Череплян
| Череплян Ηλιοκώμη | |
| — село — | |
  Череплян  Череплян  Череплян | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Амфиполи |
| Географска област | Зъхна |
| Надм. височина | 300 m |
| Население | 582 души (2001) |
| Пощенски код | 620 56 |
| Телефонен код | 2324 |
Череплян или Череплен (на гръцки: Ηλιοκώμη, Илиокоми, до 1934 Τσερέπλιανη, Церепляни[1]) е село в Република Гърция, намиращо се в дем Амфиполи, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в югозападната част на Драмското поле, в северното подножие на Кушница.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от началното *Черепляне от местното име *Череп (чиреп) с вероятна епентеза на л.[2]
Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]На голямата височина от 925 m в планината Кушница (Пангео), на 3 km югоизточно от Череплян са развалините на средновековната крепост Кайлес. Селото се споменава като Церепляни (Τζερέπλιανη) през януари 1316 година в преброяването на сиропиталището на Трифон Кедрин, което споменава присъствието в селото на 22 домакинства (енориаши на светогорския Иверски манастир) и един прокатимен, които се занимавали с лозарство и животновъдство.[3]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В османски данъчен регистър от 1454/5 година се споменава като Череплен (Ĉereplen) с около 711 жители християни и 5 мюсюлмани.[3]
Църквата „Света Богородица Животворящ източник“ е трикорабна базилика от XIX век.[4]
Гръцка статистика от 1866 година показва Цетеплян (Τσετέπλιαν) като село със 125 жители турци.[5]
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Дзореплис (Tzoréplis) живеят 120 гърци.[6]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Череплен (Tchéreplen) е посочено като село със 77 домакинства и 150 жители мюсюлмани и 80 гърци.[7]
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Черепляне като село с 22 гръцки и 46 турски къщи.[8]
Според Георги Стрезов към 1891 Черепян е гръцко село.[9]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Череплен брои 200 турци и 160 гърци.[10] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Череплен (Tchereplen) има 425 жители гърци.[11]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В него са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Череплян е смесено местно-бежанско село със 137 бежански семейства и 495 души.[12] В 1934 година селото е преименувано на Илиокоми, в превод Слънчево село.[13]
В 2000 година Череплянското училище е обявено за паметник на културата.[14]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Чатал Азмак[15][16] | Τσατάλ Άσμάκι | Кремасто Рема | Κρεμαστό Ρέμα[17] | река на С от Череплян[15] |
| Потося[15] | Μοτόσγια | Ставли | Σταύλοι[17] | местност на СЗ от Череплян[15] |
| Кюпурджаки[15] | Κιουπουρτζάκι | Гефираки | Γεφυράκι[17] | мост и местност ЮЗ от Череплян[15] |
| Караагач[15] | Καταγάτς | Птелея | Πτελέα[17] | местност в северните поли на Кушница Ю от Череплян[15] |
| Енич Ова | Ένίτσοβα | Хионисмени | Χιονισμένη[17] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 218.
- ↑ а б Κάστρο Ηλιοκώμης // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 4 март 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Church of Mother Of God Life Giving Spring in Iliokomi // Corect. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 9 ноември 2014.
- ↑ Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 146 – 147.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 3.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202-203. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΔΙΛΑΠ/Γ/4195/67464/20-12-2000 - ΦΕΚ 1616/Β/29-12-2000 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-03-17. Посетен на 17 март 2022 г. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Dráma GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1045. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||
