Направо към съдържанието

Герман Чиковски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Герман Чиковски
български революционер

Роден
1864 г.
Починал
юли 1908 г. (44 г.)

Отец Герман Дамянов Чико̀вски е български духовник и революционер, костурски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Отец Герман е роден в костурското село Черешница, тогава в Османската империя, днес Поликерасо, Гърция около 1864-1865 година.[1] Произхожда от големия Чиковски род, чиито разклонения са Шкембови, Цинини, Шклифови, Пецови, Кириджиови. Завършва българска прогимназия в Битоля, след което с братята си държи сиренарски магазин в Цариград. Става екзархийски свещеник и се завръща в родното си село, за да се включи в църковно-просветната и политическа борба в Македония.[2]

Става член на ВМОРО и по време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на четата от Черешница. След поту­шаването на въстанието е заловен от властите и ле­жи в затвора[3]. През януари 1904 година е ам­нистиран.[4] Тъй като има опасност да бъде убит от гръцки андарти, получава покана да се пресели и работи в България, но отказва с думите:

Аз станах свещеник да служа на българите во Македония.

Пред семейството си отец Герман уточнява:

Дадох клетва пред Бога и екзарха Йосиф да служа на моя български народ во Македония[2]

През юли 1908 година отец Герман е отровен от гърци в болницата в Костур.[5] Осем години след смъртта му, според местния обичай, костите му са извадени и препогребани в малко съндъче. Част от тях е зелена от отровата, причинила смъртта му. По-късно името на надгробната му плоча е променено на „Германос Цикос“.[2]

Герман Дамянов има двама сина (Кузма и Благой) и три дъщери (София, Яна и Василка).[6] Благой Германов емигрира в САЩ и е активен член на МПО „Борис Сарафов“, Кантон, Охайо, а дъщерята на Герман Чиковски София се жени за Андон Главчев, съосновател на МПО „Борис Сарафов“[7].

  1. В регистър на венчилата в село Черешница, съставен към 1906-1907 година, е отбелязано, че отец Герман Дамянов е на 42 години - Централен държавен архив (ЦДА), ф. 246 К, оп. 10, а.е. 28, л. 1.
  2. а б в Шклифов, Благой. На кол вода пиехме : Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век. София, Издателство „Изток-Запад“, 2011. ISBN 978-954-321-961-2. с. 23 - 29.
  3. Попъ Германъ // Илюстрация Илиндень 4 (14). Илинденска организация, Мартъ 1930. с. 12.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 130.
  5. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 364.
  6. ЦДА, ф. 246 К, оп. 10, а.е. 28, л. 1.
  7. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 313, 315.