Направо към съдържанието

Еничифлик (Сярско)

Вижте пояснителната страница за други значения на Еничифлик.

Еничифлик
Γενή Τσιφλίκ
— село —
Гърция
41.0678° с. ш. 23.615° и. д.
Еничифлик
Централна Македония
41.0678° с. ш. 23.615° и. д.
Еничифлик
Сярско
41.0678° с. ш. 23.615° и. д.
Еничифлик
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемДовища
Географска областСярско поле
Надм. височина15 m

Еничифлик (на гръцки: Γενή Τσιφλίκ) е бивше село в Егейска Македония, на територията на дем Довища, Гърция.

Намирало се е на 3 километра югоизточно от Сяр, на река Серовица, преди Нихор (на ЮЗ) и Сал ага (на ЮИ).

Името е от турското eni çiflik, ново стопанство.[1]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век Еничифлик е малък чисто български чифлик, числящ се към Сярската кааза. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Йени чифлик (Yeni-tchiflik) има 9 домакинства с 28 жители цигани и черкези.[2]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:

Ени чифлик, чифлик на Анаст. Чорапчи, серянин, 1/2 час на СИ от Нихор; пътят твърде добър; същото положение като в по-горното село.[3] Къщи 20; 90 жители българе.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ени чифлик има 60 жители българи християни.[5]

  1. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 123.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 124-125.
  3. Нихор.
  4. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 840.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.