Грачен
Тази статия е за едното село в Република Гърция. За другото вижте Грачани (Сервийско). За селото в Северна Македония вижте Грачани.
| Грачен Αλιστράτη | |
  Грачен  Грачен  Грачен | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Зиляхово |
| Географска област | Зъхна |
| Надм. височина | 204 m |
| Население | 150 души (2021 г.) |
| Телефонен код | 23240 |
Гра̀чен или Гра̀чан (на гръцки: Αγιοχώρι, Агиохори, катаревуса: Αγιοχωρίον, Агиохорион, до 1928 Γράτσιανη, Грацяни[1]) е село в Република Гърция, в дем Зиляхово, област Централна Македония с 330 жители (2001).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на голото възвишение Голак в историко-географската област Зъхна в югоизточното подножие на планината Сминица (Меникио) в хълмиста местност, близо до река Драматица (Ангитис). От Сяр (Серес) е отдалечено на 47 километра в югоизточна посока, от Драма отстои на 22 километра югозападно, а от Алистрат се намира на 2 километра северно.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от по-старо *Град(ь)чане > Градчане от град и -ьць > -ец, много често в българската и славянската топонимия. Жителското име е гра̀ченин, гра̀ченка, гра̀чене[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Грачен е чисто българско село в Зъхненската каза на Серския санджак в Османската империя. В селото са хановете на съседното Скрижово. Гръцка статистика от 1866 година показва Градзени/Градзяни (Γράτζενη / Γρατζιάνη) като село с 200 жители православни българи.[3] Църквата „Свети Георги“ е трикорабна базилика от XIX век.[4]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Грачен като село със 72 български къщи.[5]
В 1891 година Георги Стрезов пише:
| „ | Грачан, село на СИ от Зиляхово, разположено до един баир. От Алистратик до това село няма 1/2 час. Расте най-много памук. Гръцка църква; 60 къщи българе.[6] | “ |
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Грачен (Gratchen) е посочено като село с 62 домакинства и 200 жители българи.[7]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 420 души, всички българи християни.[8] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Грачан (Gratchan) има 480 българи патриаршисти.[9]
На 12 април в Грачен от гъркомани от Тръстеница по заповед на гръцкия комитет в Драма са убити видните българи Илия Харизанов и чичо му Иван Харизанов.[10] Причината за убийството е фактът, че Грачен се отказва от Патриаршията и приема върховенството на Екзархията.[11]
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Грачен са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12] В 1928 година името на селото е сменено на Агиохорион.
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година Грачен попада в Гърция. В 1923 година на 500 – 600 метра от Грачен се образува гръцка колонистка махала Голак (Перихора), населена от лази, която по-късно се разраства. В 1941 година Грачен е анексирано от България. В 1944 година в същинско Грачен има 100 къщи, от които само две на гърци колонисти, но в 1945 година след края на българската окупация селото е запуснато, като жителите му се изселват в България или в околните села.[13]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Бал[14] | Μπάλ | Гликорема | Γλυκόρεμα[15] | река С от Грачен, десен приток на Панега[14] |
| Куру Чай[14] или Чувал[16] | Κουρού Τσάι | Ксеропотамос | Ξεροπόταμος[15] | река С от Грачен, десен приток на Панега[14] |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Грачен
Атанасиос Стояс, гръцки революционер
Георги Димитров Марчинов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Тринадесета кукушка дружина[17]- Димитриос Христодулу, гръцки революционер
- Димитър Стоянов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Четиринадесета воденска дружина[18]
- Костадин Д. Москов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина[19]
- Маринос Папагеоргиу, гръцки революционер
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 104 – 105.
- ↑ Σχινά, Ν. „Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία“, τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
- ↑ Church of St. George in Agiohori // Corect. Архивиран от оригинала на 2014-11-09. Посетен на 9 ноември 2014.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240 – 241. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 2.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 146 – 147.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202 – 203. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 39, 23 април 1911, стр. 4.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 42, 1 май 1911, стр. 4.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 17 и 105.
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1045. (на гръцки)
- ↑ Dráma GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 425.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 668.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 473.
| ||||||||||||||||||||||||
