Тумба (дем Довища)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Тумба.
| Тумба Τούμπα | |
| — село — | |
  Тумба  Тумба  Тумба | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Довища |
| Географска област | Дарнакохория |
| Надм. височина | 62 m |
| Население | 882 души (2001) |
Тумба (на гръцки: Τούμπα) е село в Гърция, разположено в дем Довища, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на около 15 километра югоизточно от град Сяр (Серес) в Серското поле, в южното подножие на планината Сминица (Меникио). Край селото е разположен Тумбенският манастир „Света Троица“.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името е от тумба, могила, възвишение. Индоевропейски корен, запазен в латинския глагол tumeo, старогръцки τύμβος, новогръцки τύμβη, надгробна могила.[1]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]През XIX век Тумба e гръцко дарнашко село, числящо се към Серската кааза на Отоманската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Думба (Doumba) живеят 256 гърци.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Тумба (Toumba) е посочено като село с 15 домакинства и 46 жители гърци.[3]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:
| „ | Тумба, последното село на Серската каза; на ЮИ от Сармусакли. От това село до Сяр има около 4 часа; пътят е добър, равен. Земята плодородна равнина за всичко. В Тумба, както и в околните села, тютюнът не върви. Църква, в която се чете гръцки. Една малка част е чифлик на някой си серянин Сердароглу. Къщи 30; жители 150 дърнаци.[4] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Тумба брои 200 българи-християни и 220 цигани.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Тумба (Кешишлик) (Toumba Kechichlik) се състои от 365 жители гърци,[6] а на Тумба (Toumba) – от 200 гърци.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война селото е завзето от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Παπακυριάκος, Kυριάκος. Η Ιστορία της Ι. Μ. Αγίας Τριάδος Τούμπας Σερρών, Β ́ ἔκδοση, βελτιωμένη. Σέρρες, 2011. ISBN 78-960-92213-4-4. Посетен на 21 декември 2015.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 207 – 208.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 43. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 146 – 147.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 839.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200 – 201. (на френски)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202 – 203. (на френски)
| ||||||||||||||
