Белградска, Авлонска и Канинска епархия
| Белградска епархия | |
 | |
| Местно име | Mitropolia e Shenjtë e Beratit |
|---|---|
| Църква | Охридска архиепископия, Вселенска патриаршия, Албанска православна църква |
| Страна | Византийска империя, Османска империя, Албания |
| Център | Берат |
| Катедрална църква | „Свети Димитър“ |
| Сан | митрополит |
Белградската (Велеградската, Бератската), Авлонска и Канинска епархия (на албански: Mitropolia e Shenjtë e Beratit, Vlorës dhe Kaninës; на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Βερατίου, Αὐλῶνος καί Κανίνης) е епархия с ранг митрополия на Албанската православна църква с център южноалбанския град Берат.
История
[редактиране | редактиране на кода]Берат е основан с българското име Белград и по османско време е известен като Арнаут Белград. Гръцкото произношение е Велеград, а албанското постепенно става Берат. Според традицията градът е основан от сестрата на император Теодосий II Елия Пулхерия, затова носи името Пулхериуполис (Πουλχεριούπολις). Градът попада под властта на османските турци в 1440 година при Мурад II и остава османски до 1913 година, когато влиза в новосъздадената Албания.[1]
Белградската епархия е създадена от обединение на епископиите Пулхериуполска, Спатийска и Музакийска (Πουλχεριουπόλεως, Σπαθίας και Μουζακίας), Градидзка, Авлонска и Канинска или Главинишка (Γραδιτζίου, Απολλωνίας, Αυλώνος ή Αυλωνίας και Κανίνης ή Γλαβινίτζης). Тези епископии се обединяват около Пулхериуполската, която по-късно става митрополия с името Белградска, Канинска и Спатийска (Βελεγράδων, Κανίνης και Σπαθίας). Пулхериуполската е подчинена на Драчката митрополия, а по-късно Белградската на Охридската архиепископия. След 976 и преди 1020 г. Белградски измества Пулхериуполски в грамотите на Василий II за Охридската архиепископия. Според патриарх Доситей Йерусалимски белградският митрополит е втори в йерархията на Архиепископията. След закриването на Архиепископията в 1767 година до смъртта на митрополит Йоасаф II Белградски в 1855 година митрополията заема 78 място в йерархията на Вселенската патриаршия. В 1835 година при митрополит Антим в титлата на предстоятеля се добавя ипертим и екзарх на цяла Албания и тя става Белградски, Канински и Спатийски, ипертим и екзарх на цяла Албания (Βελεγράδων, Κανίνης και Σπαθίας υπέρτιμος και έξαρχος πάσης Αλβανίας). При патриарх Йоаким II Константинополски митрополията се издига до 60-о, а по-късно до 55-о място в йерархията на Патриаршията. В 1929 година новопровъзгласената Албанска православна църква, непризната от Патриаршията, понижава митрополията в епископия и за белградски епископ е поставен Агатангел Чамче от Корча. В 1937 година при признаването на АПЦ епархията получава името Бератска, Авлонска и Канинска епископия.[1]
На 7 април 2016 година с решение на Свещения синод част от територията на епархията с градовете Патос и Либофша е отстъпена на новосформираната Аполонийска и Фиерска епархия.[2]
Предстоятели
[редактиране | редактиране на кода]| Име | Име | Управление | Забележка | Години |
|---|---|---|---|---|
| Нектарий | Νεκτάριος | споменат в 1668 | ||
| Партений | Παρθένιος | споменат на 1 април 1683 | ||
| Игнатий | Ιγνάτιος | 1691 - 13 август 1693 | в охридски а. | |
| Нектарий | Νεκτάριος | споменат в август 1699 | ||
| Дионисий | Διονύσιος | споменат в 1710 | от село Петронти, Бератско | |
| Теодосий | Θεοδόσιος | споменат в 1715 – 1716 | ||
| Никифор | Νικηφόρος | споменат на 5 юли 1718 и на 31 януари 1725 | ||
| Козма | Κοσμάς | споменат на 2 ноември 1727, 4 май 1733 и 16 февруари 1734 | ||
| Методий | Μεθόδιος | споменат на 20 май 1736 – 1751 | от село Бубулимани от Мегали Музаки | ? – 1751 |
| Йоасаф I | Ιωάσαφ | споменат от април 1752 до 1759 | ||
| Йоасаф II | Ιωάσαφ | избран през юни 1759 | ||
| Евтимий II | Ευθύμιος Β΄ | 1761 – 1763 | ||
| Партений | Παρθένιος | 1763 – 1765 | ||
| Йоасаф III | Ιωάσαφ | 1765 – 1767 | ||
| Йоаникий | Ιωαννίκιος | 1767 – 1769 | ||
| Герасим | Γεράσιμος | 1769 – 1772 | ||
| Йоасаф IV | Ιωάσαφ | 1772 – 1800 | подал оставка | ? – 1800 |
| Мелетий II | Μελέτιος Β΄ | 1801 – 1802 | ||
| Йоасаф V | Ιωάσαφ | 1802 – 1855 | от село Бубулимани | ? - 1855 |
| Антим | Άνθιμος Αλεξούδης | 27 февруари 1855 - 22 юли 1887 | в амасийски м. | 1824 – 1909 |
| Доротей | Δωρόθεος | 22 юли 1887 - 5 февруари 1900 | от иконийски м., във визенски м. | 1841 – 1924 |
| Василий | Βασίλειος Παπαχρήστου | 2 февруари 1900 – 27 август 1909 | в дринополски м. | 1858 – 1936 |
| Калиник | Καλλίνικος Δελικάνης | 13 септември 1909 – 23 юни 1911 | в берски м. | 1855 – 1934 |
| Йоаким | Ιωακείμ Μαρτιανός | 10 юли 1911 – 9 октомври 1924 | в парамитийски и филатески м. | 1875 – 1953 |
| Христофор Синадски | управляващ, Kristofor Kissi, Χριστόφορος Κίσσης | 18 ноември 1923 — февруари 1929 | ||
| Агатангел | Agathangjel Çamçe, Αγαθάγγελος Τσάμτσης | 11 февруари 1929 - януари 1942 | по-късно корчански е. | 1877 – 1946[3] |
| Кирил | Qirill Naslazi | октомври 1952 — 1966 | в корчански е. | ? – 1968 |
| Игнатий | Ιγνάτιος Τριάντης | 27 юни 1996 - 20 юли 2024 |
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Llukani, Andrea Mitropolia e Beratit / Redaktor: Hajri Shehu. — Tiranë: Botimet «Trifon Xhagjika», 2020. — 368 f.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Η επισκοπή και μητρόπολις Βερατίου // Το αυτοκέφαλον της εν Αλβανία Ορθοδόξου Εκκλησίας. Посетен на 30 септември 2014.
- ↑ The Holy Synod // Orthodox Autocephalous Church of Albania. Архивиран от оригинала на 2018-09-01. Посетен на 3 септември 2018.
- ↑ Ο Πανιερώτατος Επίσκοπος πρώην Βερατίου, Αυλώνος και Κανίνης κυρός Αγαθάγγελος. (;-1946) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 3 септември 2018. (на гръцки)
| |||||