Направо към съдържанието

Света Богородица Моливдоскепастис

„Света Богородица Моливдоскепастис“
Μονή Μολυβδοσκέπαστης
Общ изглед на манастира
Общ изглед на манастира
Карта Местоположение
Вид на храмаправославен манастир
Страна Гърция
Населено мястоМоливдоскепастос
Посветен наБогородица
ВероизповеданиеВселенска патриаршия
ЕпархияДринополска, Погонианска и Коницка
Архитектурен стилвизантийски
Изграждане671/672 г.
Статутдействащ
Състояниезапазен
„Света Богородица Моливдоскепастис“ в Общомедия

„Света Богородица Моливдоскепастис“ край Моливдоскепастос (Депалица) се намира на 250-300 m от албано-гръцката граница в дем Коница.

Манастирът се намира на устието на река Аоос във Вовуса и в подножието на планината Немърчка. Името на манастира идва от оловните плочи, заменени от каменни плочи, които са покривали покрива на манастирската църква в миналото.

Манастирът, според традицията, е основан от император Константин IV Погонат при завръщането му от експедицията в Сицилия (671-672 г.) и е по-късно възстановен от император Андроник Палеолог.

В 1536/1537 година манастирът е изписан от зографа Евстатиос Якову, протонотарий на Арта. В 1552 година той изписва и параклиса „Свети Йоан Богослов“ на манастира „Света Богородица Мавровска“ край Костур.[1]

В началото на управлението на Сюлейман Великолепни, през 1522 година, манастирът е реновиран. Манастирът е бил седалище на Погонианската епархия от XII до XVII век. От XIV век тук се развива калиграфска школа.

Сегашният манастир е обновен и с две камбанарии и хубава градина. Църквата му е във византийски стил, с висок купол и запазени фрески от XIII до XVIII век, а в западната част на притвора има фрески, изобразяващи Константин Погонат и Андроник Палеолог.

Иконостасът на църквата е запазен от стар мрамор. Манастирът е действащ мъжки и чества храмовия си празник всяка година в средата на август – 15 август. Предхожда се от бдение в нощта на 14 август и се чака до разсъмване.

  1. Δόικος, Νίκος & Γιάννης Σίσιου & Δημήτριος Τσουρτσούλας. Καστοριανά Μνημεία: Μακεδονική Κληρονομιά. Χρωμογραφή, 1995. σ. 97. (на гръцки)