са Симеон Михайлов от Велес, възпитаник на Солунската гимназия, Фания Филева от Охрид и Георги Аладжов от Зарово.[1]
До 1907 година българската община няма своя църква и се черкува в Цакони. На 10 март 1907 година Симеон Михайлов, Иван Попантонов – председател на българската община, и други българи отсядат в дома на Иван Цакончев в Цакони.[1] На другия ден всички са избити от гръцки андарти.[2]
По-късно учител в Съботско е Аврам Шилегов.[3] През учебната 1909/1910 година учители в класното и основното училище са Георги Аладжов (главен учител), Аврам Шилегов, Никола Петров, Фания Филева и Иванка Янакиева.[4]
Председатели
[редактиране | редактиране на кода]- свещеник Иван П. Антонов (1906 – 1907)
- йеромонах Виктор (?)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
- ↑ Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 3.
- ↑ Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 429.
- ↑ ЦДА, фонд 246К, опис 1, а.е. 613, л. 213
| |||||
