Направо към съдържанието

Грачани (Сервийско)

Тази статия е за едното село в Република Гърция. За другото вижте Грачен. За селото в Северна Македония вижте Грачани.

Грачани
Γκράτσιανη
— село —
Гърция
40.2394° с. ш. 22.0381° и. д.
Грачани
Западна Македония
40.2394° с. ш. 22.0381° и. д.
Грачани
Кожанско
40.2394° с. ш. 22.0381° и. д.
Грачани
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемВелвендо

Грачани (на гръцки: Γκράτσιανη, Грацани) е бивше село в Република Гърция, разположено на територията на дем Велвендо в област Западна Македония.

Грачани е било разположено югозападно от Велвендо, близо до десния бряг на Бистрица (Алиакмонас). На югоизток в планината Фламбуро (Пиерия) е село Палеограцано, тоест Старо Грачани.[1]

Йордан Заимов смята, че името Παλαιογράτσανο има български корен и вторично добавена гръцка наставка Παλαιο, „Старо“, за да се определи селището по-точно,[2] тоест Грачани.

В 1528 година Грачани има 222 домакинства с 999 жители.[3]

Към началото на XX век селото е изчезнало.[3]

В Грачани са запазани няколко църкви. Църквата „Свети Димитър“ е от XIV – XV век,[4] а „Свети Георги“ е от XVI век.[5]

Църквата „Свети Атанасий“ на пътя от Грачани за Старо Грачани е стар еднокорабен, недатиран храм. Към 30-те години на XX век е в руини и е реставриран, а в 1960 година е изписан.[6]

Света Богородица“ в местността Цилипио за велвендци или Грачани за палеограцанци е голяма средновековна църква.[7]

Църквата „Света Параскева“ в местността Палиомилос (Старата воденица) на хълма Грачани (Цилипио) е красива базилика, която е обновена в 1994 година. В 1995 година грачанският резбар Панайотис Зарухас изработва иконостаса. Иконите са дело на Харисиос Цукарданис.[8]

  1. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  2. Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 55.
  3. а б Τσότσος, Γεώργιος. Πληθυσμιακές μεταβολές στους οικισμούς της περιοχής Κοζάνης-Σερβίων από το 1528 στο 1913 // Καρανάσιος, Χ. κ.ά. Η Κοζάνη και η περιοχή της από τους Βυζαντινούς στους Νεότερους Χρόνους. Πρακτικά Γ΄ Συνεδρίου Τοπικής Ιστορίας. Κοζάνη, 7-9 Δεκεμβρίου 2018. Κοζάνη, Εταιρεία Δυτικομακεδονικών Μελετών, 2019. σ. 95. (на гръцки)
  4. Αγίου Δημητρίου Γριτσιάνης // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 15 януари 2015. (на гръцки)
  5. Αγίου Γεωργίου Γριτσιάνης // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 15 януари 2015. (на гръцки)
  6. Άγιος Αθανάσιος στο Τσιλιπίσιο // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 14 януари 2015. (на гръцки)
  7. Παναγιά στο Τσιλιπίσιο // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 14 януари 2015. (на гръцки)
  8. Αγία Παρασκευή στο Τσιλιπίσιο // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 13 януари 2015. (на гръцки)