Герман Чиковски
Герман Чиковски | |
български революционер | |
Роден |
1864 г.
|
---|---|
Починал |
Отец Герман Дамянов Чико̀вски е български духовник и революционер, костурски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Отец Герман е роден в костурското село Черешница, тогава в Османската империя, днес Поликерасо, Гърция около 1864-1865 година.[1] Произхожда от големия Чиковски род, чиито разклонения са Шкембови, Цинини, Шклифови, Пецови, Кириджиови. Завършва българска прогимназия в Битоля, след което с братята си държи сиренарски магазин в Цариград. Става екзархийски свещеник и се завръща в родното си село, за да се включи в църковно-просветната и политическа борба в Македония.[2]
Става член на ВМОРО и по време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на четата от Черешница. След потушаването на въстанието е заловен от властите и лежи в затвора[3]. През януари 1904 година е амнистиран.[4] Тъй като има опасност да бъде убит от гръцки андарти, получава покана да се пресели и работи в България, но отказва с думите:
„ | Аз станах свещеник да служа на българите во Македония. | “ |
Пред семейството си отец Герман уточнява:
„ | Дадох клетва пред Бога и екзарха Йосиф да служа на моя български народ во Македония[2] | “ |
През юли 1908 година отец Герман е отровен от гърци в болницата в Костур.[5] Осем години след смъртта му, според местния обичай, костите му са извадени и препогребани в малко съндъче. Част от тях е зелена от отровата, причинила смъртта му. По-късно името на надгробната му плоча е променено на „Германос Цикос“.[2]
Герман Дамянов има двама сина (Кузма и Благой) и три дъщери (София, Яна и Василка).[6] Благой Германов емигрира в САЩ и е активен член на МПО „Борис Сарафов“, Кантон, Охайо, а дъщерята на Герман Чиковски София се жени за Андон Главчев, съосновател на МПО „Борис Сарафов“[7].
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ В регистър на венчилата в село Черешница, съставен към 1906-1907 година, е отбелязано, че отец Герман Дамянов е на 42 години - Централен държавен архив (ЦДА), ф. 246 К, оп. 10, а.е. 28, л. 1.
- ↑ а б в Шклифов, Благой. На кол вода пиехме : Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век. София, Издателство „Изток-Запад“, 2011. ISBN 978-954-321-961-2. с. 23 - 29.
- ↑ Попъ Германъ // Илюстрация Илиндень 4 (14). Илинденска организация, Мартъ 1930. с. 12.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 130.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 364.
- ↑ ЦДА, ф. 246 К, оп. 10, а.е. 28, л. 1.
- ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 313, 315.