Толос (дем Зиляхово)
| Толос Θολός | |
| — село — | |
  Толос  Толос  Толос | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Зиляхово |
| Географска област | Зъхна |
| Площ | 22,2 km² |
| Надм. височина | 90 m |
| Население | 918 души (2001) 41,4 души/km² |
| Пощенски код | 620 50 |
| Телефонен код | 2324 |
Толос (на гръцки: Θολός) е село в Република Гърция, дем Зиляхово, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е в историко-географската област Зъхна, в източната част Сярското поле, в южното подножие на планината Сминица (Меникио). От демовия център Зиляхово (Неа Зихни) е отдалечено на около 6 километра в югозападна посока.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Йордан Заимов смята, че името Θολός има българска етимология и произлиза от Δολός, което пък идвао от българското дол.[1]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Толос (Tholos) живеят 180 гърци.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Толос (Toloss) е посочено като село с 11 домакинства и 38 жители гърци.[3]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Толос брои 50 цигани и 150 турци християни.[4]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Толос (Tolos) има 60 жители гагаузи.[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В него са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година селото е със смесено местно-бежанско население с 87 бежански семейства с 355 души.[6]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Айнали[7] | Άϊναλι | Астрафтерон | Αστραφτερόν[8] | местност на ЮЗ от Толос[7] |
| Кайнаки[7][9] | Καϊνάκι | Дросерон | Δροσερόν[8] | местност на ЮЮЗ от Толос[7] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 54.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 46. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 146 – 147.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202-203. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1045. (на гръцки)
- ↑ Rodholívos GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
| ||||||||||||||||||||||||
