Каменица (Сяр)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Каменица.
| Каменица Καμενίκια | |
| — квартал — | |
  Каменица  Каменица  Каменица | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Сяр |
| Пощенски код | 621 00 |
Каменица (на гръцки: Καμενίτσα[1] или Καμενίκια, Каменикия) е традиционна западна махала на македонския град Сяр (Серес), Егейска Македония, Гърция. В Каменица е разположено часто от богатото архитектурно и художествено наследство на град Сяр. В махалата са разположени големи, традиционни къщи, забележителни с красивата си архитектура, както и църкви и джамии, като някои от тях датират от XIV до XIX век. Каменица се разделя на Горна Каменица (Ανω Καμενίκια) и на Долна Каменица (Κάτω Καμενίκια). По време на османското владичество Долна Каменица се нарича и Християнска Каменица (Κριστιάν, Χριστιανική Καμενίκια).[1][2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Първото българско училище в Сяр е открито в 1871 година от старозагореца Стефан Салгънджиев, изпратен от Солунската българска община. В изключително трудна обстановка с подкрепата на солунския валия Мехмед Акиф паша Арнавуд и с помощта на Илия Касъров от Копривщица и Златан Миленков от Христос успява да разкрие училище в къщата на Хаджи Аргир в Горна Каменица. В 1873 година Салгънджиев мести българското училище във Вароша.[3][4]
В 1875 година Сярската българска община открива и български параклис в махалата Долна Каменица в къщата на Илия Забитов с помощта на серския мютесариф Хайдар паша и валията Мехмед Акиф паша Арнавуд. В параклиса служат свещениците Георги Петров и Ангел Константинов от Зарово, Йона Маджаров от Негован, който свещенодействал три години, а на четвъртата параклисът е затворен.[5][6]
В Каменица се помещава за кратко просъществувалото Сярско девическо училище, което в 1898 – 1899 година е преместено от крайната махала Каменица във Вароша.[7]
В 1900 година османските власти забраняват да се ходи на българското гробище в Горна Каменица, за да не се дразнят местните гърци.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Παπακυριάκου, Κυριάκος. Ιστορία του Νομού Σερρών. Από Αρχαιοτάτων χρόνων μέχρι της Απελευθερώσεώς του το 1912-1913. Θεσσαλονίκη, 2013. ISBN 978-960-92213-8-2. σ. 691. Архив на оригинала от 2014-07-14 в Wayback Machine.
- ↑ а б Ιανουαριος - Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 16 декември 2017.
- ↑ Салгънджиев, Стефан. „Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи, или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда“, Пловдив, 1906, стр. 81-82.
- ↑ Шопов, Ат. Из живота и положението на българите във вилаетите, София, 2011, стр. 140.
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 157 – 158.
- ↑ Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 50.
- ↑ Погледъ върху дѣятелностьта на Българската екзархия 1877-1902 г.: (По поводъ на 25-годишния юбилей на Н. Блаженство Българския Екзархъ Йосифа I.), Leipzig: Centralbuchdruckerei, 1902, стр. 139.
