Иван Попандонов
Иван Попандонов | |
български духовник | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Иван Попандонов (изписване до 1945 година: Иванъ попъ Андоновъ или Антоновъ) е български духовник, участник в борбата за утвърждаване на Българската екзархия в Одринска Тракия.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Иван Попандонов е роден в големия български македонски град Воден, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Замества Никола Шкутов като екзархийски архиерейски наместник в Дедеагач. При наместничеството му в 1892 година в града е открита българска църква „Св. св. Кирил и Методий“.[1] В началото на февруари 1893 година получава назначение за протосингел и надзирател в Одринската българска митрополия и е заменен в Дедагач от отец Дойчин Запрев.[2]
На 22 юни 1894 година е назначен за архиерейски наместник в Гюмюрджина, като сменя на поста светското лице Стоян Димитров. След два дни престой в Гюмюрджина под силен гръцки натиск властите го принуждават да замине за Одрин. Благодарение на енергичното застъпничество на Одринската митрополия и на члена на вилаетския съвет Георги Сивриев, Попандонов отново се връща в Гюмюрджина. В 1897 година отец Иван Попандонов е сменен в Гюмюрджина от отец Запрев.
Иван П. Антонов е председател на Воденската българска община от 1901 година[3] до 1904 година.[4]
На 10 март 1907 година учителят Симеон Михайлов, Иван Попантонов, председател на българската община и други българи отсядат в дома на Иван Цакончев в Цакони.[5] На другия ден всички са избити от гръцки андарти.[6] Според Христо Караманджуков е убит в 1905 година от гръцки андарти в Съботско.[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 250.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 249.
- ↑ ДАА-ЦДА, ф. 246К, оп. 1, а.е. 181, л. 2
- ↑ Райчевски, Стоян. Дипломатически документи за разорение на българите в Македония и Одринско по време на реформите 1904 – 1908. София, Български бестселър, 2007. с. 124.
- ↑ Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
- ↑ Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 3.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 189.
? | → | управляващ Воденската община (1901 – 1904) |
→ | ? |
първи | → | управляващ Съботската община (1906 – 1907) |
→ | йеромонах Виктор |