Илия Касъров
Илия Касъров | |
български общественик | |
Роден |
---|
Илия Иванов Касъров е български общественик и просветен деятел в Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Илия Касъров е роден в Копривщица, тогава в Османската империя. През втората половина на XIX век се установява в южномакедонския град Сяр на служба при турския първенец Халил бей.[1] Тук Касъров развива широка дейност по възраждането на българщината в града. Около 1865 година, заедно с местния търговец Константин Говедаров, стават първите ревностни последователи на Стефан Веркович в града. Около двамата се групират още няколко занаятчии с българско самосъзнание.[2] В 1871 година в Сяр е образувана Българската църковна община по инициатива на Стефан Салгънджиев, подпомаган от Илия Касъров и Коста Златанов, като Касъров е сред членовете на първата българска община в града.[3] В изключително трудна обстановка скоро след това Стефан Салгънджиев с помощта на Илия Касъров и Златан Миленков от Христос успява да разкрие първото българско училище в къщата на Хаджи Аргир в махалата Горна Каменица.[4]
През май 1878 година Илия Касъров и Иван Братанов от името на Сярската община подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.[5]
По думите на Васил Кънчов, Касъров е
„ | ...разпален ревнител на българската книга.[6] | “ |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Веда Словена, Том 2, София, 1997, стр. 50.
- ↑ Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 48-49.
- ↑ Салгънджиев, Стефан. Лични дела и спомени по възраждането на Солунските и Серски Българи, Пловдив, 1906, стр. 64.
- ↑ Даскалов, Ангел. Из миналото на Неврокоп и близките му покрайнини. Списание „Македонски преглед“, год. VII, кн. 4, София, 1932, стр. 77.
- ↑ Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 565.
- ↑ Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 49.