Кюпкьой
- Вижте пояснителната страница за други значения на Проти.
| Кюпкьой Πρώτη | |
  Кюпкьой  Кюпкьой  Кюпкьой | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Амфиполи |
| Географска област | Зъхна |
| Надм. височина | 318 m |
| Население | 1855 души (2001) |
| Пощенски код | 620 47 |
| Телефонен код | 23240-6 |
| МПС код | EP |
Кюпкьой (на гръцки: Πρώτη, Проти, в превод първо, до 1927 Κιούπκιοϊ, Кюпкьой, на турски: Küpköy, от küp, гърне и köy, село) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Амфиполи, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Кюпкьой е разположено на река Борданос в северозападните склонове на планината Кушница (Пангео). В Кушница на 4 km източно от Кюпкьой е разположен Кюпкьойският манастир „Свето Възнесение Господне“. Над селото по пътя за манастира на река Бортанос има два каменни моста – Солинарудският[1] и Светиилийският.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името е от турското κüp, „гърне“ и köy, „село“.[3]
Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]На 4 km източно от селото, в Кушница на височина от 915 m е ранносредновековната крепост Шейтан кале.[4]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Кюпкьой е едно от най-старите села в Сярско. В края на XIX век то е на самата българо-гръцка етническа граница в каза Зъхна на Османската империя. Църквата „Света Параскева“ е от 1844 година.[5] Гръцка статистика от 1866 година показва Кюпкьой като село с 1750 жители гърци и 250 турци.[6] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Кюпъ-Кіой като село с 254 гръцки и 45 турски къщи.[7]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Кюпкьой (Kïoup-keuy) живеят 1800 гърци.[8] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ издадена в Константинопол през 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Купкьой (Kup keuï) е показано като село с 291 домакинства със 100 жители мюсюлмани и 750 гърци.[9]
Георги Стрезов в 1891 година определя Кюпъ-кьой като гръцко село и пише:
| „ | Зъхненско има най-плодородна почва; селата по долината на Анджиска и покрай Пърнар дават най-мното и най-добро качество памук, който специално се обработва в селата Лъковик, Кюпкьой, Витачища и Кормища.[10] | “ |
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Кюп Кьой има 1350 жители, от които 1000 гърци, 250 турци и 100 българи.[11]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кюпкьой има 1500 гърци.[12]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. През 1916 – 1918 година е под българско управление. Данни от март 1918 година сочат 2501 жители.[13]
В 20-те година са заселени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година селото е смесено с 31 бежански семейства и 110 души.[14] В 1927 година селото е прекръстено на Проти.[15]
В 2000 година Кюпкьойското училище е обявено за паметник на културата.[16]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Барес[17] | Μπάρες | Лекани | Λεκάνη[18] | местност на С от Кюпкьой[17] |
| Зигра[17] | Ζίγρα | Сволотопи | Σβωλοτόπι[18] | местност на СИ от Кюпкьой[17] |
| Узун Алан[17] | Ούζούν Άλαν | Стенотопи | Στενοτόπι[18] | възвишение в Кушница на И от Кюпкьой[17] |
| Мурвасела[17] или Мурвасила | Μουρβάσιλα | Висинорема | Βυσινόρεμα[18] | кушнишка река СИ от Кюпкьой[17] |
| Бортанос[17] | Μπορτάνος | Аналипсеос Рема | Άναλήψεως Ρέμα[18] | кушнишка река, минаваща през Кюпкьой[17] |
| Клицакос[17] | Κλειτσάκος | Протис Рема | Πρώτης Ρέμα[18] | кушнишка река, минаваща през Кюпкьой[17] |
| Осман баир[17] | Όσμάν Μπαΐρ | Епимикес | Έπίμηκες[18] | възвишение на СЗ от Кюпкьой (239,5 m)[17] |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Кюпкьой
Ангелос Ангелусис (1914 – 2012), гръцки политик- Аргириос Псарис (1913 – 1985), гръцки политик
- Ахилеас Караманлис (р. 1929), гръцки политик от Нова демокрация
- Георгиос Караманлис (1880 – 1932), гръцки учител и революционер
- Константинос Георгиу Караманлис (1907 – 1998), гръцки политик
- Неофит VIII Константинополски (1832 – 1909), вселенски патриарх от 1891 до 1894 г.
- Фидиас Великис (р. 1940), гръцки политик
- Свързани с Кюпкьой
- Константинос Александру Караманлис (р. 1956), гръцки политик от Нова демокрация, министър-председател, по произход от Кюпкьой
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ευγενίδης Η.Α., «Παγγαιορειτική γλωσσογραφία. Το γλωσσικό ιδίωμα της Πρώτης Σερρών (και των άλλων χωριών της βορεινής πλευράς του Παγγαίου), Θεσσαλονίκη 2004 (Λεξικό: σσ. 21-138).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Γεφύρι στην θέση Σωληναρούδι // Ελληνικός Ορειβατικός Σύλλογος Καβάλας. Посетен на 18 август 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Γεφύρι στην θέση Προφήτης Ηλίας // Ελληνικός Ορειβατικός Σύλλογος Καβάλας. Посетен на 18 август 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 150.
- ↑ Κάστρο Πρώτης Σερρών // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 4 март 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Ιερός Ναός Αγίας Παρασκευής // Πρώτη Σερρών. Посетен на 9 ноември 2014.[неработеща препратка]
- ↑ Σχινά, Ν. "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240 – 241. (на руски)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 46. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 146.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 3.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202-203. (на френски)
- ↑ Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912-1919 година, Исторически преглед, книжка 1-2, 2009, с. 105.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΔΙΛΑΠ/Γ/279/39550/1-8-2000 - ΦΕΚ 1036/Β/23-8-2000 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-03-17. Посетен на 17 март 2022 г. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1046. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||
