Стоян Божов

Стоян Божов
	Стоян Божов
български революционер
Роден	7 април 1864 г. Кърчово, Османска империя
Починал	12 септември 1903 г. (39 г.) Кърчово, Османска империя
Научна дейност
Област	Етнография
Семейство
Баща	Димитър Попбожов
Братя/сестри	Симеон Божов
Съпруга	Цвета Божова
	Стоян Божов в Общомедия

Стоян (Поп)Димитров (Поп)Божов (изписване до 1945 година: Стоянъ попъ Димитровъ попъ Божовъ) е български учител, фолклорист и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Роден е в 1864 година във валовищкото село Кърчово, което тогава е в Османската империя, в семейството на местния свещеник и революционер Димитър Попбожов.^[1] Начално образование получава в българското училище в град Сяр. Баща му поп Димитър след участието си в Кресненско-Разложкото въстание (1877 – 1878) бяга в Източна Румелия и се установява в село Дерелии (сега с. Богдан), Карловска околия, като свещеник. По-късно взима и семейството си.^[1]

В 1885 година Стоян Божов завършва реална гимназия в Пловдив. При избухването на Сръбско-българската война е доброволец в Ученическия легион на българската армия, сражава се в битката при Сливница и е отличен с орден „За храброст“ IV степен.

След войната се завръща в Македония и в учебната 1885/1886 година учителства безплатно в родното си село. На следната година се установява във Валовища, където е учител до 1892 година. От 1892 до 1893 година е главен учител в Неврокоп. Като учител развива активна дейност по събирането на фолклорни и етнографски материали, които публикува в „Книжици за прочит“ и „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“.^[2]

През 1893-1894 година Божов се установява в София и изпълнява длъжността подначалник на отдел в Министерство на просвещението. От 1895 до 1900 година е секретар на Скопската митрополия на Българската екзархия и училищен инспектор. В Скопие Божов работи срещу появяващата се сръбска пропаганда. Влиза в конфликт с владиката Синесий, който го обвинява в злоупотреба с 300 турски лири, и в 1900 година Екзархията го мести като секретар на Сярската българска община.^[3] Според Георги Баласчев Божов, който е „способен и интелигентен“ и се ползвал с доверието на екзарх Йосиф I Български и имал голямо влияние в Скопската епархия, не бил злоупотребил с парите, а бил използвал 12 лири за подкуп, с който да се предотврати обиск в митрополията.^[4]

Божов влиза във ВМОРО и става касиер на Серския окръжен революционен комитет.^[5] В 1903 година след Солунските атентати е интерниран от властите в родното му Кърчово. При избухването на Илинденско-Преображенското въстание влиза в четата на съселянина си Илия Кърчовалията. Загива по време на въстанието заедно със седем четници от четата на Любомир Стоенчев в бой с османски войски в местността Голямата нива (Ак бунар) край Кърчово на 12 септември 1903 година.^[6]^[7]^[8]^[9]^[10]

Женен е за Цвета Божова, учителка и революционерка.

Вижте също

Симеон Божов
Иван Божов
Н. Божова – учителка и революционерка

Външни препратки

Настев, Антон. Тихата саможертва. Стоян Димитров Попбожов (1864 - 1903). Вестник „Македония“, бр.15, 14.04.1999.
„Стоян п. Божов“, статия от Стоян Тилков, публикувано в сп. „Македония“, книга I, София, 15 април 1904 година

Бележки

↑ ^а ^б Настев, Антон. Зaгинaли зa Мaкедония: Тихaтa сaможертвa. Стоян Димитров Попбожов (1864-1903 г.) // Македония (15). 14 април 1999.
↑ „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, книжка 4, 5, 6, 7, 9, 10 (1891 – 1894)
↑ Синесий, епископъ въ Щипъ и Пловдивъ и митрополитъ въ Одринъ, Охридъ и Скопие. Автобиографични бележки: подъ редакцията на Г. Д. Баласчевъ (историкъ археологъ). София, Печатница П. Глушковъ, 1934. с. 17.
↑ Синесий, епископъ въ Щипъ и Пловдивъ и митрополитъ въ Одринъ, Охридъ и Скопие. Автобиографични бележки: подъ редакцията на Г. Д. Баласчевъ (историкъ археологъ). София, Печатница П. Глушковъ, 1934. с. 22.
↑ Димитровъ, Лазар. Моето участие в революц. движение въ Македония // Илюстрация Илиндень 9 (139). Илинденска организация, ноемврий 1942. с. 2.
↑ Баждаров, Георги. Моите спомени. София, 2001. с. 72 - 73.
↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 103.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 20.
↑ „Македония“, година 2, бр. 1, април 1904 г., стр. 6.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 55-56.

[:0-1] а ^б Настев, Антон. Зaгинaли зa Мaкедония: Тихaтa сaможертвa. Стоян Димитров Попбожов (1864-1903 г.) // Македония (15). 14 април 1999.

[2] „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, книжка 4, 5, 6, 7, 9, 10 (1891 – 1894)

[Синесий_17-3] Синесий, епископъ въ Щипъ и Пловдивъ и митрополитъ въ Одринъ, Охридъ и Скопие. Автобиографични бележки: подъ редакцията на Г. Д. Баласчевъ (историкъ археологъ). София, Печатница П. Глушковъ, 1934. с. 17.

[Синесий_22-4] Синесий, епископъ въ Щипъ и Пловдивъ и митрополитъ въ Одринъ, Охридъ и Скопие. Автобиографични бележки: подъ редакцията на Г. Д. Баласчевъ (историкъ археологъ). София, Печатница П. Глушковъ, 1934. с. 22.

[5] Димитровъ, Лазар. Моето участие в революц. движение въ Македония // Илюстрация Илиндень 9 (139). Илинденска организация, ноемврий 1942. с. 2.

[6] Баждаров, Георги. Моите спомени. София, 2001. с. 72 - 73.

[7] Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 103.

[8] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 20.

[9] „Македония“, година 2, бр. 1, април 1904 г., стр. 6.

[10] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 55-56.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]